Долни Балван
Тази статия е за едното щипско село. За другото вижте Горни Балван. За селото в България вижте Балван.
| Долни Балван Долни Балван | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Георги“ | |
  Долни Балван | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 271 m |
| Население | 358 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ŠT |
| Долни Балван в Общомедия | |
Долни Балван (на македонска литературна норма: Долни Балван) е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в долината на река Брегалница, на десния ѝ бряг, на 10 километра северно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Долни Балван е село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Балван има 100 жители българи християни и 35 цигани.[1]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долно Балван (Dolno Balvan) има 120 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Балван (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долни Балван (Dolni Balvan) като българско християнско село.[4]
Иконите в църквата „Свети Георги“ са от XIX век.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долни Балван
Герасим Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[6]- Доне Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[6]
- Йове Евтимов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина, роден в Горни или Долни Балван[7]
- Славчо Ефремов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина, роден в Горни или Долни Балван[8]
- Христо Рогушков, деец на ВМОРО и ВМРО от Горни или Долни Балван[9]
- Санде Христов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо[10] и Стоян Леков в 1915 година,[11] от Горни или от Долни Балван
- Сандо Везенков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година, роден в Горни или Долни Балван[12]
- Салтир Монев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]
- Славе Търалинеца, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1915 година, роден в Горни или Долни Балван[14]
- Стойко Върба Янев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]
- Шене Миладинов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 7 април 2014. Посетен на 1 април 2014 г.
- 1 2 „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 258.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 20.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 14.
- 1 2 3 „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 26.
| |||||||||||
