Догвил
| Догвил | |
| Dogville | |
| Режисьори | Ларс фон Триер |
|---|---|
| Продуценти | Вибеке Виндельов |
| Сценаристи | Ларс фон Триер |
| В ролите | Никол Кидман Лорън Бекол Клоуи Севъни Пол Бетани Стелан Скарсгорд Удо Кир Джеймс Каан Патриша Кларксън |
| Оператор | Антъни Дод Мантъл |
| Монтаж | Моли Марлен Стенсгард |
| Жанр | драма |
| Премиера | 19 май 2003 |
| Времетраене | 178 минути |
| Страна |  Дания Швеция Великобритания Франция Германия Нидерландия Норвегия Финландия |
| Език | английски |
| Бюджет | $ 10 000 000[1] |
| Приходи | $ 16 700 000[1] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Догвил в Общомедия | |
„Догвил“ (на английски: Dogville) е драматичен филм от 2003 г., режисиран от Ларс фон Триер по негов собствен сценарий. Главните роли се изпълняват от Никол Кидман, Лорън Бекол, Клоуи Севъни, Пол Бетани, Стелан Скарсгорд, Удо Кир, Джеймс Каан и Патриша Кларксън.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Историята на Догвил е разказана в девет глави и пролог, с описание от едно изречение на всяка глава, дадено във филма, в духа на подобни заглавия на глави в много романи от 19-ти век.
В ролите[редактиране | редактиране на кода]
| Актьор | Роля |
|---|---|
| Джон Хърт | разказвач (глас) |
| Никол Кидман | Грейс Маргарет Мълиган – дъщеря на голям мафиот, която избяга от баща си |
| Лорън Бекол | Мама Джинджър |
| Пол Бетани | Том Едисън младши – житель на града, считащ себе си писателем, и приятел на Грейс |
| Клоуи Севъни | Лиз Хенсън |
| Стелан Скарсгорд | Чък |
| Удо Киер | Човекът в палтото |
| Бен Газара | Джак Маккей |
| Джеймс Каан | Големият Мъж |
| Патриша Кларксън | Вера |
| Шона Шим | Юни |
| Джеръми Дейвис | Бил Хенсън |
| Филип Бейкър Хол | Том Едисън старши – баща на Том младши |
| Блеър Браун | Г-жа Хенсън |
| Желко Иванек | Бен |
| Хариет Андершон | Глория |
| Шивън Фалън Хоган | Марта |
| Клео Кинг | Оливия |
| Майлс Пуринтън | Джейсън [2] |
Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]
„Догвил“ е номиниран за Златна палма, за Сезар за най-добър филм от Европейския съюз и за Европейска филмова награда за най-добър филм. Получава Европейска филмова награда за режисура и операторска работа (за оператора Антъни Дод Мънтъл)[3], както и награда на публиката на София Филм Фест.[4]
„Догвил“ е сред стоте заглавия, намерили място в класацията на Би Би Си от 2016 г. „100-те най-велики филма на XXI век“.[5] Заглавията са подбрани от 177 филмови критици от всички континенти на планетата, с изключение на Антарктида, в т.ч. рецензенти на произведения на седмото изкуство в печатни и онлайн издания, кино изследователи и куратори. „Догвил“ е поставен на 76-то място, а освен него в класацията присъства и друг филм на Фон Триер – „Меланхолия“ (2011).[5]
„Догвил“ фигурира на 37-мо място и в класацията на „Гардиън“ от 2019 г. „100-те най-добри филма на XXI век“, компилирана от четиримата водещи филмови критици на изданието – Питър Брадшоу, Кат Кларк, Андрю Пулвър и Катрин Шорд.[6][7] В аналогичната селекция на „Емпайър“ от 2020 г. – „100-те най-велики филма на XXI век“ – Фон Триер не присъства с нито една своя творба.[8]
Продукция[редактиране | редактиране на кода]
Филмът, известен с минималистичната си сценография, е част от планираната, но така и недовършена 20 години след заснемането на „Догвил“[9] трилогия на Фон Триер „САЩ – страната на възможностите“. Вторият и последен от „САЩ – страната на възможностите“ към 2022 г. проект остава продължението на „Догвил“ от 2005 г. „Мандърлей“.
Песента Young Americans на Дейвид Боуи от едноименния му албум от 1975 г. звучи по време на финалните надписи на филма[10], а за увертюра и основна музикална тема е използван Концерт в сол мажор на Антонио Вивалди. Датският композитор на филмова музика Йоахим Холбек е направил подбора и аранжиментите на класическите музикални произведения на Вивалди, Георг Хендел, Томазо Албинони и Джовани Перголези, използвани за саундтрака на „Догвил“ и този на „Мандърлей“.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Dogville (2003) // Box Office Mojo. Посетен на 28 август 2015.
- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „Догвил“ // Internet Movie Database. Посетен на 13 октомври 2022.
- ↑ Dogville // europeanfilmawards.eu. Посетен на 2022-07-22.
- ↑ Награди на Осми международен София Филм Фест // 2004.siff.bg. Посетен на 2022-07-22.
- ↑ а б The 21st Century’s 100 greatest films // BBC. 2016-08-19. Посетен на 2022-07-22. The best that cinema has had to offer since 2000 as picked by 177 film critics from around the world
- ↑ Peter Bradshaw, Cath Clarke, Andrew Pulver & Catherine Shoard. The 100 best films of the 21st century // The Guardian. 2019-09-13. Посетен на 2022-07-22.
- ↑ Sam Ashurst. The Guardian reveals best film of the 21st century and people are confused // Yahoo Movies UK. 2019-09-13. Посетен на 2022-07-22.
- ↑ The 100 Greatest Movies Of The 21st Century // empireonline.com. 2020-03-18. Посетен на 2022-07-22.
- ↑ Filming Dates: 10 January 2002 - 3 March 2002 в Dogville (2003) Filming & Production // IMDB
- ↑ Paul Apostolidis. Politics, Theory, and Film: Critical Encounters with Lars von Trier // oxford.universitypressscholarship.com. Посетен на 2022-07-22.
- ↑ Manderlay and Dogville Antonio Vivaldi, arr. Joachim Holbek // http://scorerevolution.com. Архивиран от оригинала на 2022-07-22. Посетен на 2022-07-22.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Догвил“ в
Internet Movie Database - „Догвил“ в
Allmovie - „Догвил“ в Rotten Tomatoes
- Ларс фон Триер за „Догвил“ – представяне в официални сайт на Европейските филмови награди
- „Догвил“ в бр. 12 на в-к „Култура“ от 2004 г. (вж още: „От пръв поглед“ от Геновева Димитрова)
| ||||||||||||||
