Долна баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна баня
Площадът в централната част на града
Площадът в централната част на града
Общи данни
Население 4 844 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 4 552 (НСИ)
Землище 66,854 km²
Надм. височина 643 m
Пощ. код 2040
Тел. код 07120
МПС код СО
ЕКАТТЕ 22006
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Долна баня
Владимир Джамбазов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
"Търговска" 134
Долна баня в Общомедия
СОУ „Неофит Рилски“
Хотел „Долна баня“
Сградата на общината
Площадът, часовниковата кула и библиотеката
Музеят на Долна баня (изглед от часовниковата кула)

Долна баня е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Костенец и село Радуил. Градът е център на община Долна баня.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица. На юг са северните склонове на Рила, а на север граничи с подножието на Черни рид, дял от Средна гора.

Отстои на разстояния: от София – 72 km и Пловдив – 115 km, южно от магистралата София-Пловдив-Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт. Отстои на 8 km от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-ДупницаКулата (през Боровец – 19 km и Самоков). По този път минава туристическият маршрут за Рилския манастир.

Релефът е полупланински с надморска височина 640 m.

История[редактиране | редактиране на кода]

Венетица, Юрта и Койчовец са 3-те селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на 19 век преименувани в Долна баня. Има исторически сведения, че около 5 в. пр. н. е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе беси, занимаващо се основно с добив на руда – желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателство за живота по тези земи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Долна баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Минерални бани[редактиране | редактиране на кода]

В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните термоводни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията в Долна баня основно е християнска.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. кмет на град Долна баня е Владимир Джамбазов.

Летателното училище
Образцово народно читалище „Рила“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в Долна баня се провежда т. нар. Еко фестивал. Мястото на провеждане е избрано поради природната и екологична ценност на района, който се отличава с липса на промишлени замърсители от голям мащаб и наличие на чиста околна среда.

На Спасов ден се провежда народен събор в курорт „Долна баня“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Цветков от Долна баня, деец на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“ в Самоков, четник на ВМОРО, загинал при Чугунци в 1903 година
Родени в Долна баня
  • Ангел Грънчаров (р. 1959), философ
  • Кирил Лазаров (1879 – 1987), министър на финансите при 65, 66, 67, 69 правителство и министър на Финансите и държавния контрол (1957 – 1959) при 67 и 68 правителство, член на ЦК на БКП
Починали в Долна баня

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Връзка с Долна баня има известният поет Николай Лилиев, работил в Долна баня като счетоводител в кожарската фабрика. Друг известен поет, който има връзка с Долна баня, е Димчо Дебелянов, чийто брат Илия е работил в долнобанската мебелна фабрика. Димка Дебелянова-Каролева – дъщерята на Илия, родена в Долна баня през 1926 г., посвещава живота си на изследване на живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Тя е автор на книга за поета – „Живях в заключени простори“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България