Долец (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Долец (Област Силистра).

Долец
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население 63 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,873 km²
Надм. височина 360 m
Пощ. код 7858
Тел. код 060383
МПС код Т
ЕКАТТЕ 21937
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Долец в Общомедия

Долец е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в дол, на 300 – 500 м надморска височина на десния бряг на Буюк (биюк) дере (Голямата река). Намира се на 17 км на юг от Попово в полупланински район по пътя за град Антоново. Землището му граничи със селата Звезда, Априлово, Конак, Разделци и Берковски. Край селото тече река Голяма река (Буюк (биюк) дере), а край нея се намира хижа „Незабравка“, която не е действаща. Самото село е образувано от следните три махали – Горната махала, Долната махала и Партал махала.

В селото има и няколко стари чешми, всяка от които има свое име – „Кръна“ и „Бела“ стублици, а землището му и днес изобилства от ручеи.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Селското читалище
Строежът на църковния храм
Новопостроеният църковен храм

Първоначално селото било издигнато на десния бряг на река Голяма река (Буюк дере) в близост до нея, но поради честите прииждания на реката е преместено там, където се намира и днес. До 1934 г. носи името Дере (Дере кьой), а в османотурски данъчен регистър от 1555 година е споменато с името Сюлейман дере.

Преди Освобождението селото е брояло 120 турски къщи с население, което се препитавало от разбойничество и ограбване на съседните села и което избягало в Анадола главно по време и след Освободителната война. След тях селото е било заселено с черногорци и българи.

Заселването с българи в селото започва през 1882 година. През 1886 година дошли шопи от село Извор, Босилеградско, бягащи от беднотията. През 1887 година идва втора, по-голяма група преселници отново от селата от Босилеградско и от Кюстендилско) – Паралово, Груинци, Милевци, Чешлянци, Горно Кобиле, Долно Кобиле. И досега отделните махали носят имената на селата, от които първите заселници са дошли. В селото било заселени и около 30 семейства черногорци, които не се смесват с новото българско население и по-късно се изселват. На тяхно място се заселват отново преселници от Кюстендилския край и т. нар. Западни покрайнини – от Драгойчинци, Бъзовица, Лечевци, Уши, Побит камък и други. През 1889 година е открито училището на селото в частна къща, което години наред изпълнява своята мисия. През 70-те години на XX век училището е преобразувано в интернат за сираци „Георги Димитров“, чиято запазена и до днес масивна сграда отдавна се руши.

Църковен храм в селото в миналото не е имало, а джамията на старото турско население е съборена много отдавна. На 9 март 2008 г. в селото е направена първата копка за построяването на православен храм, посветен на „Свети пророк Илия“. Строителството му е завършено през есента на 2009 г., а освещаването му става на 22 октомври същата година от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит.

Старите родове на новите заселници след Освобождението са: Аджиите, Харизановите, Баба Темкините, Груинци, Драгойчанчани, Калеините, Катърци, Кобилчани, Ушинци, Параловчани, Радойковци, Самарджиите, Соколови, Стоичкови, Сърбиновите, Ушанчане, Чешлянчане и др. Днес населението на селото се състои предимно от възрастни пенсионери, наследници на старите босилеградчани.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои само от православни християни.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество;
  • Църковно настоятелство;
  • Недействащо (закрито) училище;
  • Народно читалище „Арсо Овчаров“;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се намират множество археологически обекти от различни епохи – селищни могили, надгробни могили и могилни некрополи, както и руините на две малки късноантични крепости.

По програма ФАР е изградена еко-пътека по поречието на Голямата река в посока на село Иванча.

Античната крепост „Буюк кале“[редактиране | редактиране на кода]

Хълмът „Тепето“ с крепостта

Античната крепост, известна под името Буюк кале (Голямото кале), е изградена върху висок скален рид, силно издаден към коритото на река Голямата река (Буюк дере), течаща в посока на село Иванча. Обхваща площ между 5 и 7 дка. За достигането на руините ѝ е необходимо да се премине през село Долец и да се излезе на пътя за хижа „Незабравка“. Около 1 км преди хижата, отдясно на шосето, коларски път извежда до хълма „Тепето“, където скрита в гората на 10 минути път се намира̀ крепостта. Вътрешността ѝ е гъсто залесена с акациеви дървета (горичка). Крепостната стена с дебелина малко над 2 м има овална форма, издължена в посока на долината на реката.

Руините

На много места, особено от външната ѝ страна е оголена от иманярските изкопи, с които е осеяна и цялата крепост. Изградена е от ломени камъни с различни размери, споени с хоросан. На места е запазена на височина до 1,20 – 1,50 м. Следи от кули в насипите не се забелязват. Входът ѝ е бил от противоположната на реката страна. В далечното минало е охранявала път, минаващ през долината на реката.

Останките на крепостта са дългогодишен обект на иманярски разкопки и разрушения поради богатите ѝ културни пластове, първият от които е от периода на халколита.

Крепостта е обявена за паметник на културата в Държавен вестник, брой 70, от 31.08.1976 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родно място е на поета Димитър Стойнев Станоев.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]