Добротица (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в област Силистра. За другото българско село с това име вижте Добротица (област Търговище). За други значения вижте Добротица (пояснение).

Добротица
Общи данни
Население 451 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,341 km²
Надм. височина 96 m
Пощ. код 7531
Тел. код 08662
МПС код СС
ЕКАТТЕ 21693
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Ситово
Сезгин Алиибрям
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Искра Йорданова Георгиева (БСП)

Добротица е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра. Площта на селото е 30 341 km2 (НСИ). Пощенския код е 7531. Телефонния код е 085622 от България и 0035985622 от чужбина. Преди селото е било към Дуловска околия, Русенски окръг.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Добротица се намира в долина в Добруджа. Климатът е умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северозападните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 m/s. За валежите на територията е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум, очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, август и през месеците януари, февруари и март. Средната годишна температура е 14С.

Преобладават естествените широколистни насаждения – цер, габър, ясен, клен, дъб, акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор, орех, топола. Около селото има широколистни гори, където се срещат пернат дивеч, зайци, чакали, лисици и др. В землището на селото има два не много добре зарибени язовира, където се лови шаран, каракуда.

Наблизо има четири вековни дървета. Със статут на защитена територия са находището на див божур и недалече „Острата канара“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Добротица е Хаскьой. Турското име Хаскьой се състои от две части, а именно: Хас означава нещо, което е присъщо само на този обект, т.е. различен от другите подобни, „истинско село“, „хубаво село“. Другата версия е, че тя е един вид „титла“, давана на някои селища в онова време с цел събиране на някакви данъци върху добит годишен доход над определена стойност, „владетелско село“. Втората част, Кьой, е буквалният превод на понятието село. След освобождението с указ на Народното събрание от 25 май 1880 г. село Хаскьой става околийски център с 67 съставни села. През периода 1930 – 33 г. селото е център на самостоятелна община с 19 села. От 1 януари 1941 г. без прекъсване е общински център до 1978 г., когато се присъединява към селищна система – Ситово, като кметство. Преброяване на населението: 1934 – 1468 жители, 1946 – 1417, 1956 – 1440,1970 – 1800, 1985 – 1108, 1992 – 800 и 2001 – 644 жители.

Край Добротица се намират надгробни могили, от времето на траките. Добротица се намира в римската провинция Селетика.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с училище, църква, читалище и библиотека, поща, полицейски участък, няколко магазина.

  • Подготовката за църковния строеж на църквата „Свети свети Кирил и Методий“ започва през 1897 – 1898 г. Строежът започва в началото на 1899 г. Майстори, зидари и зографи са били от Македония. Главен майстор е Василий, също Кузман, синът му Симеон, Ефтимий и Янаки. Зограф е Георги Тачев, изработил 2 икони. Останалите икони са пренесени от Велико Търново. Строежът на църквата завършва през 1900 г. На 11 май 1901 г. църквата е осветена от митрополит Василий Доростолски и Червенски. В църковния двор на храма „Св. Св. Кирил и Методий“ има символични погребения „кенотафи“.
  • Училище „Отец Паисий“ – построено през 1882 г.
  • 1899 г. – създадено е читалището в Добротица

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 15 km от резервата Сребърна. Около Добротица има места за излети, екотуризъм и селски туризъм, като едни от добрите местности за отдих са Острата канара, до която е изградена екопътека и Дядоминковата дупка.

  • Бабаджановата чешма – намираща се в близост до Преселската махала и стихотворението „Вода“, издълбано на титулния камък над чучура ѝ.
  • На 1 км югоэападно от селото, в котловината „Чардаклии“, са останали 2 чешми, някога са били пет.
  • Природна забележителност „Острата канара“.
  • Защитена местност „Горната кория“ се намира на север от селото.
  • 4 защитени вековни дървета в района на село Добротица.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 май – събор
  • Овощни градини
  • Винарска изба „Опрев“
  • Биосферен резерват „Сребърна“. Намира се на около 15 km от Добротица

Източници[редактиране | редактиране на кода]