Долни Порой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Порой.

Долни Порой
Κάτω Πορόια
— село —
Общ изглед от Долни Порой с Круша планина
Общ изглед от Долни Порой с Круша планина
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 278 m
Население (2001) 627 души
Долни Порой в Общомедия

Долни Порой (на гръцки: Κάτω Πορόια, Като Пороя) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония с 627 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 53 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 28 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в южното подножие на планината Беласица (Белес или Керкини) в северозападната част на Серското поле. Намира се в красива местност на 278 метра надморска височина. Югоизточно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от порой – корито на силен воден поток след дъжд. От корена рой; за сравнение старобългарското сърой, порой. Порой е често местно и и селищно име в българската топонимия.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Български войници край Долни Порой по време на Балканската война, 1913 година
Български войници край Долни Порой по време на Балканската война, 1913 година

През XIX век Долни Порой е център на нахия и пазарно средище, в Демирхисарска каза на Серския санджак В нахията влизат Горни Порой, Липош, Тодорич, Джаферли, Мътница, Шугово.[2] Основен поминък на населението е земеделието, бубарството и търговията. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Пороя (Kato-Porroghia), Мелнишка епархия, живеят 400 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долни Порой (Dolni-poroī) е посочено като село с 370 домакинства с 520 жители мюсюлмани и 400 жители българи.[4]

През 1891 година Васил Кънчов посещава Демирхисарско и оставя интересни бележки за Долни Порой:

Това село лежи на четвърт час далеко от Горни Порой, на пътя, който води от Серското поле за Поленинската котловина. Има около 320 къщи, от които 120 са български и 200 турски, с 1750 жители. Селото е забележително, че в него става много голям пазар сякоя неделя, затова има ханове и чаршийка. То ще бъде важна станция на новопроектирания железен път Сяр – Солун и като се съедини с Горни Порой, ще стане един хубав градец в живописните поли на Беласица планина.

Българско училище в Долни Порой се отворило в 1870 г. и досега следва с успех. Има 4 отделения с около 45 – 50 ученици и един учител, комуто се плаща много хубаво. В църквата се пее отдавна по славянски. Поминъкът на населението е, както в Г. Порой. Долнопоройските турци са много горделиви и пакостници. Между тях има богати бейове с големи чифлици. Често пъти правят произволи над християните. В последно време малко са поомекнали.[5]

В същата 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Долни Порой, 1/2 час на Ю от Горни Порой в една дупка. През него минува Вързичката река. Дели се на три махали: Топилска, Църковна и Вързичка. В неделя става пазар, дето притичат търговци дори от Кукуш и Дорян. В това село всяка къща изкарва на годината средно число до 100 оки кожурци. Премсетнали са, че в 1888 г. и в двата Пороя излезли 2.400 оки кожурци по 30 гр. оката, – в селата останали до 72.000 гроша. Сее се също тъй и тютюн, лен, мисир, ръж. Селянете работят всякакви занаяти. Това село е едничкото, което признава Екзархията в цяло Демир-Хисарско. Има си църква св. Иван. В църковния двор е и училището, с I клас, 2 учителя и 40 ученика. 120 турски и 110 български къщи. Над селото е „Крали Марко и конят му“ – стена, на която според преданието останал знак от стъпалото на Шарколия.[6]
Документ на Смесената българо-гръцка комисия за ликвидиране на имоти на български бежанец от Долни Порой, 1928

Църквата в Долни Порой е „Свети Иван Кръстител“ и празникът ѝ е на Ивановден.[7]

През 1897 година в Долни Порой се разкрива българско класно училище. Назначени са още двама учители, а към училището е създадена библиотека. Открива се и неделно училище за възрастни. Местната община осигурява издръжката на училището в размер на 50 турски лири.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 2350 души, от които 750 българи-християни, 1600 турци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долни Порой има 1384 жители-християни от които 1368 българи екзархисти, 10 гърци и 6 власи. В селото има 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 4 учители и 79 ученика [10] Към 1905 – 1906 година селото има 500 къщи, от които 100-120 български, а останалите мюсюлмански.[2]

Селото е освободено от османско владичество през октомври 1912 година от Седма рилска дивизия по време на Балканската война. При избухването на войната осемдесет и двама души от Долни и Горни Порой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година Долни Порой е опожарено от гръцките войски.[12] След войната по силата на Букурещкия договор, селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява предимно в град Петрич и региона.

Според преброяването от 1928 година Долни Порой е смесено бежанско село с 200 бежански семейства и 773 души.[13]

През 1937 година Борис Зографов пише спомените си за селището от времето на Първа световна война:

Позициите ни бяха под село Долни-Порой, в южните поли на Беласица. Беше март месец, когато отидох в това село с каменни къщи, със сенчести чардаци и с много зюмбюли и нарциси в градинките. Чувал бях, че това село (собствено малко градче) било навремето място за прохлада и приятно прекарване на много летуващи от Солун и други градове на източна Македония. Сега, обаче, то бе запустяло. Войната бе пропъдила жителите му отвъд Беласица. Къщите бяха празни, дворовете буренясали, оградите порутени. Животът бе изместен от смъртта и във всички кътчета на селото се бе настанило едно страхотно мълчание.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Алексо Поройлията
Родени в Долни Порой
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Поройлията (1864 – 1903), български революционер, войвода на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Атанасов Киранин, български революционер, деец на ВМОРО, изгорен в затвора преди 1918 г.[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ив. Сиквков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Ташо Стоянов[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Недялков, наричан Майка му стара, български революционер от ВМОРО, член на долнопоройския революционен комитет[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гърчев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров (1909 - ?), български агроном
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър К. Изов, български просветен деец от Долни Порой,[18][19] завършил в 1886 година първия випуск на Солунската българска гимназия,[20] български учител в лъгадинското село Негован в учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 година,[21] учител през учебните 1896 – 1897, 1897 – 1898, 1898 – 1899 година в Силистренското държавно трикласно педагогическо и първоначално училище.[22]
  • Flag of Greece.svg Дионисис Псомиадис, гръцки политик
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Аврамов, деец на ВМРО, войвода в Поройско след 1922 година, родом от Горни или Долни Порой[23]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Влахос (1935 – 1980), гръцки просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Петров, български революционер, деец на ВМОРО, изгорен в затвора преди 1918 г.[15]
  • Flag of Greece.svg Теофилос Леонтаридис (р.1956), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Динков, български просветен деец, учител в 1901 година в Гевгели, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[24]
Македоно-одрински опълченци от Долни Порой
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Иванов, 20-годишен, тютюнджия с основно образование, четата на Панайот Карамфилович, 2-ра рота на 10-а прилепска дружина[25][26]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Аличев, четата на Тодор Стоянов[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров, четата на Панайот Карамфилович[28][26]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Темелков, четата на Панайот Карамфилович, четата на Тодор Стоянов, продоволствен транспорт на МОО[29][26]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гърчев, четата на Панайот Карамфилович[30][26]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов, калайджия, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, от Горни или Долни Порой[31]
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Бояджиев (1915 – 2004), български общественик, председател на ВМРО-СМД, по произход от Долни Порой
  • Flag of Bulgaria.svg Юлия Попвасилева (1913 – 2006), българска писателка, по произход от Долни Порой[32]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 176.
  2. а б Из „Рапорт за въвеждането и състоянието на учебното дело през учебната 1905 – 1906 г. в гр. Горни Порой, Демирхисарско“. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 73.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 136 – 137.
  5. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр.107.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 858.
  7. Попвасилева, Юлия. Спомени от бежанските години. София, Книжарница „Македония“. с. 51.
  8. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр. 120-121.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 185.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, рр. 188-189.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  12. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, с. 283.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Зографов, Бор. Разпятието в Долни-Порой (Спомени от световната война) – в: „Илюстрация Илинден“, книга 5 (85), София, Май 1937, година IX, с. 16.
  15. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 309.
  17. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  18. Втори годишен отчет за състоянието на учебното дело на Силистренското държавно трикласно педагогическо и първоначално училище за през 1897-98 учебна година. Силистра : Държ. трикласно пед. и първоначално у-ще, 1898 (Руссе : Скоропеч. Т. Петров). 117 с. : с табл. ; 24 см.
  19. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 495.
  20. Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 49.
  21. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  22. Първи, втори и трети годишен отчет за състоянието на учебното дело на Силистренското държавно педагогическо и първоначално училище за през 1896/1897, 1897/1898, 1898/1899 учебна година. Силистра, Държавно трикласно педагогическо и първоначално училище.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 5.
  24. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192.
  26. а б в г Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 58.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 215.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 699.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  32. Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-03-04.
     Портал „Македония“         Портал „Македония