Долна Джумая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Джумая
Ηράκλεια
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 39 m
Население (2001) 3 551 души
Пощенски код 624 00
Телефонен код 23250-2

Долна Джумая, Баракли Джумая, Байракли Джумая или Серска Джумая (на гръцки: Ηράκλεια, Ираклия, до 1926 година Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή, Джумая Байракли,[1] на арумънски: Giumala de Jos) е градче в Република Гърция, Егейска Македония, център на едноименния дем Долна Джумая (Ираклия) в област Централна Македония. Градчето има 3 551 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град Сяр (Серес) в Серското поле, близо до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името идва от турското cumaya, място за пазар в петък.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в Серския санджак на Османската империя. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес Благоевград. Според Васил Кънчов („Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“) съседното село Баракли

е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.[3]

Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали - т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на Москополе през 18 век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.[4]

В 1877 година британският офицер Джеймс Бейкър („Европейска Турция“) пише:

Минах през един много хубав град, наречен Баракли Джумая, разположен в центъра на равнината и населен главно с българи - християни.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Джумая (Djoumaa) е посочено като селище в Серска каза с 315 домакинства с 140 жители мюсюлмани, 700 българи и 140 власи.[6] В Демирхисарска каза е посочено селище Паланка Джумая (Palanka-Djoumaa) с 383 домакинства и 1380 жители българи.[7]

„Пазар в Долна Джумая. Сред българите има двама арумъни в бяла носия“. Снимка от 1890 година от „Арумъните“ на Густав Вайганд

В 1891 година Георги Стрезов пише за паланката:

Джумая Баракли или Долна Джумая е паланка на З от Сяр, 4 часа разстояние. Лежи в съвсем равно и твърде плодородно поле. Струма носи налей и всяка година периодически го наводнява. Поради изпаренията, които излизат от Бутковското езеро, климатът наоколо не е никак здрав. Преди 60 години Джумая била чифлик от 25 къщи; оттогаз взела да расте твърде бързо; сега наброява до 1000 къщи с 8000 жители. Заедно с това и търговията взела да напредва от ден на ден. Това накарало да притекат много власи, които броят до 150 къщи. Допреди няколко години Джумая политически била под Сяр и под Валовища. Под Сяр била влашката махала, северната; под Валовища била българската, южната. Двете махали са разделени чрез една доста широка улица, която пресича градеца надлъж. Макар и да е чисто български този градец, българщината се намира в съвсем незавидно положение. Едва се поддържа едно взаимно училище с 60 ученика. Гърците наопаки си имат четверокласно и взаимно училище с 545 ученика; имат и девическо училище със 160 ученика. Учители и учителки са 12. Взаимните гръцки училища имат доход 150 л. т. на година от един капитал 1000 л. т., посветен от гражданина влах Папульо.[8]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Долна Джумая и пише:

Населението на Варакли-Джумая е влашко и българско. Всичките власи и част от българите са гъркомани. Българското училище е в началото на своето съществувание; то е отворено преди две-три години. Съпътникът ми говореше много чисто по български. Аз го попитах де е научил тоя език, а той ми отговори, че всякой в отечеството му говори български, че езикът по пазарите за вземание давание е български, защото селяните не знаяли освен български. Власите в Серско никъде нямат училище и църква на езика си. Те съставляват най-силната опори на гърцизма в тия места.[9]

В 1892 - 1893 година директор на гръцкото училище в града е Димитриос Даманис.[10] От 1894 година в българското училище в Долна Джумая преподава Тодор Попхристов.[11]

Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в градчето живеят 6 050 души, от които 4100 българи, 400 турци и 1250 власи и 300 цигани.[12]

По голямата част от населението на паланката е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Байракли Джумая се състои от 320 българи екзархисти и 3 232 българи патриаршисти гъркомани, 15 гърци, 1 386 власи, 12 албанци и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.[13]

На 12 януари 1907 година андартският капитан Стерьос Влахвеис и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.[14]

На 6 юли 1907 година тричленна българска чета убива в Джумая гъркоманина К. Драгошлиев (Κ. Δραγοσλής).[15]

Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители - 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали - Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е градинарството. Край слището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени чаркове, изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] Градчето е освободено от четата на Яне Сандански на 23-24 октомври 1912 година.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват[19].

След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци от Понт, Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци - 112 бежански семейства с 438 души.[20] В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град Хераклея Синтика (произнасян на новогръцки Ираклия).[21]

Според официалния сайт на дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“[22], власи, цигани, гагаузи, тракийски гърци, понтийски гърци, малоазиатски гърци и каракачани.[23]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Долна Джумая са родени българският просветен деец и революционер Борис Гайгуров, българският църковен деец Стоян Гайгуров, българските революционери Алеко Василев (Алеко паша), Ангел Коларов и други. Сред известните долноджумайци са също така гръцкият историк, писател и поет Йоргос Кафтандзис, андартският капитан Стерьос Влахвеис. Гръцкият политик Менелаос Влахвеис е по произход от Долна Джумая.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τζουμαγιά -- Ηράκλεια
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 112.
  3. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 99.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 100.
  5. Бейкър, Джеймс. Европейска Турция. София, Издателска къща „Иван Вазов“, 1994. ISBN 954-604-014-2. с. 269.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 120-121.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  8. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 848.
  9. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 137.
  10. Δαμάνης Δημήτριος (1858 - 1923). // Δήμος Σερρών. Посетен на 2014-06-27.
  11. Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 144
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.177.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 200-201.
  14. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-11-29.
  15. Σαν σήμερα... 06/07. // aposerres.gr. Посетен на 2014-07-01.
  16. Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 25.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 843.
  18. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 118.
  19. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.196
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  22. Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи.
  23. Ηράκλεια. Πληροφορίες
     Портал „Македония“         Портал „Македония