Добри Попов

Добри Попов
	Добри Попов
български генерал
Войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“; „Свети Александър“; „За заслуга“; За военна заслуга
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	22 септември 1872 г. Калтинец, България
Дата и място на смърт	1946 г. (73 г.) София, Царство България

Добри Димитров Попов е български офицер, генерал-майор от артилерията, началник на щаба на 2^-ра бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Попов е роден на 22 септември 1872 г.^[1] в с. Калтинец, Османска империя. На 27 август 1889 г. постъпва на военна служба. През 1893 г. завършва в 15^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август 1893 е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Служи във Видинския крепостен батальон. На 2 август 1897 е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи в 1^-ви артилерийски полк и през 1904 г. е произведен в чин капитан. През 1907 г. като капитан от 9^-и артилерийски полк е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1911 година.^[2]

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Добри Попов е началник на щаба на 2^-ра бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Попов началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, като за тази служба съгласно заповед №355 от 1921 е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие^[3]. На 30 май 1918 г. е произведен в чин полковник и за същата служба съгласно заповед №464 от 1921 година е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.^[4]

След войната командва 25^-и пехотен драгомански полк, след което служи в пограничната инспекция. Уволнен е от служба на 26 октомври 1920 година.

По време на военната си кариера е преподавател във Военното училище. Умира през 1946 г. в София.

Генерал-майор Добри Попов е баща на писателката Фани Попова-Мутафова.

↑ Според Танчев е роден на 22 октомври 1872
↑ Танчев, с. 179 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11, 80; ВИ, № 68, 12 юли 1907; № 118, 29 октомври 1911; Списък на офицерите (1908), с. 280)
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 103 – 104
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 55 – 56

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 109.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 179.