Добърско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добърско
Гледка към село Добърско
Гледка към село Добърско
Общи данни
Население 609 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43 303±0 km²
Надм. височина 1070 m
Пощ. код 2799
Тел. код 074406
МПС код Е
ЕКАТТЕ 21748
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Добърско
Илиан Джунев
(ПП ГЕРБ)
Добърско в Общомедия

До̀бърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. Близо до селото се намира водопадът Щрокалото (с височина 30 м.), защитената територия на Национален парк Рила и вековното дърво „Доклюва ела“ (на 500 г.).[1]

То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

По тези земи са живели тракийските племена беси. Свидетелства за тракийския произход на селото са открити при разкопки на ливадата до пътя към Спасов мост. Намерена е плоча с изобразен херос, или така наречения Тракийски конник, датирана около VII-VI век преди Христа.[2] В покрайнините на селото има останки от римска пещ за тухли и керемиди, датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към III – IV век и открити в 2001 година. Високо над сегашното селище има местност Германица.[3]

Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на XVII век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на XVIII век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, откъдето пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. В 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Недобърско (Nédobersko) има 154 домакинства с 520 жители българи.[4]

В 1878 година заедно с цяла Македония Недобърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница и така връзките му с Рилския манастир са прекъснати и достъпът до пасища прекратен. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Добърско и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Добърско или Недобърско, в полите на Рила, на С от Мехомия 2 часа. Орна земя речи липсува съвсем, околност камениста. Околната природа повлияла и върху селянете; повячето излизат просяци; числото им се увеличава от притока на всякакви събратия. Леността направила мнозина от тези планински жители недъгави, болничави. В това село има две църкви: една нова, в която се черкуват, и друга стара. Последната е съградена около 1130 г., вероятно от някой български цар; и сега е здрава. Преди трийсетина години тук се намирали запазени много старини, като пергаменти, надписи. Къщи 190, само български. Поддържат един учител и 60 ученика.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 жители, всички българи-християни.[6].

Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк – трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано.

След пападането му в България, с царски указ от 1913 г. по желание на жителите му иемто на селото от Недобърско става Добърско.[7][8][9]

Кметове на селото след 1914 г.[редактиране | редактиране на кода]

Име Години
Петър Младенов Вучков 1914 г.-1918 г.
Лазар Зарев Чергов 1918 г.-1922 г.
Петър Кръстев Вучков 1922 г.-1924 г.
Лазар Попатанасов 1924 г.-1926 г.
Георги Софронов Корунов 1926 г.-1928 г.
Петър Кръстев Вучков 1928 г.-1930 г.
Костадин Иванов Мицин 1930 г.-1932 г.
Яким Петров Вучков 1932 г.-1934 г.
Лазар Попатанасов 1934 г.-1934 г.
Атанас Игнатов Папев 1934 г.-1934 г.
Петър Кръстев Вучков 1934 г.-1944 г.
Лазар Попатанасов 1944 г.-1945 г.
Лазар Якимов Вучков 1945 г.-1947 г.
Алекса Кръстев Вучков 1947 г.-1950 г.
Петър Никифоров Костов 1950 г.-1957 г.
Петър Кръстев Ласков 1957 г.-1958 г.
Петър Никифоров Костов 1958 г.-1961 г.
Петър Кръстев Ласков 1961 г.-1962 г.
Георги Василов Попов 1962 г.-1962 г.
Петър Никифоров Костов 1962 г.-1979 г.
Георги Василов Попов 1979 г.-1984 г.
Георги Петров Костов 1985 г.-1990 г.
Лазар Георгиев Лучков 1991 г.-1991 г.
Георги Григоров Костов 1991 г.-1995 г.
Георги Спасов Будин 1995 г.-1999 г.
Илия Лазаров Бельов 1999 г.-2003 г.
Никола Костадинов Найденов 2003 г.-2015 г.
Илиан Михаилов Джунев 2015 г. -

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по възраст (преброяване 2011 г.)
Население по възраст (преброяване 2011 г.)

Численост на населението според преброяванията през годините:[10][11]

Година на
преброяване
Численост
1934 730
1946 760
1956 742
1965 770
1975 777
1985 780
1992 703
2001 679
2011 650

Население по възраст[редактиране | редактиране на кода]

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):[12]

0 – 14 г. 15 – 64 г. над 65 г.
2011 15.5% 67.8% 16.6%

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Основната етическа група според преброяването на населението през 2011 г. са българи – общо 642 жители.

Култура и изкуство[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 г. е основано местното читалище, организират се първи „вечеринки“. За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г.

Учителите вече са четирима за четирите отделения в 1938 г. Новата училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена в 1940 г. Училището се казва „Свети Климент Охридски“. През 1948 г. в училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина. В следващите години броят на учителите нараства. Значима е и дейността на местното читалище. Поради демографски промени се извършва голямо придвижване от селото към града, както и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. Което налага закриването на прогимназията през 1974 г. Остава само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина.

Развитие на културата в региона в положителна посока показват и започнатите през 1974 и успешно завършени през 1978 г. реставрационни работи на изоставената и разграбена Стара църква. Именно това са и причините за зачестилите посещения на туристи от цял свят. През 1981 г. е подновена и певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.[13]

Добърска школа[редактиране | редактиране на кода]

Според местни легенди след битката при Беласица в 1014 г. между цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, хилядите ослепени български войници намират убежище в селото. След поражението си те се отправили към Рилския манастир, но студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата Добърска школа за музика, за да подпомагат незрящи деца, която съществува до началото на ХХ в.[14][15][16]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В Добърско има няколко забележителни християнски храма. Сред тях е средновековната църква „Свети Атанасий“, „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и „Сретение Господне“.

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" – национален паметник на културата
Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1122 г., а стенописите са направени от будни и заможни добърчани през 1614 г.[17] Храмът бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. За стенописите за използвани бои, изработени от минерали от околностите, изцяло на природна основа. През 1973 – 1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.

„Свето Сретение Господне“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1860 година[18] и изографисана от майстори от Банската художествена школа.[19]

Осемте оброчища[редактиране | редактиране на кода]

Осем оброчища обграждат селото под формата на кръст. От юг е хълмът на св. Илия, от север – новоизграденият параклис на св. Богородица, на изток са Копаната църква със запазени останки от параклиса „Света Троица“ и вековен черен бор, на запад – Георгиева църква. В средата на кръста остава старата базилика, а до нея и възрожденската църква „Сретение Господне“ – също национален паметник на културата. Според местни легенди на всички тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, до което е поставян жертвен камък или кръст и където са се провеждали обредите и тайнствата. Те са свързани помежду си с пътека и са туристически маршрут за гостите на селото.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • В селото се намира църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, която е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.
  • Аязмото пред църквата. Изворът има лековита вода и според поверието трябва да се измиете в него за здраве и да хвърлите монета, за да се върнете отново в селото.
  • Водопад „Щрокалото“ с височина 30 м. (добре е да се посети при пълноводие)
  • Римска пещ от III-IV в.н.е. е историческата забележителност от национално значение, използвана за производство на тухли и керемиди.
  • Вековно дърво „Доклюва ела“ (на 500 г.)
  • Все повече гости привличат и традиционните летни и есенни празници в селото.

Туристически маршрути[редактиране | редактиране на кода]

  • От с. Добърско по екопътеки „Пътеката на глухаря“ и „Пътеката на рилската иглика“ – времетраене: 4 ч. – Открити са през 2007 г.
  • От с. Добърско до Копана черква – времетраене: 1 ч.
  • От с. Добърско до „Вековния бор“ – „Римска пещ“ – черква „Св. Богородица“ – времетраене: 3 ч. – Вековното дърво е доклюева ела на 500 г.
  • От с. Добърско до водопада „Щрокалото“ – времетраене: 10 минути от центъра на селото – Водопада има височина 30 м. на р. Клинеца.
  • От с. Добърско до хижа Добърско – времетраене: 2 ч. – Хижата се намира в местността Вадата на височина 1750 м. От нея се стига до хижа Македония за 3 ч., до Малък Мечи връх (2474 м.) за 3,5 ч. и до летовище „Семково“ за 4 ч.
  • От с. Добърско по културно исторически маршрут „По пътя на ранното християнство“ – Преминава през църквата в с. Добърско – ранно-християнската базилика „Св. Илия“ – „Писаната църква“ – църквата „Успение Богородично“ (с. Баня).
  • През селото минава път, свързващ Рилската обител със Светогорските манастири.

Посетителски център „Добърско“[редактиране | редактиране на кода]

Разположен на изхода на селото по посока Национален парк “РИЛА“ в сградата на Горско стопанство Разлог. Предлага се туристическа информация, организиране на екскурзии с водач, представяне на спектакъла “Правене на феруглица“, традиционна домашна баница и билков чай.

Посетителският център е отворен всеки ден от 11:00 до 16:00 часа.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни ястия за региона са шупла (тестено ястие от брашно, вода, мая, яйца и сирене), данкини баници, полайник, боб с чекане.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Добърско
  • Васил Попов (1877 – 1910), куриер на ВМОРО
  • Георги Илиев Байков (1877 – 1954), деец на ВМОРО, куриер между Разлога и Рилския манастир.[20]
  • Лазар Попиванов, свещеник в родното си село през 1870-те[21]
  • Стоян Граматик (ок. 1810 – ок. 1900), български просветен деец, учи в Светогорския манастир, около 1840 година е учител в родното си село, прави преводи на църковни текстове от гръцки на български[22]
  • Лазар Костов (1845 – май 1882 г.), български учител и революционер от Българското възраждане. Участва в Първата (1862) и Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, както и в Руско-турската война като войвода на чета български доброволци. Баща е на писателя Стефан Л. Костов.[23][24]
Списък на учителите в Добърско от 1858 до 1926 година[25]
  • Анания Нишков – от с. Долно Драглище – 1858 г.
  • Георги Ст. Ролев – от с. Добърско – 1860 г.[26]
  • Захария Попиванов – от с. Добърско – 1864 г.
  • Димитър Г. Хаджиев – от с. Добърско – 1865 г.
  • Велю Атанасов Книговезец – от с. Добърско – 1866 г.
  • Георги Поплазаров – от с. Добърско – 1867 г.
  • Данаил Филаров (Джупанов) – от с. Добърско – 1870 г.
  • Георги В. Бучков – от с. Добърско – 1879 г.
  • Михаил Григоров – от с. Годлево – 1890 г.
  • Георги Праматаров – от с. Горно Драглище – 1898 г.
  • Алекса К. Найденов – от с. Добърско – от 1900 до 1904 г.
  • Лазар Захариев (Чергов) – от с. Добърско – от 1905 до 1908 г.
  • Атанас Такеджиев – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
  • София Такеджиева – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
  • Велик Георгиев – от с. Г. Фрещене – от 1919 до 1920 г.
  • Илия Терзиев – от гр. Белица – от 1920 до 1922 г.
  • Сола Кафеджиева – от гр. Банско – от 1920 до 1922 г.
  • Петър Клементиев – от гр. Белица – от 1922 до 1923 г.
  • Ана Спасова – от гр. Кюстендил – от 1922 до 1923 г.
  • Георги Тулев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
  • Александър Савев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
  • Борис Натов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
  • Кирил Симеонов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
  • Тончо Петров – от с. Г. Сахране – от 1925 до 1926 г.
  • Христина Т. Петрова – от гр. София – 1925 до 1926 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. travel.rozali.com
  2. www.capital.bg
  3. Цинзов, Лазар. „Село Добърско. Връстник на България“. Варна, LiterNet, 2007.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134 – 135.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  7. liternet.bg
  8. www.standartnews.com
  9. svetimesta.com
  10. „Справка за населението на село Добърско, Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 12 юни 2019. (на български)
  11. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)
  12. „Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019. (на български)
  13. Цинзов, Лазар. Село Добърско, връстник на България. „Хоризонти“, Пловдив, 2004, стр. 24
  14. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 315.
  15. bnr.bg
  16. bulgarianhistory.org
  17. www.capital.bg
  18. Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
  19. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 586.
  20. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 14.
  21. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.269.
  22. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.626.
  23. Цинцов, Лазар. Село Добърско. Връстник на България, Хоризонти, Пловдив, 2004, стр. 119.
  24. Костов, Васил. Родът Костови от село Добърско, РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2012, стр. 6.
  25. Цинзов, Лазар. Село Добърско, връстник на България. „Хоризонти“, Пловдив, 2004, стр. 302.
  26. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.575.
     Портал „Македония“         Портал „Македония