Долорес Ибарури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долорес Ибарури
Dolores Ibárruri
испанска комунистка

Родена
Починала
Мадрид, Испания
Погребана Мадрид, Испания
Партия Комунистическа партия на Испания

Уебсайт
Долорес Ибарури в Общомедия

Долорес Ибарури (La Pasionaria – Пасифлората, букв. „Цветето на страстта“) – от баски произход, член на Социалистическата партия (1917).

Тя е сред основателите на Испанската комунистическа партия (1920), деятелка на испанското и международното работническо движение. Сътрудничи в работническите вестници под псевдоним „Ла Пасионария“ („Пламенната“). За революционна дейност 6 пъти е арестувана и затваряна. От 1930 г. е член на ЦК, от 1932 г. – на Политбюро. От 1935 г. е кандидат член за ИККИ. Депутатка в Испанския парламент (от 1936). През 1937 е избрана на подпредседател на парламента. По това време става един от десетте секретари на Коминтерна, отговарящ за комунистическите партии в Латинска Америка, заемайки мястото на върналия се в Китай Уан Мин.[1]

Заедно с Хосе Диас ръководи борбата на КП и испанския народ срещу фашисткия режим на генерал Франсиско Франко. Генерална секретарка (1942 – 59), от 1959 председателка на Испанската комунистическа партия. Сред организаторите на Народния фронт. През 1939 – 77 е в емиграция. Участва дейно в международното антифашистко движение. От 1945 подпредседателка, а от 1958 и почетна председателка на Международната демократична федерация на жените. Носителка на Ленинска награда за мир (1964).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 195.