Добромир Ташков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Голмайстор в „А“ футболна групаFootball.svg
Добромир Ташков
Лична информация
Прякор Мирко
Роден 10 април 1925 г.
Варна, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 26 май 2017 г. (92 г.)
, Flag of Bulgaria.svg България
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1942–1950
1951–1953
1953–1961
Общо:
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Варна)
България Спартак (София)
България Славия
238
70
185
493
(157)
(21)
(97)
(275)
Национален отбор
1952–1954България България7(2)
Треньор
1963–1969
1966
1971–1972
1973–1974
1974–1975
1979
1982–1983
България Славия
България България
Flag of Cyprus.svg Омония
България Славия
България Спартак (Варна)
България България
Flag of Cyprus.svg Омония
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Добромир Ташков (10 април 1925 - 26 май 2017 г. ) е бивш футболист, централен нападател, и треньор по футбол.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе за Шипченски сокол и Спартак (Варна) (19421950), Спартак (София) (19511953) и Славия (19531961). Вицешампион със Спартак (София) през 1951 и 1952 и със Славия през 1954, 1955 и 1959 г. Голмайстор на „А“ група през 1951/52 – 10 гола с екипа на Спартак (София) и през 1953/54 – 25 гола и 1957/58 – 9 гола с екипа на Славия. Има 185 мача и 97 гола за Славия в „А“ група. Рекордьор е за Спартак (Варна) със 148 гола в градското, областното, държавното първенство и купата на страната. Има 16 мача и 10 гола за „соколите“ в „А“ група. С екипа на Спартак (София) е изиграл 70 мача и е вкарал 21 гола. За националния отбор е играл в 7 мача и е вкарал 2 гола (19521954). Д. Ташков е един от най-добрите нападатели за своето време. „Заслужил майстор на спорта“ от 1960 г. Завършва ВИФ „Георги Димитров“, специалност „Футбол“ и треньорска школа в СССР. Като треньор на Славия (от 1963 до 1969 и от 1973 до 1974 г.) през 1964 и 1966 г. печели купата на страната и през 1967 г. извежда отбора до полуфинал за КНК. От 1974 до 1975 г. е старши треньор на Спартак (Варна). Ръководи националния отбор в 6 мача (2 мача през 1966 г. и 4 мача през 1979 г. )[1]. Бил е треньор на Раджа Казабланка в Мароко и на два пъти на Омония Никозия в Кипър.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Голмайстор на „А“ група - 3 пъти (1952 със Спартак (София); 1954 и 1958 със Славия)

Вицешампион - 5 пъти (1951, 1952 със Спартак (София); 1954, 1955, 1958/59 със Славия)

Полуфиналист в първенството - 3 пъти (1945, 1946 и 1948 със Спартак (Варна))

Купа на България - финалист 2 пъти (1952 със Спартак (София); 1954 със Славия)

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Със Славия[редактиране | редактиране на кода]

Купа на България - 2 пъти (1964 и 1966)

Вицешампион - 1966/67

Трето място - 4 пъти (1963/64, 1964/65, 1965/66 и 1972/73)

Полуфинал за КНК - 1966/67

Начело на Славия има 228 мача, което е рекорд за треньор на "белия" отбор. Балансът му е 102 победи, 71 равенства и 55 загуби при 342:245 голова разлика.

С Раджа Казабланка[редактиране | редактиране на кода]

Купа на Мароко - 2 пъти (1977 и 1982)

С Омония Никозия[редактиране | редактиране на кода]

Шампион - 2 пъти (1971/72 и 1982/83)

Купа на Кипър - 2 пъти (1972 и 1983)

Суперкупа на Кипър - 1983

С България[редактиране | редактиране на кода]

Начело на националния отбор на България има 6 мача , като балансът му е 4 победи и 2 загуби при 15:8 голова разлика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 12