Долна баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долна баня
Площадът в централната част на града
Площадът в централната част на града
Общи данни
Население 4722 души[1] (15 март 2022 г.)
70,6 души/km²
Землище 66,854 km²
Надм. височина 643±1 m
Пощ. код 2040
Тел. код 07120
МПС код СО
ЕКАТТЕ 22006
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Долна баня
Владимир Джамбазов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
„Търговска“ 134
Уебсайт www.dolna-banya.net
Долна баня в Общомедия
СУ „Неофит Рилски“, през зимата на 2019 г.
Хотел „Долна баня“
Сградата на общината
Площадът, часовниковата кула и библиотеката
Музеят на Долна баня (изглед от часовниковата кула)

Долна баня е град в Западна България, Софийска област. Градът е административен център на община Долна баня и е разположен на 9 км западно от град Костенец (община Костенец) и на 25 км източно от град Самоков (община Самоков). Най-близките села до Долна баня са село Марица на 5 км и село Радуил на 8,5 км в западна посока.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица. На юг са северните склонове на Рила, а на север граничи с подножието на Черни рид — дял от Средна гора.

Град Долна баня отстои на 72 км от София и на 115 км от Пловдив. Намира се южно от магистралата София-Пловдив-Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт. Град Долна баня отстои на 8 км от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-ДупницаКулата, който минава също през Боровец (19 км) и Самоков. Този път е и туристически маршрут за Рилския манастир.

Релефът е полупланински, с надморска височина 640 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Венетица, Юрта и Койчовец са трите селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на XIX век преименувани в Долна баня. Има исторически сведения, че около V век пр.н.е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе беси, занимаващо се основно с добив на руда — желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателства за живота по тези земи.

Названието „Долна баня“ е дадено от самоковци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Долна баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19343560
19463858
19564314
19654292
19754891
19855047
19925158
20014787
20114522
20214737

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Освен целодневната детска градина с общинско финансиране „Юрий Гагарин“, в Долна баня съществуват две училища.

Образователното дело в организиран вид датира в Долна баня от 1851 г. Тогава то започва като килийно училище в малка къща, с един учител и един клас. През следващите десетилетия училището расте, включвайки все повече преподаватели и ученици, затова се построява специална сграда, която сега е музей.

Наследник на първото училище е средното училище „Неофит Рилски“. През 1879 година е построено звеното на сегашната сграда, която по-късно е разширена. Понастоящем училището предлага образование на 400 ученици от I до XII клас.

Професионалната гимназия „Христо Ботев“ е създадена през 1925 година. Това учебно заведение предлага образование на гимназисти в сферата на туризма, шивачеството и дървообработването.

Двете училища предоставят образование на деца и младежи, които живеят извън града, разчитайки за това на специален автобус.

Минерални бани[редактиране | редактиране на кода]

В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните топли минерални извори в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната е изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В град Долна баня преобладава християнската религия.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 г. кмет на град Долна баня е Владимир Джамбазов.

Летателното училище
Образцово народно читалище „Рила“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в Долна баня се провежда фестивал, посветен на екологията. Мястото на провеждане е избрано поради природната и екологична ценност на района, който се отличава с чиста околна среда и липса на големи промишлени замърсители.

На Спасовден се провежда народен събор в курорта „Долна баня“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Цветков от Долна баня, деец на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“ в Самоков, четник на ВМОРО, загинал при Чугунци в 1903 година
Родени в Долна баня
  • Ангел Грънчаров (р. 1959), философ
  • Кирил Лазаров (1879 – 1987), министър на финансите при 65, 66, 67, 69 правителство и министър на Финансите и държавния контрол (1957 – 1959) при 67 и 68 правителство, член на ЦК на БКП
Починали в Долна баня

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Връзка с Долна баня има известният поет Николай Лилиев, работил тук като счетоводител в кожарската фабрика. Друг известен поет е Димчо Дебелянов, чийто брат Илия е работил в долнобанската мебелна фабрика. Димка Дебелянова-Каролева — дъщерята на Илия, родена в Долна баня през 1926 г., посвещава живота си на изследване на живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Тя е автор на книга за поета — „Живях в заключени простори“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. otioti.info
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  4. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
  5. „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България