Долна Британия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Долна Британия (на латински: Britannia Inferior) е римска провинция, създадена от император Септимий Север през 212 г. в Англия със столица Еборакум (Йорк).

Септимий Север разделя провинцията Британия през 212 г. на двете провинции Горна Британия (Britannia Superior) и Долна Британия (Britannia Inferior).

През 4 век тя е разделена от император Диоклециан на провинциите Britannia secunda на Север със столица Еборакум и Flavia Caesariensis със столица Линдум Колония (Линкълн). През 369 г. се отделя провинцията Валентия (Valentia), наречена на императорите Валентиниан и Валент, със столица Лугувалиум (Карлайл).

Управители[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Southern, Pat (2001). Roman Empire From Severus to Constantine. Routledge
  • The Cambridge Ancient History, Volume XII, Londres: Cambridge University Press, 1970: p.8