Договор между Търновското царство и Дубровнишката република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Договорът между Търновското царство, наричано още и Загора, и Дубровнишката република е военен и търговски.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Това е единственият изцяло запазен български международен договор от Средновековието. Съхранява се в архивата на Дубровник, после Република Рагуза. От българска страна договорът е скрепен от цар Михаил II Асен и севастократор Петър, а от дубровнишка от Георги Марсилий и двадесет и шест градски първенци.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Насока[редактиране | редактиране на кода]

Договорът е насочен {| cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; border-style:none;" | width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom; " | „ | style="font-style:normal; " | против злотворството на неверния крал Урош и срещу неговия брат и рода му, и против всички, които живеят в неговата земя, и против онези, които биха имали в тяхната земя някакво владение, ако бъдат неверници и неприятели на твоето свето царство, така също да бъдат неверници и неприятели на нашия град Дубровник. | width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top" | “

|}[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Териториални клаузи[редактиране | редактиране на кода]

Точно тези клаузи третират въпроса за поделянето на Рашката земя, понеже неверният крал Урош се титуловал още и дук на България и крал на България [1] или dux Bulgarorum и rex Bulgarorum, след като през 1260 г. изпратил като васал на унгарския крал Бела IV помощна войска съставена от власи, българи и гърци. [2] По принцип всички Уроши, приели името Стефан, се титуловат и български владетели. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 98. История и етнография, 1917.
  3. Ангелов, Петър. Названията България и българи в титулатурата на сръбските крале от XIV век, списание "Векове", № 2, стр. 48-54. 1979.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]