Долна Лисина
| Долна Лисина Доња Лисина/Donja Lisina | |
 Църквата на село Горна Лисина | |
  Долна Лисина | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 1064 m |
| Население | 195 души (2011) |
| Телефонен код | 017 |
| Долна Лисина в Общомедия | |
Долна Лисина (според местния изговор Долня Лисина, на сръбски: Доња Лисина или Donja Lisina) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Долна Лисина се намира в планински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположена е на 11 километра северозападно от Босилеград, на 960 метра надморска височина.
Традиционно Долна Лисина се състои от 11 разпръснати махали, разположени по двата склона на Божичката река – Сѐлище, Га̀берски дол, Ялова̀рник, Гу̀сто Лѐшье, Сръ̀бин дол, Леска̀, Село̀, Топлѝк, Габрѝче, Крѝви Прѐсад, Пеньѐвица, Станьо̀ Ньивчѐ.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.
В землището на селото се намират залежи от фосфати, оценявани на над 82 милиона тона със съдържание на полезно вещество от 9%.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местни предания село Долна Лисина се е отделило от Горна Лисина. Двете села съществували заедно в местността Обе реки под името Еленковци, но поради ветровитостта на старото им място се принудили да разселят – Горна Лисина по Горнолисинска река, а Долна – по течението на Божичката река. Първоначално Долна Лисина се наричала Долно Еленковци.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Долна Лисина се споменава в османотурски документ от 1576 година.[3] В регистър на джелепкешани от 1576 г. селото е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Йове Милью и Петре Костадин, натоварени да доставят съответно по 50 и 30 овце.[4] През 1610 година е изографисана местната църква „Св. Параскева“.[1]
В 1864 година Лисина зир е господарско село в нахия Краище, което има 41 ханета (111 мъже), а в 1874 година - 28 ханета (130 мъже). Данните за 1866 година дават представа за общия брой на населението – 252 жители.[5]
В България
[редактиране | редактиране на кода]От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. Първоначално влиза в състава на Босилеградска селска община, а от 1887 - в Горнолисинска община.[6]
През 1880 година Долна Лисина има 314 жители, през 1900 - 441, а през 1910 г. – 466.[3]
Първото училище в селото е открито през 1890 година в частна къща. През 1893 година започва строежа на първата училищна сграда.[7]
В Сърбия
[редактиране | редактиране на кода]По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци.
През 1941-1944 година Горна Лисина, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
Население
[редактиране | редактиране на кода]През 1918 година Йордан Захариев пише:
| „ | Нещо характерно за Долня Лисина е красивият женски тип с особено правилни черти на лицето; мъжете пък са високи, тънки и въобще доста различни от тия на съседните села.[1] | “ |
Представен по години, броят на населението след 1948 година е следният:
| година | Население |
| 1948 | 599 |
| 1953 | 632 |
| 1961 | 575 |
| 1971 | 611 |
| 1981 | 503 |
| 1991 | 365 |
| 2002 | 316 |
| 2011 | 195 |
Въпреки че селото е почти изцяло българско, при преброяването от 2002 година 38,60% от жителите му са записани като сърби, 29,46% като българи, а 2.21 като югославяни. През същата година са регистрирани 113 домакинства.
Културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селото има старинна църква „Св. Параскева“, която според преданието била някога метох на манастира „Св. св.ап. Петър и Павел“, чиито развалини днес могат да се видят на 2,5 km югоизточно в Милевското землище по пътя за Босилеград. Запазен е надпис над входната врата на църквата, който сочи, че тя е била изографисана през 1610 г.[8] Също така в Долна Лисина е имало и манастир някога, но от него днес не са останали никакви следи.[8]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Асенов Спасов (1925 - 2009), Генерален секретар на Българската комунистическа партия (БКП).- Захари К. Янакиев (1905 - 26 януари 1932), български революционер от ВМРО и ВЗРО[9][10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 305-306.
- ↑ М.Я. Нов подем в приложението на фосфатите // Братство, година ХХХV, брой 1596, 1 февруари 1996, с. 7.
- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 67.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 139.
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 182-183.
- ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
- ↑ Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.
- ↑ а б Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.74
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 547.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 946.
| ||||||||||
