Долна Мизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долна Мизия
Moesia Inferior
— Римска имперска провинция —
86 г. – 314 г.
      
Герб
Герб
Moesia Inferior SPQR.png
Континент Европа
Столица Марцианопол
управител Легат
История Античност
Предшественик
Мизия Мизия
Наследник
Диоцез Тракия Диоцез Тракия
Днес част от Флаг на България България
Флаг на Румъния Румъния
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век)
Темите на Източен Рим

Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.[1]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

По време на дакийските войни на император Домициан (85 – 89 г.), сенатската провинция Мизия е разделена на западна и източна провинции: Moesia Superior и Moesia Inferior. Граница между двете новообразувани провинции е река Циабрус в дн. Монтанска област. При император Траян, части от днешна Румъния са добавени към Moesia Inferior.

География и администрация[редактиране | редактиране на кода]

Долна Мизия се намира по долното течение на река Дунав и е гранична имперска провинция, разположена южно от Дунавския лимес. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) и цяла Добруджа. По-важни долномизийски римски градове с ранг на колония или муниципиум са:

Град Абритус;
Град Дуросторум;
Град Марцианопол;
Град Никополис ад Иструм;
Град Нове;
Град Новиодунум;
Град Одесос;
Град Томис;
Град Калатис;
Град Улпия Ескус;

Легати[редактиране | редактиране на кода]

Провинцията се администрира от следните управители с ранг на легат:

Project Rome logo Clear.png Марк Корнелий Матерн (85 – 89 г.),
Project Rome logo Clear.png Луций Тетий Юлиан (88),
Project Rome logo Clear.png Секст Октавий Фронтон (92),
Project Rome logo Clear.png Луций Юлий Марин (94),
Project Rome logo Clear.png Гней Помпей Лонгин (94 – 97),
Project Rome logo Clear.png Квинт Помпоний Руф (99),
Project Rome logo Clear.png Маний Лаберий Максим (100 – 102),
Project Rome logo Clear.png Квинт Фабий Постумин (102 – 104),
Project Rome logo Clear.png Авъл Цецилий Фаустин (103 – 105),
Project Rome logo Clear.png Луций Фабий Юст (105 – 108),
Project Rome logo Clear.png Публий Кавлий Руф (110 – 112),
Project Rome logo Clear.png Квинт Помпей Фалкон (118),
Project Rome logo Clear.png Гай Брутий Презенс (124 – 128),
Project Rome logo Clear.png Секст Юлий Север (129 – 131),
Project Rome logo Clear.png Марк Антоний Хибер (133),
Project Rome logo Clear.png Юлий Крас (140 – 142; 146 – 148),
Project Rome logo Clear.png Луций Квадроний Вер (142 – 146)
Project Rome logo Clear.png Гай Прастина Месалин (148 – 151),
Project Rome logo Clear.png Тит Витразий Полион (156 – 159),
Project Rome logo Clear.png Авидий Касий (161),
Project Rome logo Clear.png Марк Понтий Лелиан (167),
Project Rome logo Clear.png Публий Елвий Пертинакс (177)
Project Rome logo Clear.png Луций Аврелий Гал (202 – 205 г.)

Стопанство и население[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Мизия е граничен регион, районът трябваше да бъде охраняван от римски войски, чиито легионални лагери са построени по поречието на река Дунав. Няколко гръцки градове изплуваха близо до устието на река Дунав, а другите главни градове на Мизия израснаха от легионерските лагери по поречието на река Дунав – например Синдинунум (сега Белоград). Те също имат доста гръцки елементи в населението си, като се има предвид преобладаващо гръцкият състав на легионите там.

Мизия е процъфтяваща провинция, тъй като излишната пшеница от Черноморския регион винаги е била сигурна, че има пазар в Римската империя. В интериора на провинцията процъфтява селското стопанство и овощарството, а в Стара планина има минерално богатство. Провинцията страдаше тежко от варварските нашествия през III век, а когато съседната провинция Дачия беше изоставена на около 270, нейните жители бяха прехвърлени до голяма степен на Мизия. Въпреки тези трудности, Мизия остава част от Източна Римска империя до 7 век[2].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sven Conrad: Die Grabstelen aus Moesia Inferior: Untersuchungen zu Chronologie, Typologie und Ikonografie. Casa Libri, Leipzig 2004, ISBN 3-00-012056-4.
  • Jan Beneš: Auxilia Romana in Moesia atque in Dacia. Zu den Fragen des römischen Verteidigungssystems im Unteren Donauraum und den angrenzenden Gebieten. Akademie, Prag 1978, DNB 790311704.
  • Jenő Fitz: Die Laufbahn der Statthalter in der römischen Provinz Moesia Inferior. Böhlau, Weimar 1966, DNB 456626050.
  • Max Fluß: Moesia. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XV,2, Stuttgart 1932, Sp. 2350 – 2411.
  • Franz Schön, Anne-Maria Wittke: Moesi, Moesia. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 8, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01478-9, Sp. 328 – 332.
  • Bogdan Sultov, Toros Chorisjan: Antike Zentren der Töpferei in Untermösien. Sofia-press, Sofia 1976, DNB 208087176.
  • Arthur Stein: Die Legaten von Moesien. Moesia helytartói. Institut für Münzkunde und Archäologie d. Peter Pázmány-Universität, Budapest 1940, DNB 362796890.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. András Mócsy: Untersuchungen zur Geschichte der römischen Provinz Moesia Superior. In: Acta archaeologica Academiae Scientiarum Hungaricae. 11, 1959, S. 283 – 307.
  2. britannica.com

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Moesia Inferior“ в Уикипедия на ???. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.