Добромир Ташков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голмайстор в „А“ футболна групаFootball.svg
Добромир Ташков
Лична информация
Прякор Мирко
Роден 10 април 1925 г.
Варна, България България
Починал 26 май 2017 на 92 години
Пост нападател
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1942–1950
1951–1953
1953–1961
Общо:
България Спартак (Варна)
България Спартак (София)
България Славия
238
70
185
493
(157)
(21)
(97)
(275)
Национален отбор
1952–1954 България България 7 (2)
Треньор
1963–1969
1966
1971–1972
1973–1974
1974–1975
1979
1982–1983
България Славия
България България
Кипър Омония
България Славия
България Спартак (Варна)
България България
Кипър Омония
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Добромир Ташков (10 април 1925 - 26 май 2017 г. ) е бивш футболист, централен нападател, и треньор по футбол.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе за Шипченски сокол и Спартак (Варна) (19421950), Спартак (София) (19511953) и Славия (19531961). Вицешампион със Спартак (София) през 1951 и 1952 и със Славия през 1954, 1955 и 1959 г. Голмайстор на „А“ група през 1951/52 – 10 гола с екипа на Спартак (София) и през 1953/54 – 25 гола и 1957/58 – 9 гола с екипа на Славия. Има 185 мача и 97 гола за Славия в „А“ група. Рекордьор е за Спартак (Варна) със 148 гола в градското, областното, държавното първенство и купата на страната. Има 16 мача и 10 гола за „соколите“ в „А“ група. С екипа на Спартак (София) е изиграл 70 мача и е вкарал 21 гола. За националния отбор е играл в 7 мача и е вкарал 2 гола (19521954). Д. Ташков е един от най-добрите нападатели за своето време. „Заслужил майстор на спорта“ от 1960 г. Завършва ВИФ „Георги Димитров“, специалност „Футбол“ и треньорска школа в СССР. Като треньор на Славия (от 1963 до 1969 и от 1973 до 1974 г.) през 1964 и 1966 г. печели купата на страната и през 1967 г. извежда отбора до полуфинал за КНК. От 1974 до 1975 г. е старши треньор на Спартак (Варна). Ръководи националния отбор в 6 мача (2 мача през 1966 г. и 4 мача през 1979 г. )[1]. Бил е треньор на Раджа Казабланка в Мароко и на два пъти на Омония Никозия в Кипър.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Голмайстор на „А“ група - 3 пъти (1952 със Спартак (София); 1954 и 1958 със Славия)

Вицешампион - 5 пъти (1951, 1952 със Спартак (София); 1954, 1955, 1958/59 със Славия)

Полуфиналист в първенството - 3 пъти (1945, 1946 и 1948 със Спартак (Варна))

Купа на България - финалист 2 пъти (1952 със Спартак (София); 1954 със Славия)

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Със Славия[редактиране | редактиране на кода]

Купа на България - 2 пъти (1964 и 1966)

Вицешампион - 1966/67

Трето място - 4 пъти (1963/64, 1964/65, 1965/66 и 1972/73)

Полуфинал за КНК - 1966/67

Начело на Славия има 228 мача, което е рекорд за треньор на "белия" отбор. Балансът му е 102 победи, 71 равенства и 55 загуби при 342:245 голова разлика.

Със Раджа Казабланка[редактиране | редактиране на кода]

Купа на Мароко - 2 пъти (1977 и 1982)

С Омония Никозия[редактиране | редактиране на кода]

Шампион - 2 пъти (1971/72 и 1982/83)

Купа на Кипър - 2 пъти (1972 и 1983)

Суперкупа на Кипър - 1983

С България[редактиране | редактиране на кода]

Начело на националния отбор на България има 6 мача , като балансът му е 4 победи и 2 загуби при 15:8 голова разлика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 12