Долно Драглище
| Долно Драглище | |
|---|---|
 Долно Драглище
Долно Драглище
|
|
| Общи данни | |
| Население | 707 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 13,586 km² |
| Надм. височина | 872 m |
| Пощ. код | 2798 |
| Тел. код | 074403 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 22602 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Долно Драглище Лиляна Боянова (ГЕРБ) |
| Долно Драглище в Общомедия | |
До̀лно Дра̀глище е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Долно Драглища.[1]
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Долно Драглище е разположено на 10 километра източно от град Разлог в предпланините на Югозападна Рила, на левия бряг на река Драгалищица. Срещу селото в Драгалищица се влива планинската река Клиница или Нидобращица. В долния край на селото, на десния бряг на реката и от двете страни на пътя за Баня е Зърневата махала, която е обособена част на селото.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
|
||||
Селото е споменато за пръв път в османски документ от 1576 година като Драглища-и зир в Разложката нахия. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Драглища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Драгол, Драгул с елизия на наудареното о или у.[3] Границите на селото са Баждово (вероятно Баня или Бачево), Годлево, Горно село (Горно Драглище), Малка Белица (Краище), Голяма Белица и Недобърско. Вероятно селото е съществувало и преди XVI век, пръснато на отделни махали, тъй като около оброчищата около него - „Спасова църква“, „Свети Атанас“, „Света Троица“ и „Свети Илия“, са намирани останки от керамика и други предмети от бита.[4]
Църквата „Успение Богородично“ е от XVI век, а „Свети Димитър“ от 1835 година.[5]
В 1876 година във връзка с подготовка на въстание в България в Долно Драглища, село без турско население и администрация, е изграден революционен комитет, в който влизат поп Никола Трифонов Чолаков,[6] Георги Калоянов (Икимджията), Михаил Нишков, Лазар Нишков, Георги Николов Чолаков - делегат на Оборищенското събрание, Никола Стоянов Калоянов и Сава Иванов Калоянов (Икимджийски). Комитетът обаче е разкрит и съзаклятниците са арестувани.[7]
След Руско-турската война и Берлинския договор, целият Разлог остава в Османската империя и Долно Драглища се превръща в гранично селище. Долнодраглищани участват масово в Кресненско-Разложкото въстание, като тяхната чета в битката за освобождение на Баня е най-многобройна. След разгрома на въстанието, населението на селото бяга в Рила, а много от жителите му се установяват в Свободна България.[7]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Долне Драглища (Dolné Draglischta) има 146 домакинства с 500 жители българи.[8]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Долно Драглища, 1/2 час към ЮИ от горното село. Същото състояние. Има само една църква. Преди време имало повече от 120 къщи, сега останали само 80.[9] | “ |
В 1893 година в Долно Драглища е основан комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като членовете му са Михаил Рабаджиев, Панарет Исаев Калоянов, Иван Чолаков, Георги Тошков и живите участници в Кресненско-Разложката буна. През селото минава нелегален канал от Княжеството за Серския революционен окръг и комитетът в селото се занимава с куриерска дейност, пренасяне на оръжие и боеприпаси и превеждане на отделни лица и цели чети през границата. В 1895 година османски част убиват в Рила революционера Павел Костов Калоянов и днес Малък връх се казва Павлев връх. По-късно загива и куриерът на революзионната организация Христо Стоянов Калоянов.[10]
Долнодраглищени участват активно и в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало в Серски окръг през септември 1903 година. Общо въстаниците от селото са 28 души - начело е Иван (Йончо) Георгиев Калоянов, а военното ръководство е в ръцете на учителя Никола Попсерафимов. След погрома на въстанието отново значителна част от населението на селото бяга в Свободна България и се заселва в Златица, Чепино и Лъджене. Скоро революционната организация е възстановена и пункта в Долно Драглища отново работи, като основните дейци са Георги Бански, Георги Пасков Чолаков, Добре Зарев Калоянов и Иван Георгиев Калоянов Топчията, ръководител на канала.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Драглище (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В селото са запазени родовете Калоянови, Чолакови, Тончеви, Караджови, Панджерови, Елчини и Попниколови, а други стари родове като Кузеви, Линчовичини, Карови, Вискови и Чукалови са изчезнали.[13]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Драглище
Анани(я) Нишков, български учител в Добърско през 1860 година[14]- Георги Аврамов Чолаков (Дедо Даскало, около 1835 - 1903), български революционер
- Георги Докторов (1852 - 1924), български революционер
- Георги Караджов (1901 - 1942), български революционер, деец на ВМРО (обединена)
- Георги Николов Чолаков (1853 - 1919), български революционер
- Илия Чолаков (1865 - 1916), български военен деец
- Кръстьо Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО от Горно или Долно Драглища, загинал преди 1918 г.[15]
- Лазар Нишков (1854 - 1938), български революционер и военен деец
- Михаил Нишков, български революционер
- Никола Алексов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Георги Занков, носител на орден „За храброст“ ІV степен[16]
- Никола Попиванов (1880 - 1918), български революционер
- Сава Докторов (1849 - 1941), български революционер
- Серафим Боянов (1865 - 1937), български фолклорист
- Стоян Калоянов (1869 - 1938), български офицер
- Тодор Атанасов (? - 1899), български свещеник в Сушица (1875-1878)[17]
- Христо Иванов, деец на ВМОРО, четник на Пейо Яворов
- Цветко Караджов (1920 - 1993), български офицер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 6.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 7.
- ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 - 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 2014-11-13.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 14.
- ↑ а б Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 15.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134-135.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 16.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 17.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 8.
- ↑ Енциклопедия „Българска възрожденска интелигенция“. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.49.
|
|||||||||||
Портал „
