Добри дол (община Сопище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Добри дол.

Добри дол
Добри Дол
— село —
Царските двери от църквата „Свети Спас“, 1576 г.
Царските двери от църквата „Свети Спас“, 1576 г.
41.9269° с. ш. 21.4039° и. д.
Добри дол
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаСопище
Географска областКършияка
Надм. височина452 m
Население431 души (2002)
Пощенски код1054
Добри дол в Общомедия

Добри дол (на македонска литературна норма: Добри Дол) е село в община Сопище, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Спас“ е от 1576 година.[1] В XIX век Добри дол е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добри дол е населявано от 330 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добри дол има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Добридол (Dobridol) като българско мохамеданско село.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Добридол като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 431 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 424
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 2
сърби 1
бошняци 0
други 3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) // Премин Портал. Посетен на 8 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-30