Докерамичен неолит B

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Предкерамичният неолит B (на английски: Pre-Pottery Neolithic, PPNB) е ранната неолитна култура на Леванта от предкерамичния период, IX – VII хилядолетия пр. н.е. Първоначално е определена в района на град Йерихон. Тя се развива от предишната натуфийска култура. В сравнение със свързаната с нея култура PPNA се появява късно и има по-северен произход, от горния Ефрат. Изчезването на PPNB съвпада с период на глобалното захлаждане около 6200-те г. пр.н.е.

От културите на предкерамичния неолит А, който комбинира предимно селското стопанство с лова и събирането, се отличава с по-голяма зависимост от домашните животни. Каменните инструменти и оръжията също са значително различни. Вместо закръглени сгради се издигат правоъгълни конструкции. Подовете и стените на жилищата са покрити със слой от полирана вар, направена чрез обгаряне на варовик. Може би това подготвя появата в следващата епоха на съдове, изработвани от печена бяла глина[1], която в края на VIII хилядолетие пр.н.е. се е ползвала само за обмазване на плетени кошници [2].

Основните селища са Айн-Газал и Иифтахел в Западна Галилея, Невалъ чори и Абу-Хурейр в Ефрат[1], Чайону в горното течение на Тигър. От 7200 BC. до Хр. – Йерихон[3]. Също така, прекерамичният неолит B е представен в праисторическия Кипър от X – IX хилядолетие пр.н.е.

По време на захлаждането около 6200-те г. пр.н.е. в района на селището Айн-Газал е имало преход от културата PPNB към малко по-различната култура на предкерамичен неолит C (PPNC), която съществува до 5900 г. пр. Хр. Предполага се, че под нейно влияние е възникнала културата на номадските племена на Близкия изток [4].

Културите на предкерамичния неолит са изтласкани от Палестина, Левант и Междуречието от шумерите и говорещите семитски езици към Анатолия, където потомците им достигнали западния бряг през неолита и проникнали на Балканите на границата неолит-медна епоха.

В представителите на PPNB култура са намерени Y-хромозомните хаплогрупи H2, Е, СТ, Т и митохондриалните хаплогрупи R0a, T1a, K, K1a4b, L3, U*, HV, H, N*[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Амихай Мазар, Археология на Библията: 10,000 – 586 г. пр.н.е., Doubleday: New York, 1992, 45.
  2. Крис Скар. Хронология на античния свят, стр. 77.
  3. Е. С. Бондаренко. Селища от неолита в Близкия изток. Източно Средиземноморие IX – VI хилядолетия пр.н.е.
  4. Zarins, Juris (1992) „Пасторален номадизъм в Арабия: етноархеология и археологически запис“, в О. Бар-Йосеф и А. Хазанов, ред. „Пасторализъм в Левант“
  5. Iosif Lazaridis et al. The genetic structure of the world’s first farmers (Генетична структура на първите земеделски производители в света), 2016.
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Азия“         Портал „Азия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Докерамический неолит B“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.