Добруджански земеделски институт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добруджански земеделски институт
Dobrudja Agricultural Institute.jpg
Основаване 1940 г.
Вид държавен
Финансиране НЦАН
Директор Иван Киряков
Местоположение Генерал Тошево, България
Уебсайт http://www.dai-gt.org
Bulgaria Dobrich Province relief location map.jpg
43.6539° с. ш. 28.0278° и. д.
Местоположение в България Област Добрич

Добруджанският земеделски институт в гр. Генерал Тошево е научен институт с държавно финансиране, изследователски център в областта на земеделието, звено на Селскостопанската академия.

Исторически бележкия[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

България губи владение върху Южна Добруджа след неуспешния край на Междусъюзническата война и подписването на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Територията е окончателно върната в границите на България с подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. през Втората световна война.

Селскостопанските научни изследвания в Североизточна България започват през 1940 г. в гр. Добрич със създаването на земеделска опитна станция.

1944 – 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 1944 г. опитната станция се разраства в Земеделския изпитателен институт.

През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет № 236 от 8-ми март същата година („За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа“) институтът е реорганизиран в Добруджанският селскостопански научноизследователски институт и изнесен на ново място – бившето ДЗС „Петлешково“.

Първоначално тук работят едва шест специалисти. Експерименталната работа е разпределена в пет основни секции: Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. Разгръща се широка научноизследователска дейност с цел да се даде отговор на редица неясни въпроси от агротехниката на отглежданите в района култури.

От 1962 г. Добруджанският институт се специализира в селекция и технология на отглеждане на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“ с 3 основни секции – Селекция на пшеница, Селекция на слънчоглед и Технологии на полските култури. Експерименталната работа се провежда в няколко десетки сеитбообращения с обща площ от около 7000 дка. Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство. През 1976 г. се открива Лабораторният комплекс в гр. Добрич и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През 1978 г. се създава секцията Селекция на бобови култури.

След 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

От началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на България, ИПС „Добруджа“ приема името Добруджански земеделски институт с 2 основни сектора – Наука и Производство. Дейността на сектор „Наука“ е разпределена в 4 основни секции: Селекция на зърнено-житни култури, Селекция на слънчоглед, Селекция на бобови култури и Агротехника. Към тези секции функционират няколко специализирани лаборатории – по биотехнологии, физиология на растенията, фитопатология, биохимия на растенията, качество на зърното и семената, агрофизика и агрохимия. В сектор „Производство“ се работи в 2 основни направления: „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е създател и оригинатор на основните сортове зърнено-житни култури – есенници, отглеждани в България – пшеница, ечемик, тритикале, сортове зърнено-бобови култури – фасул, леща, нахут, грах, бурчак и секирче, сортове и хибриди слънчоглед, а също така и на официално приетите технологии за отглеждане на тези култури в страната.

Директори на Института[редактиране | редактиране на кода]

Период Директор
1941-1944 Хр. Добрев
1944-1945 В. Георгиев
1945-1947 Г. Стоянов
1947-1949 Т. Шарков
1949-1952 Д. Илков
1953-1961 Иван Гърбучев
1961-1962 и. д. Стоян Златанов
1962-1963 Кирил Еников
1963-? Борис Симеонов
1974-1980 Тодор Рачински
1980-1990 Александър Караиванов
1993-2001 Петър Иванов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитров, Х. и Й. Стоянова (сост.), Добруджанский сельскохозяйственный научно-исследовательский институт. София, БАН, 1966, 58 с.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]