Договор за обединение на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Договорът за обединението на Германия (на немски: Einigungsvertrag) е междудържавен договор между Федерална република Германия и Германската демократична република за ликвидация на ГДР, присъединяването ѝ към Федерална република Германия, т.е. за обединението на Германия.

Договорът е сключен в Берлин на 31 август 1990 г., обнародван е в държавния вестник на 29 септември 1990 г. и влиза в сила на 3 октомври 1990 г.

Подписването на договора става възможно, след като в хода на преговорите по сключването на международния договор за окончателното уреждане на положението на Германия съветският президент Михаил Горбачов заявява на 10 февруари 1990 г., че германците сами трябва да решат по кой път да поемат[1]

С обединението на Германия е свързан отдавна висящ държавен дълг. Репарациите, дължими на победителите в Първата световна война от победената Германска империя, са поети от наследилата я Ваймарска република, но са спрени от Адолф Хитлер след идването му на власт през 1933 г.

Двата екземпляра за страните по договора за обединение на Германия в експозицията на архива на Министерството на външните работи на Германия в Берлин

През 1953 година заради разделянето на Германия, съгласно Лондонския договор, по-нататъшното изплащане е преустановено, като се предвижда останалият дълг да бъде погасен 20 години след обединението на Германия – до 3 октомври 2010 г., когато това е сторено[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в. „Труд“, „329 дни покер за обединена Германия“, брой 271 (21 381), 01.10.2010, стр. 27
  2. „Германия отбеляза 20 г. от обединението си“ – в mediapool.bg, 03.10.2010

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]