Добри дол (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За другите български села с това име вижте Добри дол.

Добри дол
Общи данни
Население 65 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,547 km²
Надм. височина 814 m
Пощ. код 2559
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 21422
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Добри дол е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Добри дол се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по северозападните склонове на Земенската планина – в подножието на връх Тичък с надморска височина 1295 м.

Селото е от разпръснат тип, образувано от 20 махали: Мутева, Макарина, Начова, Петрова, Бели камик, Пращейна (Пращенци), Герасина (Гересинци), Златкова, Георгина, Ашкова (Ашковци), Ненова, Чомакова, Дръндева, Горчева, Чорбаджийска, Джуровци, Ташарска, Юрукова, Гълабова, Сръбинова и Добри дол.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 566 688 852 933 891 649 416 282 188 49

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Добри дол е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Добридол като тимар с 29 домакинства и 3 вдовици. В данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Добри дол като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 40 домакинства, 23 ергени и 5 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Добри дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър на бащините от 1606 г. под името Добре дол с 9 бащини, както и в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.

След Освобождението селото за кратко е център на община включваща Добри дол, Злогош и Сушица.

В края на XIX век селото има 10528 декара землище, от които 4857 дка гори, 1500 дка пасища, 612 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници и миньори.

През 1885 г. е построена църквата "Свети Никола".

В селото има училище от 1878 г., като през 1919 г. е построена нова училищна сграда. През 1925 г. е основано читалище "Искра", а след 1944 г. – Кредитна кооперация "Подем".

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Димитър Благоев", което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1964).

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Добри дол принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква "Свети Никола". Построена през 1885 г.
  • Оброк "Свети Петър". Намира се на около 2,4 км източно от църквата в местността "Свети Петър". Мястото е заобиколено от стари дъбове.
  • Оброк . Намира се на около 400 метра югоизточно от църквата, в местността "Света вода".
  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 700 метра югозападно от църквата, в местността "Дабйе", при махала Накова, в близост до вековни дъбове.
  • Чешма с паметна плоча на участниците от с. Добри дол в Балканската, Първата и Втората световна война.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Кръстев Аначков – Шаната (1916 -1993). Герой, орденоносец, участник в антифашистките сражения край река "Драва". Герой на соц.труд (1953), заслужил миньор (1954). Махала "Мутевци"
  • Стойне Алексов – Ужасо (12.03.1914 – ...) миньор, герой на соц.труд (1953), заслужил миньор (1954)
  • Иван Митев Аначков -Герой, орденоносец, учасник в антифашиските сражения край гр.Велес-Македония. Майстор (Грънчар) махала "Мутевци"
  • Георги Митев Аначков-Известен майстор и учтел на Грънчарското изкуство.Неговите съдове са се продавали в цяла България и в чужбина.
  • Панталей Георгиев Митев – журналист

Изпратено от Ивайло Димитров Иванов от махала Мутевци.

Панталей Георгиев е роден в село Добри дол. Учи в родното си село и в с. Трекляно. През 1949 г. завършва Института по съобщенията, а десет години по-късно завършва и журналистика. Трудовата си дейност Панталей Георгиев започва в системата на съобщенията. По-късно става главен редактор на списание "Филателен преглед" и списание "Съобщения". Като журналист е автор на много публикации с тематика главно из областта на съобщенията.

Има издадени книги сред които са: "Слава и възпоменания","Краище","Васил Левски","Участие на Втори пеши струмски полк и кюстендилската македонска доброволческа дружина в сръбско-българската война през 1885 г." и др.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.507-509;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.684-685;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.193;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.22-23;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]