Долни Подлог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долни Подлог
Долни Подлог
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.9° с. ш. 22.4° и. д.
Долни Подлог
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Кочани
Надм. височина 309 m
Население 476 души (2002)
Пощенски код 2300
МПС код КО

Долни Подлог или Долни Подлак (на македонска литературна норма: Долни Подлог) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на дъното на Кочанската котловина. Разположено е на малко повече от 1 километър от пътя Щип-Кочани. Долни Подлог се намира на между северните склонове на планината Плачковица и южните склонове на Осоговската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селето е имало средновековна отбранителна кула.[1]

В края на XIX век Долни Подлог е село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подлакъ Долни има 70 жители българи християни, 100 турци и 12 цигани.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долни Подлог (Dolni-Podlog) има 80 жители българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война един човек от Долни Подлог е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] През 1913 година по силата на Букурещкия договор селото попада в Сърбия.

През 1915-1918 и 1941-1944 година Долни Подлог, както и останалите части на Вардарска Македония, е под българско управление. В началото на 1944 година, според Иван Венедиков, който прекарва близо месец в селото, Долни Подлог брои 35 къщи. В местното училище, имащо четири отделения, преподава учителят Чомов от село Ръжево, Пловдивско, който се ползва с голям авторитет и освен учителски, упражнява и аптекарски и лекарски функции. Единственият жител на селото, настроен срещу България, е Черният Петруш, богаташ, сътрудничил на сръбските власти, намиращ се в конфликт с останалите жители.[5]

Църквата „Покров на Пресвета Богородица” е започната в 1950 и осветена в 1967 година от митрополит Наум Злетовско-Струмишки.[6]

Според преброяване от 2002 в селото има 151 домакинства със 161 къщи.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долни Подлог

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атанасова, Илинка. Културно наследство. - В: Кочани - монографија. Кочани, Општина Кочани, 2003. с. 90.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 132-133.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
  5. Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени, София 1993, стр. 240-242.
  6. Грдовска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  7. Официален сайт на Община Кочани.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 572.


Населени места в Община Кочани Flag of Kocani Municipality.svg
Кочани | Безиково | Бели | Вранинци | Горни Подлог | Горно Градче | Главовица | Гърдовци | Долни Подлог | Долно Градче | Костин дол | Лешки | Моянци | Небояни | Нивичани | Ново село | Оризари | Пантелей | Пашаджиково | Полаки | Пресека | Прибачево | Припор | Райчани | Речани | Търкане | Цървена нива | Ястребник
Исторически села: Мишино | Чеперник
     Портал „Македония“         Портал „Македония