Долно Шел
Тази статия е за селото в Централна Македония, Гърция. За селото в Западна България вижте Долно село.
|
Долно Шел Κάτω Βέρμιο |
|
|---|---|
| — село — | |
 Ски центърът |
|
  Долно Шел  Долно Шел |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 1469 m |
| Население | 260 души (2001) |
| Долно Шел в Общомедия | |
Долно Шел или понякога книжовно Долно село (на гръцки: Κάτω Βέρμιο, Като Вермио, катаревуса: Κάτω Βέρμιον, Като Вермион, до 1926 година Κάτω Σέλι, Като Сели,[1] на арумънски: Selia de Jos, Селия де Жос) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер. Според преброяването от 2001 година Долно Шел има 260 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в източните части на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 22 километра югозападно от град Негуш (Науса) и на 20 северозападно от град Бер (Верия). Над селото е разположен ски-центърът Шел (Сели).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Българското Долно село заедно със съседното Горно село (Горно Шел) е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година и по-късно е възстановено в 1826 - 1835 година от власи пастири, заселници предимно от Авдела и в по-малка степен от Самарина.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селио (Sellio), Берска епархия, живеят 200 гърци.[4]
В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Селя като влашко село с 400 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[5]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Шел (Селя) живеят 3000 власи християни.[6] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Долно Шел (Селя) има 3000 власи.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Долно Шел остава в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Като Вермион, но Като Сели продължава да се използва.[8] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите влашки“ (γλώσσα κατοίκων βλαχική).[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Шел
Георгиос Скудрианос (Γεώργιος Σκουδριάνος), гръцки андартски деец, деец от трети ред[10]
Константин Папаначе (1904 – 1985), арумънски и румънски писател, историк и публицист, роден в Горно или Долно Шел- Николаос Барбарусис (Νικόλαος Μπαρμπαρούσης), гръцки андартски деец, четник при различни войводи, води сражения с дейци на румънската пропаганда в Македония, след 1906 година е четник при Георгиос Франгакос[11]
- Стерие Чюмети (1870 – 1933), румънски инженер, роден в Горно или Долно Шел
- Стерьос Петру Янкулис (Στέργιος Γιαγκούλης του Πέτρου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[12][13]
- Други
- Стерьос Кукутегос (Капитан Тасос, 1855 - 1947), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, произхождащ от Горно или Долно Шел[14]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Παπαδόπουλος, Ν., "Τοπωνύμια Σελίου Βέροιας", Μακεδονικά 13, Θεσσαλονίκη 1973.
- ((el)) Официален сайт на дем Бер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Σέλι -- Κάτω Βέρμιον
- ↑ Το Χωριό Σέλι
- ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 224-225.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
- ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016.
- ↑ Στέργιος Κουκουτέγος – Καπετάν Τάσος (1855-1947)
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „