Додулари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Додулари
Διαβατά
Новата църква „Свети Димитър и Свети Безсребреници“ в Додулари, 1981 г.
Новата църква „Свети Димитър и Свети Безсребреници“ в Додулари, 1981 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Вардария
Надм. височина 17 m
Население 8423 души (2001)

Додулари или Додулар (срещат се и формите Дудулари, Дудулар, на гръцки: Διαβατά, Диавата, до 1926 Δουδουλάρ, Додулар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в административна област Централна Македония. Селото има население от 8423 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Додулари е разположено в Солунското поле, в областта Вардария между реките Галик (Галикос) и Вардар (Аксиос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ е от 1853 година.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Дондуларе (Dondoularé) е показано като село с 30 домакинства и 140 жители българи.[3] В 1874 - 1875 година учител в Додулари е Димитър Мавродиев.[4]

В 1880 година мухтарят на Додулари Коста Манук е заточен в Азия, заради участие в подписване на прошения, изпратени от българите в Румелийската комисия.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Додулари има 180 жители българи.[7] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Дудуларе) минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дудуларе (Doudoularé) има 232 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Дудулар (Δουδουλάρ) е славяногласно село в Солунската митрополия със 130 жители с българско съзнание. В селото работи 1 българско училище с 20 ученици и 1 учител.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Додулари е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Съглашенски офицери край Дудулар през Първата световна война

В 1913 година след Междусъюзническата война Додулари остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Диавата. След Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени 87 семейства малоазийски гърци и 98 семейства кавказки арменци, бежанци от Турция общо 562 души.[12] В 1928 година Додулари е смесено местно-бежанско село със 170 бежански семейства и 524 жители бежанци.[13]

Официални преброявания
  • 1920 – 217 души
  • 1930 – 606 души
  • 1940 – 779 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Додулари

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δουδουλάρ -- Διαβατά
  2. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/67500/1506/9-1-1985 - ΦΕΚ 61/Β/4-2-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 15 октомври 2014.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150-151.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 524.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 356, 389.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp 218-219.
  10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.422 и 843.
  12. Δήμος Εχεδώρου. Τα Διαβατά.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.36.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.422.
  16. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 54-55, ISBN 9549514560
     Портал „Македония“         Портал „Македония