Долно Клещино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Клещино
Κάτω Κλεινές
Входът на „Рождество Богородично“
Входът на „Рождество Богородично
Гърция
40.8489° с. ш. 21.3969° и. д.
Долно Клещино
Западна Македония
40.8489° с. ш. 21.3969° и. д.
Долно Клещино
Леринско
40.8489° с. ш. 21.3969° и. д.
Долно Клещино
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 594 m
Население 394 души (2011 г.)
Пощенски код 531 00
Телефонен код 23850-1
Долно Клещино в Общомедия

Долно Клещино или Долна Клещина (на гръцки: Κάτω Κλεινές, Като Клинес, катаревуса: Κάτω Κλειναί, Като Клине, до 1926 година Κάτω Κλέστινα, Като Клестина[1]) е село в Република Гърция, дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) в подножието на планината Пелистер.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Клещино през Първата световна война

Името на селото е свързано с ковашкия занаят. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Клещино с 97 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 213. В селото се отглеждат лозя, орехи, лук, чесън, зеле, боб, лен, свине и копринени буби.[2]

Църквата „Рождество Богородично“ е от около 1835 година.[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКлещина като българско село.[4] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Клещино като българско село.[5] В 1838 година е построена църквата „Рождество Богородично“. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кластини (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долно Клещени (Dolno-klechténi) е посочено като село в Леринска каза със 180 домакинства с 550 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 140 български семейства (669 души).[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долно Клещино има 400 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.[9] В началото на XX век Долно Клещино е едно от малкото български гъркомански села в Леринско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 540 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Клещино (Горно или Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Оборудване на части на Антантата в Долно Клещино
Млада двойка в народни носии в Клещино по време на Първата световна война, 1916 - 1917 г.
Женска бежанска носия от Долно Клещино. Етнографски музей в Лерин

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долна Клещина (Долна Клештина) има 15 къщи славяни християни и 50 къщи арнаути мохамедани.[12] За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година албанското население на Долно Клещино се изселва и на негово място са заселени 133 души понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 77 бежански семейства с 288 души.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Като Клине.[14]

Намаляването на населението през 60-те години се дължи на изселване отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.[15]

Преброявания
  • 1920 – 792 жители
  • 1928 – 817 жители
  • 1940 – 1120 жители
  • 1951 – 955 жители
  • 1961 – 812 жители
  • 1971 – 532 жители
  • 1981 – 523 жители
  • 2001 – 455 жители
  • 2011 – 394 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Клещино
  • Flag of Greece.svg Ангелина Поповска (1926 – 1948), гръцка комунистка[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[17]
  • Flag of Greece.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Павле Раковски (1913 – 1990), гръцки и югославски комунистически деец
  • Flag of Greece.svg Янис Флориниотис (Янис Савас Апостолидис, р. 1947), гръцки певец от понтийски произход
Починали в Долно Клещино
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Петков Вълков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[18]
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Филко Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Долно Клещино, Първа рота на Единадесета сярска дружина[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 281. ISBN 2-283-60452-4.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58260/1341/5-1-1995 - ΦΕΚ 165/Β/10-3-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 15 май 2015.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  5. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 320. (на руски)
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29; а.е. 316, л. 65
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония