Долни Коритен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Коритен.

Долни Коритен
Общи данни
Население 34 души[1] (15 март 2022 г.)
Надм. височина 876 m
Пощ. код 2558
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 22410
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Долни Коритен е село в Западна България.

То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долни Коритен се намира в планински район, в северозападната част на Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Ушинска планина, в горното течение на река Уйненщица.

Името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове. Селото е образувано от махали: Бачева, Витанова, Портарска, Гилевци, Кьосева, Томанска, Дроньовци, Песяк, Димова, Петкова, Манчова, Деянова, Китанова.

Съседни села са Горни Коритен - на 3 км и общинския център Трекляно на 12,6 км.

В района Димовата махала тече подземна река. По непотвърдени данни от тази река се образува Скакавишкия водопад край река Струма.

В подножието на връх „Малък Валявичар“, над корията „Перовляч“ се намира пещера, която не е докрай проучена.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 360 440 553 531 461 322 169 113 74 32

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и късноантични и средновековни укрепления свидетелстват че района е населяван от дълбока древност.

Село Долни Коритен е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Долно Коритино като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 42 домакинства, 42 ергени и 5 бащини. В същия документ най-голямата сегашна махала – Деянова, фигурира като самостоятелно селище под името Деяновци с 35 домакинства, 31 ергени и 1 вдовица. В този район се намира местността „Градище“ където са намирани здрави големи керамични съдове и местното население ги е ползвало за съхраняване на зърно.

В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Долне Коритне към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 4278 декара землище, от които 2207 дка ниви, 987 дка гори, 569 дка естествени ливади, 520 дка мери и се отглеждат 1784 овце, 262 говеда и 115 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, ечемик) и животновъдството. Част от мъжете са сезонни строителни работници.

През 1886 г. е открито училище, което от 1900 г. се помещава в собствена сграда.

През 1920 г. е построена църквата „Свети свети Петър и Павел“. През 1936 г. е основано читалище „Напредък“, а през 1945 г. – Кредитна кооперация „Светлина“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1952), няма действащо водоснабдяване и канализация.

Построена е кооперативна и административна сграда, пътят за Долно Уйно и Злогош е асфалтиран.

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси. Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Долни Коритен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети свети Петър и Павел“. Построена е през 1920 г. върху долинен склон, на мястото на оброчището „Свети Петър“.
  • Оброк „Спасов ден“. Намира се на около 1,8 км северозападно от църквата, при махала Витанова, южно от местността „Извора“. Има останки от стара църква.
  • Оброк „Свети Спас“. Намира се на около 2,2 км югозападно от църквата в махала Клуборска. Мястото е отбелязано с дървен кръст.
  • Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 1 км западно от църквата, при Деянова махала, върху левия бряг на реката.
  • Паметник на загиналите във войните през 1912-1918 г. и 1941-1945 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Емануил Попдимитров (1885 – 1943), български поет и писател, учител в селото през 1904-1906 г.;
  • Любен Овчаров – род.1928, журналист и пилот
  • проф. Милчо Райчев Стоименов род.1941 г.-проф.по икономическите науки, доктор на науките

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.429-434;
  • Коняров, Георги. Принос към историята на рударството и металургията в България, София, 1953 г., с.118;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.722-723;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.196;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.23-25;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]