Долна Тунгуска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Тунгуска
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
58.0452° с. ш. 105.6767° и. д.
65.7817° с. ш. 87.9644° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Иркутска област
Красноярски край
Дължина 2989 km
Водосборен басейн 473 000 km²
Отток 3680 (устие) m³/s
Начало
Място Ангарско възвишение
Иркутска област
Координати 58°02′42.72″ с. ш. 105°40′36.12″ и. д. / 58.0452° с. ш. 105.6767° и. д.
Надм. височина 537 m
Устие
Място ЕнисейКарско море
Координати 65°46′54.12″ с. ш. 87°57′51.84″ и. д. / 65.7817° с. ш. 87.9644° и. д.
Надм. височина 1 m
Ширина 1100 m
Долна Тунгуска в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Енисей
Карта на водосборния басейн на река Долна Тунгуска

Долна Тунгуска (на руски: Нижняя Тунгуска) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край, десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 2989 km, която ѝ отрежда 5-то място по дължина сред реките на Русия след Лена, Об, Волга и Енисей.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Долна Тунгуска води началото си от 537 m н.в. в северната част на Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж), в северозападната част на Иркутска област. Горното течение на реката (580 km) до село Преображенка, Иркутска област първоначално е в източна, а след това в северна посока през югоизточната част на Средносибирското плато. Тук реката тече в широка силно залесена долина с полегати склонове, изградени от глинесто-пясъчни наслаги. В тази си част Долна Тунгуска, в района на град Киренск се доближава на 17 km от река Лена. Скоростта на течението ѝ е 0,4-0,6 m/s, а в широките и дълбоки места и по-малка.

Средното течение е с дължина от 1538 km и се простира от село Преображенка до село Тура, Евенкски автономен окръг, Красноярски край. В този участък първоначално Долна Тунгуска запазва северното си направление, а след като навлезе в Евенкски автономен окръг на Красноярски край завива на северозапад и протича през източната и централна част на Средносибирското плато. Тук долината ѝ става тясна (на места под 200 m) и дълбока с високи (до 100-200 m), често скалисти склонове. Руслото на реката се характеризира с многочислени езеровидни разширения, достигащи до и над 20 km. По течението има многочислени прагове, теснини и бързеи. Често по склоновете на долината се наблюдават каменни реки (морени) състоящи се от големи камъни с диаметър от 0,5 до 1,5 m. Някои от тези каменни реки достигат и до коритото на реката.

Долното течение с дължина 870 km се простира от село Тура до устието на реката. В този участък долината на Долна Тунгуска запазва същия си характер, както и в средното – тясна и дълбока долина с множество прагове (Сако, Вивински, Учамски, Голям и др.), теснини и бързеи, където скоростта на течението достига 3 до 5 m/s. След праговете течението ѝ се успокоява, а дълбочината ѝ нараства и на места достига 60-100 m. След устието на последния си голям приток река Северна (при 63 km) Долна Тунгуска тече през отвесни варовикови скали и скоростта на течението ѝ отново се увеличава до 1-1,5 m/s. Влива се отдясно в река Енисей при нейния 990 km, на 1 m н.в., при село Туруханск, Красноярски край.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Долна Тунгуска има площ от 473 хил. km2, което представлява 18,33% от водосборния басейн на река Енисей и обхваща части от Иркутска област и Красноярски край, в т.ч. Евенкски автономен окръг.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на северозапад – водосборния басейн на река Курейка, десен приток на Енисей;
  • на север – водосборния басейн на река Хатанга;
  • на изток и югоизток – водосборния басейн на река Лена;
  • на юг и югозапад – водосборните басейни на реките Подкаменна Тунгуска, Бахта, Суха Тунгуска и други по-малки десни притоци на Енисей.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Долна Тунгуска получава над 500 притока с дължина над 15 km, като 36 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 17 притока с дължина от 201 до 500 km и 3 притока над 501 km. По-долу са изброени всичките тези 20 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки хоказатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (60%). Пълноводието на Долна Тунгуска в горното течение е през май и юни и юни. а в долното през юли, когато преминава около 73% от годишния отток на реката. Зимното маловодие (едва 1% от годишния отток) се дължи не само на замръзването на реката през тези месеци, но и на това, че водосборния басейн на реката се намира в зоната на вечната замръзналост и през този период те получава незначително подземно подхранване. Среден годишен отток в устието 3680 m3/s, което съответства на 116 km3 годишно. Реката замръзва през октомври, в отделни години в началото на ноември, а се размразява през май. Ледоходът продължава от 4-5 до 9-11 денонощия. В отделни тесни места по течението на реката при пролетното ледотопене се образуват мощни задръствания с ледове, при което нивото на водата се повишава с 30-35 m на обичайното.

Средномесечен отток на река Долна Таймира (в m3/s) при хидрометрична станция Голям праг (на 128 km от устието) за период от 52 години

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки голямата си дължина, по нейното течение са разположени сравнително малко населени места – само села. В Иркутска област – село Ербогаен (районен център), село Тура – административен център на Евенкски автономен окръг и в устието село Туруханск, районен център в Красноярски край.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Корабоплаването по река Долна Тунгуска е съпроводено с много трудности поради множеството прагове и водовъртежи по течението. Навигацията на големи кораби е възможна в периода на пролетното пълноводие, а в отделни години, при наличието на обилни дъждове и в края на лятото и началото на есента. Особено опасен за корабоплаването е Големия праг (Орон) на 128-130 km от устието. Редовното корабоплаване по реката започва през 1927 г. и регулярно такова се извършва и понастоящем да село Тура (871 km), а при високи води и до село Кислокан, Евенкски автономен окръг, на 1155 km от устието. Плитко газещи катери, баржи и салове магат да се изкачват почти до изворите ѝ.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Подкаменная Тунгуска“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.