Договор от Фойнике

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Договорът от Фойникe слага край на Първата македонска война през 205 г. пр. Хр.

Мирните условия са договорени между македонския цар Филип V и римския проконсул Публий Семпроний Тудитан във Фойнике, главния град на хаоните в Епир, които посредничат в преговорите. Двете страни очертават границите на владенията си в южна Илирия (днешна Албания). Македония си запазва покорените по време на войната атинтани на юг и Лисос на север. Рим получава протектората над партините заедно с Димал и още няколко крепости в хинтерланда на илирийска Аполония.[1]

Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим държави, които оформят сферите им на влияние в Елада и Мала Азия. Македонската сфера включва Тесалия, Епир, Акарнания, Ахея, Беотия и Витиния, а римската – Пергам, Спарта, Елида, Месения, Атина и илирийското царство на Плеврат.[2]

Мирът от Фойнике е продиктуван от моментните интереси на договарящите се – Филип V трябва да се справя с варварските племена, които периодично нападат държавата му от север, а римският Сенат иска да довърши Втората пуническа война.[2] Още през 200 г. пр. Хр. Рим нарушава мира с Филип V под претекст да защити новите си съюзници в Елада.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ред.). The Cambridge Ancient History, т. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104
  2. а б Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57
     Портал „Македония“         Портал „Македония