Добърско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добърско
Кметството на село Добърско
Кметството на село Добърско
Общи данни
Население 609 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43 303±0 km²
Надм. височина 1070 m
Пощ. код 2799
Тел. код 074406
МПС код Е
ЕКАТТЕ 21748
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Добърско
Илиан Джунев
(ПП ГЕРБ)
Добърско в Общомедия

До̀бърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В покрайнините на селото има останки от римска пещ за тухли и керемиди, датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към III - IV век и открити в 2001 година. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. Високо над сегашното селище има местност Германица.[1]

До 1912 година името на селото е Недобърско.[2] Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на XVII век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на XVIII век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, откъдето пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. В 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Недобърско (Nédobersko) има 154 домакинства с 520 жители българи.[3]

В 1878 година заедно с цяла Македония Недобърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница и така връзките му с Рилския манастир са прекъснати и достъпът до пасища прекратен. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Добърско и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Добърско или Недобърско, в полите на Рила, на С от Мехомия 2 часа. Орна земя речи липсува съвсем, околност камениста. Околната природа повлияла и върху селянете; повячето излизат просяци; числото им се увеличава от притока на всякакви събратия. Леността направила мнозина от тези планински жители недъгави, болничави. В това село има две църкви: една нова, в която се черкуват, и друга стара. Последната е съградена около 1130 г., вероятно от някой български цар; и сега е здрава. Преди трийсетина години тук се намирали запазени много старини, като пергаменти, надписи. Къщи 190, само български. Поддържат един учител и 60 ученика.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 жители, всички българи-християни.[5].

Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк – трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано.

Култура и изкуство[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 г. е основано местното читалище, организират се първи „вечеринки“. За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г.

Учителите вече са четирима за четирите отделения в 1938 г. Новата училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена в 1940 г. Училището се казва „Свети Климент Охридски“. През 1948 г. в училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина. В следващите години броят на учителите нараства. Значима е и дейността на местното читалище. Поради демографски промени се извършва голямо придвижване от селото към града, както и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. Което налага закриването на прогимназията през 1974 г. Остава само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина.

Развитие на културата в региона в положителна посока показват и започнатите през 1974 и успешно завършени през 1978 г. реставрационни работи на изоставената и разграбена Стара църква. Именно това са и причините за зачестилите посещения на туристи от цял свят. През 1981 г. е подновена и певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.[6]

Добърска школа[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите ослепените след битката от 1014 г. Самуилови войници, които се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Те създали прочутата Добърска школа за музика, за да помагат на слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.[7]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В Добърско има няколко забележителни християнски храма. Сред тях е средновековната църква „Свети Атанасий“, „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и „Сретение Господне“.

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" – национален паметник на културата

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Храмът бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.

„Свето Сретение Господне“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1860 година[8] и изографисана от майстори от Банската художествена школа.[9]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни ястия за региона са шупла, данкини баници, полайник, боб с чекане.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Добърско
  • Васил Попов (1877 – 1910), куриер на ВМОРО
  • Георги Илиев Байков (1877 – 1954), деец на ВМОРО, куриер между Разлога и Рилския манастир.[10]
  • Лазар Попиванов, свещеник в родното си село през 1870-те[11]
  • Стоян Граматик (ок. 1810 – ок. 1900), български просветен деец, учи в Светогорския манастир, около 1840 година е учител в родното си село, прави преводи на църковни текстове от гръцки на български[12]
  • Лазар Костов (1845 – май 1882 г.), български учител и революционер от Българското възраждане. Участва в Първата (1862) и Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, както и в Руско-турската война като войвода на чета български доброволци. Баща е на писателя Стефан Л. Костов.[13][14]
Списък на учителите в Добърско от 1858 до 1926 година[15]
  • Анания Нишков – от с. Долно Драглище – 1858 г.
  • Георги Ст. Ролев – от с. Добърско – 1860 г.[16]
  • Захария Попиванов – от с. Добърско – 1864 г.
  • Димитър Г. Хаджиев – от с. Добърско – 1865 г.
  • Велю Атанасов Книговезец – от с. Добърско – 1866 г.
  • Георги Поплазаров – от с. Добърско – 1867 г.
  • Данаил Филаров (Джупанов) – от с. Добърско – 1870 г.
  • Георги В. Бучков – от с. Добърско – 1879 г.
  • Михаил Григоров – от с. Годлево – 1890 г.
  • Георги Праматаров – от с. Горно Драглище – 1898 г.
  • Алекса К. Найденов – от с. Добърско – от 1900 до 1904 г.
  • Лазар Захариев (Чергов) – от с. Добърско – от 1905 до 1908 г.
  • Атанас Такеджиев – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
  • София Такеджиева – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
  • Велик Георгиев – от с. Г. Фрещене – от 1919 до 1920 г.
  • Илия Терзиев – от гр. Белица – от 1920 до 1922 г.
  • Сола Кафеджиева – от гр. Банско – от 1920 до 1922 г.
  • Петър Клементиев – от гр. Белица – от 1922 до 1923 г.
  • Ана Спасова – от гр. Кюстендил – от 1922 до 1923 г.
  • Георги Тулев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
  • Александър Савев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
  • Борис Натов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
  • Кирил Симеонов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
  • Тончо Петров – от с. Г. Сахране – от 1925 до 1926 г.
  • Христина Т. Петрова – от гр. София – 1925 до 1926 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цинзов, Лазар. „Село Добърско. Връстник на България“. Варна, LiterNet, 2007.
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134-135.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  6. Цинзов, Лазар. Село Добърско, връстник на България. „Хоризонти“, Пловдив, 2004, стр. 24
  7. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 315.
  8. Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 2014-11-13.
  9. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 586.
  10. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 14.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.269.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.626.
  13. Цинцов, Лазар. Село Добърско. Връстник на България, Хоризонти, Пловдив, 2004, стр. 119.
  14. Костов, Васил. Родът Костови от село Добърско, РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2012, стр. 6.
  15. Цинзов, Лазар. Село Добърско, връстник на България. „Хоризонти“, Пловдив, 2004, стр. 302.
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.575.
     Портал „Македония“         Портал „Македония