Долно Оризари (община Велес)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Долно Оризари.
| Долно Оризари Долно Оризари | |
| — село — | |
  Долно Оризари | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 273 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1408 |
| МПС код | VE |
| Долно Оризари в Общомедия | |
Долно Оризари (на македонска литературна норма: Долно Оризари) е село в община Велес, Северна Македония. Днес то е обезлюдяло село, като към 1971 година в него живеят само двама души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е до река Тополка, като средната му надморска височина е 273 метра.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Оризар като българско село.[1] Църквата „Света Петка“ в селото е дело на Андон Китанов.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Оризари е населявано от 125 жители, като 85 са били българи, а 40 турци.[3]
В началото на XX век цялото християнско население на Долно Оризари е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 128 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Долно Оризари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Чалтики (Dl. Caltiki) като смесено българско християнско и турско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Оризари
Димчо Стоименов, македоно-одрински опълченец, боен обоз на 5 одринска дружина[8]- Никола Гьошев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4 битолска дружина[9]
- Темелко Гьошев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4 битолска дружина[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 654.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
| |||||||||||
