Докато Ая спеше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Докато Ая спеше
РежисьориЦветодар Марков
СценаристиЦветодар Марков
В ролитеСтефан Денолюбов
Ая Мутафчиева
Юлиан Вергов
Георги Кадурин
Ирини Жамбонас
МузикаТеодосий Спасов
ОператорКирил Паликарски
Жанрдрама
Премиера21 октомври 2016
Времетраене90 минути
Страна България
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Докато Ая спеше“ е български игрален филм (драма) от 2015 година. Сценарист и режисьор Цветодар Марков. Оператор е Кирил Паликарски. Музиката е на Теодосий Спасов. Художник на филма Людмила Симеонова.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Седемгодишната Ая прекарва много време в театъра, защото баща ѝ Асен е актьор. Една вечер Ая заспива в апаратната.

След края на представлението интригите, предателствата и напрежението в театралната трупа ескалират.

Причината е поредното конюнктурно решение на циничен и некомпетентен театрален директор, който заменя в репертоара спектакъла „Ричард ІІІ“ с „Вуйчо Ваньо“, като в главната роля, вместо Асен, е поканен друг актьор – Боян, по-печеливша и фаворизирана телевизионна звезда. Режисьорът на постановката не може да се справи и клакира избора с колежка – журналистка. Ситуацията потъпква професионализма с „голяма реклама“. Асен е отчаян, съпругата му Мила е уморена и прибира заспалото им дете у дома, където най-ценният пристан за семейството остава любовта.[1].

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
Асен Стефан Денолюбов
Ая Ая Мутафчиева
Мила, жената на Боян Ирини Жамбонас
Руменов, директор на театъра Емил Емилов
Абрашев Георги Кадурин
Боян Юлиан Вергов
Явор Стефан Мавродиев
Михаил Добрин Досев
Вяра Ели Колева
Данчето, барманката в театъра Станка Калчева
Каприева, тв репортер Красимира Кузманова
Филип, тв оператор Тодор Кайков
дамата, почитателка от барчето Елена Бойчева
зрител Владимир Георгиев
втори режисьор Мария Лалчева
чистачка Пепа Николова
звукорежисьор Аанас Хаджигаев

Hагради[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за най-добра мъжка роля от фестивала „Златна роза“ (Варна, 2015) – за Стефан Денолюбов.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Докато Ая спеше“ в БНТ
  2. Награди от 2015 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]