Долно Котори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Котори
Υδρούσσα
— село —
Старото училище в Долно Котори, построен 1926 - 1927 г.
Старото училище в Долно Котори, построен 1926 - 1927 г.
Гърция
40.7217° с. ш. 21.4611° и. д.
Долно Котори
Западна Македония
40.7217° с. ш. 21.4611° и. д.
Долно Котори
Леринско
40.7217° с. ш. 21.4611° и. д.
Долно Котори
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 767 m
Население 304 души (2011 г.)

Долно Котори или Долни Котор (на гръцки: Υδρούσσα, Идруса, понякога Κάτω Υδρούσσα, Като Идруса, до 1927 година Κάτω Κόττορι, Като Котори[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле, на 8 километра южно от демовия център Лерин, по двата бряга на Елешката река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано от преселници от Воденско. Възникнало е на мястото на овчарски колиби. В XV век в Котори са отбелязани поименно 119 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Котори е споменато с 20 глави на семейства и двама неженени: Тошо, Храно, Михо, Степан, Калко, Коста, Димо, Стайко, Братан, Манко, Станиша, Михос, Мано, Леко, Татуш, Манол, Славей, Богдан, Йорг, Папа Тома, Койо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 1515 акчета.[3] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Долна Котори с 9 джизие ханета (домакинства).[4]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКодорево като българско село.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долно Котори (Dolno-kotori) е село в Леринска каза с 55 домакинства и 20 жители мюсюлмани и 152 българи.[6] Отделно в Костурска каза е посочено и селището Колори (Kolori) със 120 домакинства и 450 жители българи.[7] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 70 български и 5 мюсюлмански домакинства.[8]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Котори живеят 600 българи християни и 174 арнаути християни.[9] В началото на XX век по-голямата част от селото е под върховенството на Българската екзархия. В българското училище в Долно Котори в 1903 - 1904 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Котри (Dolno Kotri) има 608 българи екзархисти, 176 българи патриаршисти и 180 албанци християни. В селото функционират българско училище за българите екзархисти и гръцко за патриаршистите и албанците християни.[11]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезания и насилие. Намерени са няколко бомби, за които селяните твърдят, че са подхвърлени от мюлезимина Рушид ефенди, който правил обиските.[12]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 400 пушки от селото. Селянинът Танас Мицев е бит до смърт, а къщата на Мария Динева е опожарена.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Котори (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война и след нея, в периода 1917-1919 година, над 60 жители на селото включително и двама свещеници са изселени в Южна Франция поради съмнения за пробългарска дейност.[15] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Котори има 120 къщи славяни християни и 30 къщи арнаути християни.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Идруса, като понякога е наричано Като Идруса, за да се различава по-ясно от Горно Котори, прекръстено на Ано Идруса.[17]

През февруари 1932 година началникът на полицейското управление в Долно Котори Димитриос Кабурас праща полицейски доклад в Лерин, в който посочва имената на 22 доказани „българомислещи“ в селото, като описва противодържавната им дейност и тази на семействата им, както и участието им в Илинденското въстание. Кабурас пише, че българите бойкотират службите на гръцки език, нарича кмета „фанатик българомислещ“ и отбелязва, че местните жители от любов към България наричат селото си Малка София.[18] Според гръцки жандармерийски документи от същата 1932 година в Идруса живеят 170 семейства, 157 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“ и 8 с „изявено албанско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Атанасов, Траян Петков, Георги Христов, Георги Кузманов, Траян Христов, Стефан Христов, Траян Коларов, Борис Капов, Иван Филипов, Тодор Трънчев.[19] Жителите на Долно Котори се включват активно в българската паравоенна организация „Охрана“, която води сражения с гръцките партизани в региона. След края на войната през 1945 година 60 жители на Долно Котори са съдени като членове на „Охрана“.[20] Според статистиката от 1945 година в селото има 1026 жители, 550 от които с „негръцко национално съзнание“, 326 с гръцко и 150 с „неустановено национално съзнание“.

По време на Гражданската война в Гърция 35 семейства от Долно Котори емигрират в Югославия, а 65 - в другите социалистически страни. Намаляването на населението след войната се дължи предимно на емигриране в Австралия.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-арванитско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[21]

Църквите в селото са „Свети Николай“, „Успение Богородично“, „Свети Димитър“ и „Света Петка“.[22]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 894 жители
  • 1920 – 784 жители
  • 1928 – 846 жители
  • 1940 – 974 жители
  • 1961 – 571 жители
  • 1971 – 506 жители
  • 1981 – 456 жители
  • 1991 – 380 жители
  • 2001 - 364 жители
  • 2011 - 304 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Котори
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Василев Христов (1915 – 1943), български партизанин, ятак[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Богоя Петров (1864-1964), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ташев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Типев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Наумов (Вълко), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Велевски (1870 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янков (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Т. Маджаров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 2 рота на 9 велешка дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Australia (converted).svg Кръсте Филипов, пръв свещеник на първата македоно-българска църква в Австралия „Св. св. Кирил и Методий“, Мелбърн, 1950 – 1959
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Динев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Гошев, български революционер и емигрантски деец
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Лазе Гащовски (1913-1944), югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Богоев (1900-1986), български общественик, кмет на Мадара, Шуменско (1951-1955)
  • Flag of Bulgaria.svg Никола (Кольо) Димитров, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско преди Хуриета в 1908 година[31]
  • Flag of Macedonia.svg Пандо Колевски (р. 1937), северномакедонски поет и преводач
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Богоев (1903-1998), български революционер-антифашист и стопански ръководител, зам. министър на електрификацията (1947-1952)
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Траянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Гошев (1859 – 1932), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 3 рота на 3 солунска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо К. Пандов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Костадинов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[37]
Български общински съвет в Долно Котори в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Атанасов
  • Flag of Bulgaria.svg Траян Петков
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кузманов
  • Flag of Bulgaria.svg Траян Христов
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Христов
  • Flag of Bulgaria.svg Траян Коларов
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Капов
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Филипов
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Трънчев[38]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 87
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  12. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  13. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853-854.
  15. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 147
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  17. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  18. Доклад на Димитриос Кабурас от февруари 1932 г. Централен партиен архив, ф.214, оп.1, а.е.573, л.116. Цитирано по: Георги Даскалов. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр.197.
  19. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  20. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
  23. Списък на убити партизани
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
  28. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  29. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 71.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.
  38. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 489.
     Портал „Македония“         Портал „Македония