Долно Драглище
| Долно Драглище | |
|---|---|
  Долно Драглище  Долно Драглище |
|
| Общи данни | |
| Население |
599 души[1] (15 юни 2020 г.) 44,1 души/km² |
| Землище | 13 586 km² |
| Надм. височина | 872 m |
| Пощ. код | 2798 |
| Тел. код | 074403 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 22602 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Долно Драглище Лиляна Боянова (ГЕРБ) |
| Долно Драглище в Общомедия | |
До̀лно Дра̀глище е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Долно Драглища.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Долно Драглище е разположено на 10 километра източно от град Разлог в предпланините на Югозападна Рила, на левия бряг на река Драгалищица. Срещу селото в Драгалищица се влива планинската река Клиница или Нидобращица. В долния край на селото, на десния бряг на реката и от двете страни на пътя за Баня е Зърневата махала, която е обособена част на селото.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато за пръв път в османски документ от 1576 година като Драглища-и зир в Разложката нахия. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Драглища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Драгол, Драгул с елизия на наудареното о или у.[4] Границите на селото са Баждово (вероятно Баня или Бачево), Годлево, Горно село (Горно Драглище), Малка Белица (Краище), Голяма Белица и Недобърско. Вероятно селото е съществувало и преди XVI век, пръснато на отделни махали, тъй като около оброчищата около него – „Спасова църква“, „Свети Атанас“, „Света Троица“ и „Свети Илия“, са намирани останки от керамика и други предмети от бита.[5]
Църквата „Успение Богородично“ е от XVI век, а „Свети Димитър“ от 1835 година.[6]
В 1876 година във връзка с подготовка на въстание в България в Долно Драглища, село без турско население и администрация, е изграден революционен комитет, в който влизат поп Никола Трифонов Чолаков,[7] Георги Калоянов (Икимджията), Михаил Нишков, Лазар Нишков, Георги Николов Чолаков – делегат на Оборищенското събрание, Никола Стоянов Калоянов и Сава Иванов Калоянов (Икимджийски). Комитетът обаче е разкрит и съзаклятниците са арестувани.[8]
След Руско-турската война и Берлинския договор, целият Разлог остава в Османската империя и Долно Драглища се превръща в гранично селище. Долнодраглищани участват масово в Кресненско-Разложкото въстание, като тяхната чета в битката за освобождение на Баня е най-многобройна. След разгрома на въстанието, населението на селото бяга в Рила, а много от жителите му се установяват в Свободна България.[8]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Долне Драглища (Dolné Draglischta) има 146 домакинства с 500 жители българи.[9]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Долно Драглища, 1/2 час към ЮИ от горното село. Същото състояние. Има само една църква. Преди време имало повече от 120 къщи, сега останали само 80.[10] | “ |
В 1893 година в Долно Драглища е основан комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като членовете му са Михаил Рабаджиев, Панарет Исаев Калоянов, Иван Чолаков, Георги Тошков и живите участници в Кресненско-Разложката буна. През селото минава нелегален канал от Княжеството за Серския революционен окръг и комитетът в селото се занимава с куриерска дейност, пренасяне на оръжие и боеприпаси и превеждане на отделни лица и цели чети през границата. В 1895 година османски част убиват в Рила революционера Павел Костов Калоянов и днес Малък връх се казва Павлев връх. По-късно загива и куриерът на революзионната организация Христо Стоянов Калоянов.[11]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 620 души, всичките българи-християни.[12]
Долнодраглищени участват активно и в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало в Серски окръг през септември 1903 година. Общо въстаниците от селото са 28 души – начело е Иван (Йончо) Георгиев Калоянов, а военното ръководство е в ръцете на учителя Никола Попсерафимов. След погрома на въстанието отново значителна част от населението на селото бяга в Свободна България и се заселва в Златица, Чепино и Лъджене. Скоро революционната организация е възстановена и пункта в Долно Драглища отново работи, като основните дейци са Георги Бански, Георги Пасков Чолаков, Добре Зарев Калоянов и Иван Георгиев Калоянов Топчията, ръководител на канала.[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Драглище (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
В селото са запазени родовете Калоянови, Чолакови, Тончеви, Караджови, Панджерови, Елчини и Попниколови, а други стари родове като Кузеви, Линчовичини, Карови, Вискови и Чукалови са изчезнали.[15]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Драглище
Анания Нишков (1850 – ?), български учител в Добърско през 1860 година[16]- Георги Аврамов Чолаков (Дедо Даскало, около 1835 – 1903), български революционер
- Георги Докторов (1852 – 1924), български революционер
- Георги Исаков Тончев – Шестака (1914 – 1944), роден на 10 март 1914 г., получава основно образование и работи като горски, железопътен и сладкарски работник, член на РМС от 1942 г., мобилизиран в Неврокоп в началото на 1944 г. заедно с Димитър Даракчиев от Белица дезертират с оръжието си и през април се присъединяват към партизанския отряд „Никола Парапунов“, на 16 май 1944 г. групата на Георги Топалов, в която влиза и Георги Тончев, е открита от жандармерията в местността Равен и Тончев загива в сражението[17]
- Георги Караджов (1901 – 1942), български революционер, деец на ВМРО (обединена)
- Георги Николов Чолаков (1853 – 1919), български революционер
- Димитър Христов Чолаков, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[18]
- Илия Чолаков (1865 – 1916), български военен деец
- Кирил Боянов Иванов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[19]
- Кръстьо Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО от Горно или Долно Драглища, загинал преди 1918 г.[20]
- Лазар Нишков (1854 – 1938), български революционер и военен деец
- Михаил Нишков, български революционер
- Никола Алексов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Георги Занков, носител на орден „За храброст“ ІV степен[21]
- Никола Попиванов (1880 – 1918), български революционер
- Сава Докторов (1849 – 1941), български революционер
- Серафим Боянов (1865 – 1937), български фолклорист
- Стоян Калоянов (1869 – 1938), български офицер
- Тодор Атанасов (? – 1899), български свещеник в Сушица (1875 – 1878)[22]
- Христо Иванов, деец на ВМОРО, четник на Пейо Яворов
- Цветко Караджов (1920 – 1993), български офицер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 6.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 7.
- ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 14.
- ↑ а б Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 15.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 16.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 17.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 8.
- ↑ Енциклопедия „Българска възрожденска интелигенция“. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 238.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 76
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 9
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.49.
| |||||||||||||
Портал „