Долно Котори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Котори
Υδρούσσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 767 m
Население 364 души (2001)

Долно Котори или Долни Котор (на гръцки: Υδρούσσα, Идруса, понякога Κάτω Υδρούσσα, Като Идруса, до 1927 година Κάτω Κόττορι, Като Котори[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 767 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле, на 8 километра южно от демовия център Лерин, по двата бряга на Елешката река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано от преселници от Воденско. Възникнало е на мястото на овчарски колиби. В XV век в Котори са отбелязани поименно 119 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Котори е споменато с 20 глави на семейства и двама неженени: Тошо, Храно, Михо, Степан, Калко, Коста, Димо, Стайко, Братан, Манко, Станиша, Михос, Мано, Леко, Татуш, Манол, Славей, Богдан, Йорг, Папа Тома, Койо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 1515 акчета[3]. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Долна Котори с 9 джизие ханета (домакинства)[4].

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКодорево като българско село.[5] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долно Котори (Dolno-kotori) е село в Леринска каза с 55 домакинства и 20 жители мюсюлмани и 152 българи.[6] Отделно в Костурска каза е посочено и селището Колори (Kolori) със 120 домакинства и 450 жители българи.[7]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Котори живеят 600 българи християни и 174 арнаути християни.[8] В началото на XX век по-голямата част от селото е под върховенството на Българската екзархия. В българското училище в Долно Котори в 1903 - 1904 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Котри (Dolno Kotri) има 608 българи екзархисти, 176 българи патриаршисти и 180 албанци християни. В селото функционират българско училище за българите екзархисти и гръцко за патриаршистите и албанците християни.[10]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезания и насилие. Намерени са няколко бомби, за които селяните твърдят, че са подхвърлени от мюлезимина Рушид ефенди, който правил обиските.[11]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 400 пушки от селото. Селянинът Танас Мицев е бит до смърт, а къщата на Мария Динева е опожарена.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Котори (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война и след нея, в периода 1917-1919 година, над 60 жители на селото включително и двама свещеници са изселени в Южна Франция поради съмнения за пробългарска дейност[14]. В 1927 година селото е прекръстено на Идруса, като понякога е наричано Като Идруса, за да се различава по-ясно от Горно Котори, прекръстено на Ано Идруса.[15]

През февруари 1932 година началникът на полицейското управление в Долно Котори Димитриос Кабурас праща полицейски доклад в Лерин, в който посочва имената на 22 доказани „българомислещи“ в селото, като описва противодържавната им дейност и тази на семействата им, както и участието им в Илинденското въстание. Кабурас пише, че българите бойкотират службите на гръцки език, нарича кмета „фанатик българомислещ“ и отбелязва, че местните жители от любов към България наричат селото си Малка София.[16] Според гръцки жандармерийски документи от същата 1932 година в Идруса живеят 170 семейства, 157 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“ и 8 с „изявено албанско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Атанасов, Траян Петков, Георги Христов, Георги Кузманов, Траян Христов, Стефан Христов, Траян Коларов, Борис Капов, Иван Филипов, Тодор Трънчев.[17] Жителите на Долно Котори се включват активно в българската паравоенна организация „Охрана“, която води сражения с гръцките партизани в региона. След края на войната през 1945 година 60 жители на Долно Котори са съдени като членове на „Охрана“.[18] Според статистиката от 1945 година в селото има 1026 жители, 550 от които с „негръцко национално съзнание“, 326 с гръцко и 150 с „неустановено национално съзнание“.

По време на Гражданската война в Гърция 35 семейства от Долно Котори емигрират в Югославия, а 65 - в другите социалистически страни. Намаляването на населението след войната се дължи предимно на емигриране в Австралия.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-арванитско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[19]

Църквите в селото са „Свети Николай“, „Успение Богородично“, „Свети Димитър“ и „Света Петка“.[20]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 894 жители
  • 1920 – 784 жители
  • 1928 – 846 жители
  • 1940 – 974 жители
  • 1961 – 571 жители
  • 1971 – 506 жители
  • 1981 – 456 жители
  • 1991 – 380 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Котори
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Василев Христов (1915 – 1943), български партизанин, ятак[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Богоя Петров (1864-1964), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ташев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Типев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Наумов (Вълко), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Велевски (1870 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Т. Маджаров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Димитров, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание и участва в сражението при Писодер, роден в Горно или Долно Котори.[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 2 рота на 9 велешка дружина[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Australia.svg Кръсте Филипов, пръв свещеник на първата македоно-българска църква в Австралия „Св. Св. Кирил и Методий“, Мелбърн, 1950 – 1959
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Динев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Лазе Гащовски (1913-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Богоев (1900-1986), български общественик, кмет на с. Мадара, Шуменско (1951-1955)
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско преди Хуриета в 1908 година[30]
  • Flag of North Macedonia.svg Пандо Колевски (1937 -), поет и преводач от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Богоев (1903-1998), български революционер-антифашист и стопански ръководител, зам. министър на електрификацията (1947-1952)
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Траянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Гошев (1859 – 1932), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 3 рота на 3 солунска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо К. Пандов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Костадинов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[36]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Κόττορι -- Υδρούσσα
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 87
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  9. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  11. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  12. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853-854.
  14. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 147
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Доклад на Димитриос Кабурас от февруари 1932 г. Централен партиен архив, ф.214, оп.1, а.е.573, л.116. Цитирано по: Георги Даскалов. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр.197.
  17. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  18. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  20. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  21. Списък на убити партизани
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 696.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 666.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 731.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 513.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 71.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 114.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 368.
     Портал „Македония“         Портал „Македония