Долно Шел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Централна Македония, Гърция. За селото в Западна България вижте Долно село.

Долно Шел
Κάτω Βέρμιο
— село —
Ски центърът
Ски центърът
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Каракамен
Надм. височина 1469 m
Население 260 души (2001)
Долно Шел в Общомедия

Долно Шел или понякога книжовно Долно село (на гръцки: Κάτω Βέρμιο, Като Вермио, катаревуса: Κάτω Βέρμιον, Като Вермион, до 1926 година Κάτω Σέλι, Като Сели,[1] на арумънски: Selia de Jos, Селия де Жос) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер. Според преброяването от 2001 година Долно Шел има 260 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в източните части на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 22 километра югозападно от град Негуш (Науса) и на 20 северозападно от град Бер (Верия). Над селото е разположен ски-центърът Шел (Сели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Българското Долно село заедно със съседното Горно село (Горно Шел) е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година и по-късно е възстановено в 1826 - 1835 година от власи пастири, заселници предимно от Авдела и в по-малка степен от Самарина.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селио (Sellio), Берска епархия, живеят 200 гърци.[4] В 1895 година Густав Вайганд посочва селото като влашко.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Шел (Селя) живеят 3000 власи християни.[6] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Долно Шел (Селя) има 3000 власи.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Долно Шел остава в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Като Вермион, но Като Сели продължава да се използва.[8] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите влашки“ (γλώσσα κατοίκων βλαχική).[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Шел
  • Flag of Greece.svg Георгиос Скудрианос (Γεώργιος Σκουδριάνος), гръцки андартски деец, деец от трети ред[10]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Папаначе (1904 – 1985), арумънски и румънски писател, историк и публицист, роден в Горно или Долно Шел
  • Flag of Greece.svg Николаос Барбарусис (Νικόλαος Μπαρμπαρούσης), гръцки андартски деец, четник при различни войводи, води сражения с дейци на румънската пропаганда в Македония, след 1906 година е четник при Георгиос Франгакос[11]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Стерие Чюмети (1870 – 1933), румънски инженер, роден в Горно или Долно Шел
  • Flag of Greece.svg Стерьос Петру Янкулис (Στέργιος Γιαγκούλης του Πέτρου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[12][13]
Други
  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg Стерьос Кукутегос (Капитан Тасос, 1855 - 1947), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, произхождащ от Горно или Долно Шел[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Σέλι -- Κάτω Βέρμιον
  2. Το Χωριό Σέλι
  3. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  5. Gustav Weigand, Die Aromunen / Ethnographisch - Philologisch - Historische Untersuchungen, Leipzig 1895. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 224-225.
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
  13. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016.
  14. Στέργιος Κουκουτέγος – Καπετάν Τάσος (1855-1947)
     Портал „Македония“         Портал „Македония