Направо към съдържанието

Долно Драглище

Долно Драглище
България
41.9349° с. ш. 23.5142° и. д.
Долно Драглище
Област Благоевград
41.9349° с. ш. 23.5142° и. д.
Долно Драглище
Общи данни
Население572 души[1] (31 декември 2025 г.)
Гъстота42,1 души/km²
Землище13,586 km²
Надм. височина872 m
Пощ. код2798
Тел. код074403
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ22602
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   – кмет
Цветан Рабаджиев
Долно Драглище в Общомедия

До̀лно Дра̀глище е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. До 4 януари 1966 година името на селото е Долно Драглища.[2]

Село Долно Драглище е разположено на 10 километра източно от град Разлог в предпланините на Югозападна Рила, на левия бряг на река Драгалищица. Срещу селото в Драгалищица се влива планинската река Клиница или Нидобращица. В долния край на селото, на десния бряг на реката и от двете страни на пътя за Баня е Зърневата махала, която е обособена част на селото.[3]

Обръщение на българското население от Долно Драглище и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Драглища е от първоначалния патроним на -ишти < -itji от личното име Драгол, Драгул с елизия на наудареното о или у. Станислав Роспонд извежда името от личното име *Драгъл, което според Дуриданов не е засвидетелствано. Йордан Заимов пък обяснява името Драглища от изчезнало лично име *Драгло = Драго + ло,[4] но според Дуриданов такъв тип имена е чужд на славянската антропонимия.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато за пръв път в османски документ от 1576 година като Драглища-и зир в Разложката нахия.[5]

Границите на селото са Баждово (вероятно Баня или Бачево), Годлево, Горно село (Горно Драглище), Малка Белица (Краище), Голяма Белица и Недобърско. Вероятно селото е съществувало и преди XVI век, пръснато на отделни махали, тъй като около оброчищата около него – „Спасова църква“, „Свети Атанас“, „Света Троица“ и „Свети Илия“, са намирани останки от керамика и други предмети от бита.[6]

Църквата „Успение Богородично“ е от XVI век, а „Свети Димитър“ от 1835 година.[7]

В 1876 година във връзка с подготовка на въстание в България в Долно Драглища, село без турско население и администрация, е изграден революционен комитет, в който влизат поп Никола Трифонов Чолаков,[8] Георги Калоянов (Икимджията), Михаил Нишков, Лазар Нишков, Георги Николов Чолаков – делегат на Оборищенското събрание, Никола Стоянов Калоянов и Сава Иванов Калоянов (Икимджийски). Комитетът обаче е разкрит и съзаклятниците са арестувани.[9]

След Руско-турската война и Берлинския договор, целият Разлог остава в Османската империя и Долно Драглища се превръща в гранично селище. Долнодраглищани участват масово в Кресненско-Разложкото въстание, като тяхната чета в битката за освобождение на Баня е най-многобройна. След разгрома на въстанието, населението на селото бяга в Рила, а много от жителите му се установяват в Свободна България.[9]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Долне Драглища (Dolné Draglischta) има 146 домакинства с 500 жители българи.[10]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Долно Драглища, 1/2 час към ЮИ от горното село. Същото състояние. Има само една църква. Преди време имало повече от 120 къщи, сега останали само 80.[11] “
Бежанци от Горно и Долно Драглища след Горноджумайското въстание в 1902 година

В 1893 година в Долно Драглища е основан комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като членовете му са Михаил Рабаджиев, Панарет Исаев Калоянов, Иван Чолаков, Георги Тошков и живите участници в Кресненско-Разложката буна. През селото минава нелегален канал от Княжеството за Серския революционен окръг и комитетът в селото се занимава с куриерска дейност, пренасяне на оръжие и боеприпаси и превеждане на отделни лица и цели чети през границата. В 1895 година османски части убиват в Рила революционера Павел Костов Калоянов и днес Малък връх се казва Павлев връх. По-късно загива и куриерът на революционната организация Христо Стоянов Калоянов.[12]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 620 души, всичките българи-християни.[13]

Долнодраглищени участват активно и в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало в Серски окръг през септември 1903 година. Общо въстаниците от селото са 28 души – начело е Иван (Йончо) Георгиев Калоянов, а военното ръководство е в ръцете на учителя Никола Попиванов. След погрома на въстанието отново значителна част от населението на селото бяга в Свободна България и се заселва в Златица, Чепино и Лъджене. Скоро революционната организация е възстановена и пунктът в Долно Драглища отново работи, като основните дейци са Георги Бански, Георги Пасков Чолаков, Добре Зарев Калоянов и Иван Георгиев Калоянов Топчията, ръководител на канала.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Драглище (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

Чешма паметник в селото

В селото са запазени родовете Калоянови, Чолакови, Тончеви, Караджови, Панджерови, Елчини и Попниколови, а други стари родове като Кузеви, Линчовичини, Карови, Вискови и Чукалови са изчезнали.[16]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[17]

Численост
Общо643
Българи562
Турци-
Цигани48
Други5
Не се самоопределят7
Неотговорили21
  • „Света Богородица“ – късносредновековна църква от XVI век, обявена за паметник на културата
  • „Свети Димитър“ – църква от 1835 година, паметник на културата
  • Паметна плоча „Първа пушка на Разложката буна“. Поставена е на фасадата на къща по главния път, южно от центъра на селото. Сива мраморна плоча с надпис: „От тук на 13.XI.1978 г. въстаници от с.[елата] Д.[олно] и Г.[орно] Драглище, Добърско и Годлево начело с Щ. Михайлов и Г. Чолаков тръгнаха на бой с турците в с. Баня“.[18]
  • Паметна плоча „Щаб на Разложката буна“. Поставена е на фасадата на частен дом, северно от центъра на селото. Върху мраморната плоча е изписано: „Тук, в старите Чолакови и Тончеви къщи на с. Долно Драглище, през паметната 1878 г. от 8 до 16 ноември се помещаваше Щабът на Кресненско-Разложкото въстание за Освобождение от турско робство“. Текстът е преведен и на английски език.[18]
Родени в Долно Драглище
Деецът на ВМОРО Кръстьо Михайлов
  • Анания Нишков (1850 – ?), български учител в Добърско през 1860 година[19]
  • Георги Аврамов Чолаков (Дедо Даскало, около 1835 – 1903), български революционер
  • Георги Докторов (1852 – 1924), български революционер
  • Георги Исаков Тончев – Шестака (1914 – 1944), роден на 10 март 1914 г., получава основно образование и работи като горски, железопътен и сладкарски работник, член на РМС от 1942 г., мобилизиран в Неврокоп в началото на 1944 г. заедно с Димитър Даракчиев от Белица дезертират с оръжието си и през април се присъединяват към партизанския отряд „Никола Парапунов“, на 16 май 1944 г. групата на Георги Топалов, в която влиза и Георги Тончев, е открита от жандармерията в местността Равен и Тончев загива в сражението[20]
  • Георги Караджов (1901 – 1942), български революционер, деец на ВМРО (обединена)
  • Георги Николов Чолаков (1853 – 1919), български революционер
  • Димитър Христов Чолаков (1866 – 1916), български офицер, загинал през Първата световна война, на когото е наречено село Полковник Чолаково
  • Илия Николов Чолаков (1865 – 1916), български военен деец, загинал през Първата световна война
  • Йончо Калоянов (1866 – 1947), български революционер
  • Кирил Боянов (1865 – 1912), български военен деец, майор, загинал през Балканската война
  • Кръстьо Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО от Горно или Долно Драглища, загинал преди 1918 г.[21]
  • Лазар Нишков (1854 – 1938), български революционер и военен деец
  • Михаил Нишков, български революционер
  • Неофит Петров Чолаков (10 февруари 1893 – 27 август 1928), български офицер, запасен подпоручик (1904), подпоручик (1912), поручик (1915) капитан (1917), завършил ШЗП, служил в 27-и, 61-ви, 59-и, 27-и пехотен полк, уволнен в 1919 година.[22]
  • Никола Алексов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Георги Занков, носител на орден „За храброст“ IV степен[23]
  • Никола Попиванов (1880 – 1918), български революционер
  • Никола Чолаков (1888 – 1966), български генерал
  • Сава Докторов (1849 – 1941), български революционер
  • Серафим Боянов (1865 – 1937), български фолклорист
  • Стоян Калоянов (1869 – 1938), български офицер
  • Тодор Атанасов (? – 1899), български свещеник в Сушица (1875 – 1878)[24]
  • Христо Иванов, деец на ВМОРО, четник на Пейо Яворов
  • Цветко Караджов (1920 – 1993), български офицер
По произход от Долно Драглище
  1. ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 104.
  3. ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 6.
  4. ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 37. (на немски)
  5. 1 2 Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 186.
  6. ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 7.
  7. ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
  8. ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 14.
  9. 1 2 Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 15.
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
  11. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16.
  12. ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 16.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  14. ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 17.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  16. ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 8.
  17. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 9 юни 2019.
  18. 1 2 Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 25.
  19. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478.
  20. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 238.
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  22. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  24. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 49.
  25. 1 2 Чолаков, Георги. Разложко село дава цяла фаланга офицери // armymedia.bg. 27 януари 2019. Посетен на 29 ноември 2025.