Догали (бронепалубен крайцер, 1885)
| „Догали“ Dogali | |
_(14868320720).jpg) Бронепалубният крайцер „Догали“. | |
| Флаг |  Италия Уругвай |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
| Следващ тип | „Пиемонте“ |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Етна“ |
| Производител | Armstrong Whitworth, Елсуик, Великобритания |
| Служба | |
| Заложен | 12 февруари 1885 г. |
| Спуснат на вода | 23 декември 1885 г. |
| Влиза в строй | 28 април 1887 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1931 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 2080 t (нормална) |
| Дължина | 76,2 m |
| Ширина | 11,28 m |
| Газене | 4,42 m |
| Броня | на палубата: до 50 mm; щитове оръдия: 114 mm; на бойната рубка: 50 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с двойно разширение; 4 огнетръбни котли |
| Мощност | 5012 к.с. (3,7 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 17,68 възела (32,7 km/h) |
| Далечина на плаване | 4000 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 430 t въглища |
| Екипаж | 224 души |
| Кръстен в чест на | град Догали в Еритрея |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6×1 152 mm; 9×1 57 mm |
| Торпедно въоръжение | 4×355 mm ТА[1] |
| Други | 6 картечници Гатлинг |
| „Догали“ в Общомедия | |
Догали (на италиански: Dogali) е бронепалубен крайцер на Кралските военноморски сили на Италия от края на 19 век. Построен в единствен екземпляр. Поръчан е на британската фирма „Армстронг“ за гръцкия флот под името „Саламис“, през 1887 г. е купен от Италия. В италианския флот е класифициран като „таранно-торпеден кораб“ (на италиански: Ariete-torpediniere). 1908 г. е продаден на Уругвай и служи в уругвайския флот под името „Монтевидео“.
Проектиране и строеж[редактиране | редактиране на кода]
Поръчан е от гръцкото правителство на Харилаос Трикупис на 12 февруари 1884 г., в условията на изострянето на гръцко-турските противоречия, заложен е през следващата година[2]. Първоначално получава името „Salamis“ („на гръцки: Σαλαμίς“, а според други данни „Salaminia“). Обаче Гърция изпитва трудности с финансирането на строителството, и през 1886 г. новото правителство на Теодорос Делиянис отменя поръчката. През юли 1886 г. е сключен нов договор за него с флота на Османската империя, но той, през същата година, е анулиран[3].
От това се възползва италианския флот, който и купува кораба през януари 1887 г. за 156 хил. фунта. На 16 февруари 1887 г. корабът е наречен „Анджело Емо“ (на италиански: Angelo Emo) в чест на венецианския адмирал от XVIII век. След преминаването му Италия и малко преди до официалното му влизане в строя на флота името е променено на „Догали“, в чест на битката при Догали (на италиански: Battaglia di Dogali) (довъоръжен е с 75-мм десантно оръдие). Числеността на екипажа постепенно достига 247 души.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
През по-голямата част от своята кариера в италианския флот „Догали“ е учебен кораб, който участва в далечни плавания за тренировка на кадетите[2]. През 1890 г. заедно с броненосеца „Лепенто“, крайцера „Пиемонте“ и няколко миноносеца взема участие в ежегодните маневри на флота в състава на Първи дивизион на италианските ВМС. През 1893 г. заедно с крайцерите „Етна“ и „Джовани Бозан“ представлява Италия на Всетовното изложение през 1893 г.[2]. В следващата година „Догали“ и „Джовани Бозан“ се насочват към Рио де Жанейро, където по то време тече въстание във военноморския флот, и крайцери от Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия и Аржентина защитават интересите на своите страни в региона. На 1 февруари 1897 г. „Догали“ заедно с крайцерите „Марко Поло“, „Умбрия“ и „Лигурия“ сформират Дивизионът на крайцерите в италианския флот. През 1902 г. влиза в състава на италианските сили, действщи при бреговете на Латинска Америка по време на Венецуелската криза от 1902 – 1903 г. През 1906 г. корабът преминава ремонт в САЩ. През 1907 г. посещава чилийския град Капитан Пастене, основан от италиански емигранти[4].
В края на краищата правителството на Италия решава да продаде стария кораб. Отначало предложение е направено на Перу[5], обаче сделката е провалена. На 16 януари 1908 г. е продаден на Уругвай и е тържествено предаден на новия собственик на рейда на Монтевидео. В уругвайския флот крайцерът получава името „25 de Agosto“, в чест на Деня на Независимостта на Уругвай, ставайки най-големият кораб във военноморския флот на Уругвай. През 1910 г. е преименуван на „Montevideo“ (според някои данни, старите торпедни апарати към това време са заменени с 457-мм).
След 1910 г. корабът рядко напуска порта, тъй като в състава на флота влиза по-съвременната канонерска лодка „Уругвай“, построена в Германия. През 1914 г. е разоръжен и започва да се използва в качеството на стационарен учебен кораб[2]. След 1917 г. отново влиза в бойния състав на флота, обаче след края на Първата световна война е отписан. От състава на флота е изключен едва през 1931 г., и на следващата година е предаден за скрап[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 262.
- ↑ а б в г cruiser Dogali | laststandonzombieisland // Посетен на 2019-07-11. (на английски)
- ↑ а б Крейсера Италии // navyworld.narod.ru. Посетен на 2019-07-11.
- ↑ Navi e Armatori – Approdi di Passione // www.naviearmatori.net. Посетен на 2019-07-11.
- ↑ PERU BUYS ITALIAN SHIP.; Pays $50,000 for Cruiser Dogali, Which Can Make Over 19 Knots. // 1907-09-15. 0362 – 4331. Посетен на 2019-07-11.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- DOGALI protected cruiser (1887) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Догали (бронепалубен крайцер, 1885)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Догали (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |