Добровница (община Крива паланка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Добровница.
Добровница Добровница | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Североизточен |
Община | Крива паланка |
Географска област | Славище |
Надм. височина | 964 m |
Население | 168 души (2002) |
Пощенски код | 1334 |
Добровница в Общомедия |
Добровница (понякога Дубровница, на македонска литературна норма: Добровница) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище по течението на едноименната река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Добровница е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Добровница като село с 43 къщи с 320 жители.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добровница е населявано от 320 жители българи християни и 20 цигани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровница има 328 българи екзархисти.[3]
През ноември 1905 година всичките 55 къщи на селото са принудени от тероризиращите го чети на сръбската пропаганда да се откажат от Екзархията и е селото е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Добровница не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Добровница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на Първата световна война Добровница е включена в Подържиконската община и има 469 жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители.[7]

Националност | Всичко |
македонци | 166 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Добровница
Дойчин Деянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на кюстендилската дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Кюстендил[8]
Манас (Манаси) Кръстов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Куманово[9]
Ангел Македонски, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“[10]
Михаил Тасев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“[11]
Станчо Илиев Якимов, кметски наместник в периода от ноември 1943 до септември 1944 година[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София, 1995, стр. 495, 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 30., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 2021-02-14
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.
- ↑ ЦДА ф.648К и.о.1 а.е.3 лист 66 гръб.
|