Долно Оризари (община Велес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Долно Оризари.

Долно Оризари
Долно Оризари
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6742° с. ш. 21.7489° и. д.
Долно Оризари
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 273 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1408
МПС код VE
Долно Оризари в Общомедия

Долно Оризари (на македонска литературна норма: Долно Оризари) е село в община Велес, Северна Македония. Днес то е обезлюдяло село, като към 1971 година в него живеят само двама души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е до река Тополка, като средната му надморска височина е 273 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Оризар като българско село.[1] Църквата „Света Петка“ в селото е дело на Андон Китанов.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Оризари е населявано от 125 жители, като 85 са били българи, а 40 турци.[3]

В началото на XX век цялото християнско население на Долно Оризари е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 128 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Чалтики (Dl. Caltiki) като смесено българско християнско и турско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония