Добродан

Добродан
	Добродан
	Добродан Добродан
Общи данни
Население	298 души (31 декември 2024 г.); 13,5 души/km²
Землище	22,12 km²
Надм. височина	338 m
Пощ. код	5658
Тел. код	06968
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	21590
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Троян; Донка Михайлова ; (БСП – ОЛ; 2011)

Добродан е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

География

Село Добродан е разположено на 15 км от основата на Средна Стара планина. Прикътано е между два успоредни хълма в посока изток-запад. Река Осъм прорязва най-западната част на селото. Землището се простира на 24 км, редуват се леко наклонени склонове, идеални речни тераси и лесно проходими хълмове, обрасли с широколистни гори.

Селото има прастара история. Тук е кръстовището на пътищата от Дунав до Бяло море. До северозападната му граница е било римското селище Состра, а в самото землище на селото се намира местността Малко кале^[2] с останки от римска крепостна стена. Друга местност в землището на селото, Голямото кале, вероятно е било античен некропол.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	343	100,00
Българи	240	69,97
Турци	32	9,32
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	66	19,24

Религии

В с. Добродан преобладават християните, но има и много мюсюлмани. Трябва да се помни от поколенията, че още от първите си години в селото хората живеят задружен живот. Църквата в с. Добродан носи името на Свети Димитър. Всяка година на 26 октомври (Димитровден) се прави сбор, отслужва се света литургия и се черкува цялото село.

Природни и културни забележителности

Храм "Св. Вмчк. Димитър" :В края на 19 век населявано и от християни и от мюсюлмани, се сдобиват със своя църква. Строител на храма е майстор Деньо Денев от Трявна, а покривната конструкция е дело на местните строители Атанас Райковски и Илия Калеешки. Големите икони са рисувани от Рачо Тихолов през 1900 година. В църквата се пазят две по-стари икони, изобразяващи Христос и Св. Богородица, рисувани през 1834 година от Цаню Захариев.

Паметник на загиналите във войните (руско-турската, съюзническата и първата световна) Намира се в центъра на селото. Издигнат по инициатива на роднините на убитите. Открит през месец септември 1919 година.

Личности

Стойко Чавдаров (р. 1926), български политик от БКП
доц. д-р Веселин Кисьов (1930-1993), виден български учен; поставя началото на изучаването на телемеханика и крайни автомати; оглавява катедра биотехника в МЕИ^[4]^[5]

История

Списък на кметовете
Номер	Име	Години
1.	Илия Данов	1878 - 1882
2.	Иван Данов	1882 - 1886
3.	Пенчо Доньов	1886 - 1888
4.	Данчо Иванов Данов	1888 - 1895
5.	Пенчо Цанков Малевски	1895 -
6.	Дули Христов Бороджиев	- 1905
7.	Данчо Иванов Данов	1905 -
8.	Марин Илиев	1913 - 1914
9.	Марин Димитров Кисьов	1914 - 1919
10.	Мачо Пенчев	23.02.1919 - 14.04.1919
11.	Пенчо Цанков Малевски	14.05.1919 - 02.02.1920
12.	Тотко Стойков	02.02.1920 - 10.07.1920
13.	Дочо Димитров Кисьов	01.11.1920 - 02.12.1921
14.	Найден Калчев	02.12.1921 - 13.05.1922
15.	Мичо Илиев Панамски	19.05.1922 - 06.09.1922
16.	Христо Михов	06.09.1922 - 16.03.1923
17.	Мичо Илиев Панамски	16.02.1923 - 14.10.1923
18.	Иван Марков Данов	14.10.1923 - 05.05.1925
19.	Христо Василев Христовски	14.05.1925 - 03.09.1925
20.	Керим Мустафов	03.09.1925 - 17.01.1927
21.	Христо Димитров Христов	1927
22.	Георги Илиев Панамски	18.10.1927 - 20.09.1928
23.	Христо Василев Христовски	1928 - 1930
24.	Илия Ангелов Данов	1930 - 1930
25.	Дочо В. Кисьов	1930 - 1931
26.	Васил Маринов Кожухаров	1931
27.	Христо Д. Кисьов	01.12.1931 - 03.09.1933
28.	Марин П. Райковски	1933
29.	Георги Илиев Панамски	1934
30.	Илия Ангелов Данов	1937 - 1938
31.	Илия Маринов Радевски	(км. наместник)
32.	Христо В. Кожухаров	(км. наместник)
33.	Илия Йоцов Панамски	(км. наместник)
34.	Илия Лалев Данов	(км. наместник)
35.	Илия поп Димитров	1941 - 1943
36.	Марин Колев Семерджиев	1944 - 1950
37.	Цочо Иванов Петров	1950 - 1952
38.	Кънчо Минков Калеешки	1952 - 1955
39.	Станьо М. Станев	1955 - 1963
40.	Иван П. Стоянов	1963 - 1967
41.	Мичо Иванов Панамски	1967 - 1973
42.	Цочо В. Калеешки	1973 - 1975
43.	Недялко Цочев Чавдаров	1975 - 1978
44.	Пенко П. Чавдаров	1978 - 1990
45.	Дора Чавдарова	1990
46.	Маргарита Д. Багарова	1992 - 1995
47.	Пенко П. Чавдаров	1996 - 1999
48.	Христо Иванов Данов	2000 -
49.	Марияна Троанска	- (км.наместник)

Учители от с. Добродан работили тук:
Номер	Име	Години
I. Нередовни
1.	Йоцо Панамски	1883 - 1885
II. Редовни
2.	Петко Радев Дудевски	1888 - 1890
3.	Стана Данчева Попова	1920 - 1940
4.	Христо Маринов Доневски	1920 - 1922
5.	Василка Тодорова	1922 - 1926
6.	Иван Данчев Райковски	1923 - 1946
7.	Мария Куцарова	1932 - 1936
8.	Мария Поп Димитрова	1923 - 1937
9.	Тодор В. Кисьов	1932 - 1966
10.	Пенчо Василев Кожухаров	1953 - 1975
11.	Марин Христов Пацеков	1935 - 1942
12.	Мара Янкова Петкова	1936 - 1965
13.	Цветана Първанова Ганкова	1952 - 1965
14.	Ганко К. Ганков	1952 - 1962
15.	Тома Димитров Кисьов	1960 - 1971
16.	Костадина П. Кисьова	1960 - 1989
17.	Радю Дочев Кисьов	1963 - 1985
18.	Минко Илиев Данчев	1964 - 1970
19.	Еленка В. Данчева	1967 - 1984
20.	Васил Христов Василев	1968 - 1970
21.	Ана Радева Кисьов	1982 - 1988
22.	Даниел Радев Кисьов	1985 - 1988

Свещеници:
Номер	Име
1.	Георги Иванов
2.	св. Димитър Илиев Данов
3.	йеромонах Кирил /Христо Данов/
4.	арх. Натанаил /Данчо Марков Данов/
5.	св. Христо Ковачев
6.	Борис Кошутов

Други

В селото има Дом за стари хора.

Външни препратки

Живкова В. Селото. Социологически анализ. София: Партиздат, 1989.
Живкова В., Т. Ив. Живков. Локус и универсум. София: АЛЯ, 2001.
Кисьов Р. Добродан. Троян: АЛЯ, 2004.
Кожухаров П. Вечното завръщане към Добродан (спомени на учителя). Троян: АЛЯ, 2014.

Източници

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Балболова-Иванова М. Средновековното укрепено селище и некропол в м. Малкото кале при с. Добродан, Троянска селищна система. – Културно-историческото наследство на Троянския край. Т. 1. С., 1988
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Страница на Доц. д-р Веселин Тодоров Кисьов
↑ Технически Университет Факултет Автоматика

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Балболова-Иванова М. Средновековното укрепено селище и некропол в м. Малкото кале при с. Добродан, Троянска селищна система. – Културно-историческото наследство на Троянския край. Т. 1. С., 1988

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[4] Страница на Доц. д-р Веселин Тодоров Кисьов

[5] Технически Университет Факултет Автоматика

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]