Доброта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Две деца, споделящи безалкохолна напитка в Белия дом

Добротата е морално качество и добродетел; вид поведение, белязано с прояви на щедрост, внимание или загриженост за другите, без да се очаква похвала или награда. Добротата е една от основните теми в Библията. В Книга II на „Риторика“ Аристотел определя добротата като „услужливост към някой в нужда, не в замяна на нищо, нито в полза на самия помощник, а на този човек, на който се помага“.[1] Ницше смята добротата и любовта за „най-лечебните билки и представители в човешкия контакт“.[2] Добротата се счита за една от рицарските добродетели.[3] В ученията на Мехер Баба Бог е синоним на доброта: „Бог е толкова благ, че е невъзможно да си представим Неговата неограничена доброта!“[4]

В обществото[редактиране | редактиране на кода]

При избора на човек за чифтосване проучванията показват, че както мъжете, така и жените ценят добротата и интелигентността в своите бъдещи партньори, заедно с външния вид, привлекателността, социалния статус и възрастта.[5][6]

„Добро момче“[редактиране | редактиране на кода]

„Добро момче“ е неформален и обикновено стереотипен израз за (често млад) мъж, който се представя като нежен, състрадателен, чувствителен и/или уязвим.[7] Терминът се използва както положително, така и отрицателно.[8]

Когато се използва положително, и особено когато се използва като предпочитание или описание от някой друг, той има за цел да подскаже мъж, който поставя нуждите на другите преди своите, избягва конфронтации, прави услуги, дава емоционална подкрепа, опитва се да се пази от проблеми, и като цяло действа добре спрямо другите.[9] В контекста на връзката може да се отнася и за честност, лоялност, романтизъм, учтивост и уважение.

Когато се използва отрицателно, приятен човек предполага мъж, който не е категоричен, не изразява истинските си чувства и в контекста на запознанствата (в които терминът често се използва[7]) използва актове на привидно (фалшиво) приятелство с незаявената цел преминаване към романтична или сексуална връзка.[10][11]

В психологията[редактиране | редактиране на кода]

Женски поход на добротата в Мисула, Монтана, 2018 г.

Въз основа на експерименти в Йейлския университет, използващи игри с бебета, някои изследвания стигат до извода, че добротата е присъща на хората.[12] Съществуват подобни изследвания за корена на емпатията в ранна детска възраст[13] – „двигателното огледало“ (когато човек несъзнателно имитира жеста, речевия модел или отношението на друг), развиващо се в първите месеци от живота,[14] за да доведе (оптимално) до лесното безпокойство, проявено от децата за връстниците си в беда.[15]

Барбара Тейлър и Адам Филипс подчертават елемента на необходимия реализъм в добротата за възрастни, както и начина, по който „истинската доброта променя хората в това, често по непредсказуеми начини“.[16]

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Tirukkural“, древноиндийски труд за етика и морал, посвещава отделна глава за добротата (глава 8, стихове 71 – 80), като доразвива стойността в други глави, като гостоприемството (стихове 81 – 90), като изрича приятни думи (стихове 91 – 100), състрадание (стихове 241 – 250), морално вегетарианство (стихове 251 – 260), ненасилие (стихове 311 – 320), неубийство (стихове 321 – 330) и доброжелателност (стихове 571 – 580), между другото.[17][18]
  • Марк Твен от гледна точка на състрадание счита „Добротата [като] език, който глухите могат да чуят, а слепите да видят.“[19]
  • Предполага се, че „по-голямата част от опуса на Шекспир може да се счита за изследване на човешката доброта“.[20]
  • Робърт Луис Стивънсън смята, че „същността на любовта е добротата; и наистина може най-добре да се определи като страстна доброта: така да се каже, любезността полудява и става нахална и насилствена“.[21]
  • Християнският апостол Павел посочва добротата като една от деветте черти, считани за „плод на Духа“[22] в Галатяни 5:22. В 1 Коринтяни 13:4 той казва: „Любовта е търпелива, любовта е мила.“[23]

В медиите[редактиране | редактиране на кода]

Предай нататък“ (на английски: Pay It Forward), базиран на едноименния роман, написан през 1999 г. от Катрин Райън Хайд, е филм, с участието на Кевин Спейси, Хелън Хънт, Хейли Джоел Осмент и Джон Бон Джови, илюстрира силата, с която човек може да въздейства върху верижна реакция на добри дела. Философията на „Предай нататък“ е, че чрез прояви на доброта сред непознати всички насърчаваме по-грижовно общество. В книгата и филма Рубен Сейнт Клер, учител по социални науки в Атаскадеро, Калифорния, предизвиква своите ученици да „променят света“. Един от неговите ученици, Тревър, приема предизвикателството присърце. Той започва, като проявява доброта към непознат, което резонира по-далеч, отколкото би могъл да си представи.

„Kindness Boomerang“ е видеоклип, публикуван от нестопанската организация Life Vest Inside през октомври 2011 г.[24] Той показва как един акт на доброта преминава безпроблемно от един човек към следващ и се връща като бумеранг обратно към човека, който го е задействал. Orly Wahba, основателят на Life Vest Inside и директор на Kindness Boomerang обяснява, че всяка сцена е базирана на опит от реалния живот, през който тя лично е преминала; моменти на доброта, които са оставили траен отпечатък в живота ѝ. В рамките на няколко месеца след излизането си, Kindness Boomerang бързо циркулира в интернет; достигайки до над 20 милиона души в световен мащаб и участва в TED,[25] за да говори за силата на добротата.

„Отнасяйте се към хората с доброта“ (съкратено на английски: TPWK) е лозунг, с който певецът и автор на песни Хари Стайлс насърчава добротата поне от 2017 г.[26]

„Хами“ е ням 3-минутен филм, дело на ученици от Второ ОУ в Стара Загора, пресъздаващ верижната реакция в предаването на акта на доброта.[27][28]

Отражение в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

В изобразителното изкуство популярен образ на добротата е нейна персонификация с майка, която в акт на благотворителност към чужди деца, доброволно предоставя своята помощ под формата на кърмене.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aristotle (translated by Lee Honeycutt). Kindness. // Rhetoric, book 2, chapter 7. Архивиран от оригинала на December 13, 2004. Посетен на 2005-11-22.
  2. Nietzsche, Friedrich Wilhelm. „On the History of Moral Feelings“, Human, all too human: a book for free spirits. Aphorism 48. [Original: Menschliches, Allzumenschiles, 1878.] Trans. Marion Faber with Stephen Lehman. University of Nebraska Press: First Printing, Bison Books, 1996.
  3. The Manual of Life – Character. // Parvesh singla.
  4. Kalchuri, Bhau (1986). Meher Prabhu: Lord Meher, 11, Myrtle Beach: Manifestation, Inc., p. 3918.
  5. Buss, David M., et al. „Sex differences in jealousy: Evolution, physiology, and psychology.“ Psychological science 3.4 (1992): 251 – 255
  6. Gleitman, Henry, Gross, James, Reisberg, Daniel. Psychology. 8th.
  7. а б McDaniel, A. K.. Young Women's Dating Behavior: Why/Why Not Date a Nice Guy?. // Sex Roles 53 (5 – 6). 2005. DOI:10.1007/s11199-005-6758-z. с. 347 – 359.
  8. divalion. No More Mr. Nice Guy. // 12 July 2005. Архивиран от оригинала на 17 January 2013.
  9. Glover, Dr. Robert, http://nomoremrniceguy.com
  10. Blomquist, Daniel. When nice guys are sexist with a smile. // Berkeley Beacon, 2 April 2014. Архивиран от оригинала на 20 March 2015. Посетен на 9 December 2014.
  11. The Friend Zone is Sexist. // Посетен на 1 November 2014.
  12. Can Babies Tell Right From Wrong?, Babies at Yale University's Infant Cognition Center respond to „naughty“ and „nice“ puppets., May 5, 2010
  13. Researchers Trace Empathy's Roots to Infancy, Daniel Goleman, 1989
  14. D Goleman, Emotional Intelligence (London 1996) p. 98 – 9
  15. A Phillips/B Taylor, On Kindness (London 2009) p. 112
  16. A Phillips/B Taylor, On Kindness (London 2009) p. 96 and p. 12
  17. TirukkuṛaḷАрхив на оригинала от 2014-12-16 в Wayback Machine. verses 71 – 80
  18. Pope, George Uglow. The Sacred Kurral of Tiruvalluva Nayanar. First. New Delhi, Asian Educational Services, 1886. ISBN 8120600223.
  19. Lorette M. Enochs. Seeds of Recovery: A Journal of 101 Mental Health Reflections. AuthorHouse, 21 November 2016. ISBN 978-1-5246-5181-7. с. 76.
  20. Lagrette Tallent Lenker, Fathers and Daughters in Shakespeare and Shaw (2001) p. 107
  21. robert Louis Stevenson, Virginibus Puerisque (London 1909) p. 35
  22. Galatians 5:22, New International Version
  23. 1 Corinthians 13:4, New International Version
  24. Kindness Boomerang. // YouTube/Life Vest Inside. Посетен на 14 January 2016.
  25. "TED Talk – Kindness – Orly Wahba", YouTube/TED Conferences. Retrieved January 14, 2016.
  26. www.musicweek.com
  27. Късометражния филм „Хами“
  28. Хами. // YouTube/„7-то изкуство“. Посетен на 17 юли2021.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kindness“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​