Долна Нушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долна Нушка
Δαφνούδι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Надм. височина 208 m
Население (2001) 1182 души

Долна Ну̀шка (на гръцки: Δαφνούδι, Дафнуди, катаревуса: Δαφνούδιον, Дафнудион, до 1927 Κάτω Νούσκα, Като Нуска[1]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1182 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от град Сяр (Серес) в Серското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Нушко, Нушка, умалително от Нушо, Нуша със с вместо ш на гръцка почва.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Икона „Архангел Гавриил“ от „Свети Атанасий“ в Долна Нушка, XVIII век

Жителите на Нушка (Горна и Долна) са късни преселници от село Драгуш, чиито развалини са край Хорвища.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано под името Нуска-и-зир с 25 джизие ханета (домакинства).[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Нуска (Νούσκα) като село със 175 турци и 275 българи православни.[5] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Нуска (Nouska) е посочено два пъти - веднъж като село в Серска каза с 42 домакинства и 110 жители гърци и втори път като село в Зъхненска каза със 154 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 318 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Долня-Нуска като село с 80 български и 30 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Нуска, село на пределите между Серската и Зъхненската каза. На 1/2 час от него е Горна Нуска, която принадлежи на Серската каза. 60 къщи българе, между които има няколко турски.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Долня Нуска брои 380 българи-християни, 100 турци мюсюлмани и 120 турци християни.[9] Според Йордан Н. Иванов тези данни са най-точни, но гагаузите са повече – приблизително колкото българите.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нуска (Nouska) има 115 жители гърци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 36 бежански семейства и 153 души.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Дафнуди, но новото име влиза официално в регистрите в 1927 година.[1][13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Νούσκα - Δαφνούδι
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 165.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 102.
  4. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 124 и 146.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  8. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.
  10. Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 18.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония