Долорес Ибарури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долорес Ибарури
Dolores Ibárruri
испанска комунистка
1978 г.

Родена
Починала
12 ноември 1989 г. (93 г.)
Мадрид, Испания
ПогребанаМадрид, Испания

ПсевдонимLa Pasionaria
НаградиЛенин
Ленинска награда за мир
Октомврийска революция
Политика
ПартияКомунистическа партия на Испания
Семейство
Деца6

Уебсайт
Долорес Ибарури в Общомедия

Долорес Ибарури, с псевдоним Ла Пасионария (La Pasionaria – „Пламенната“, „Цветето на страстта“), е видна испанска комунистка и общественичка от баски произход.

Долорес Ибарури през 1936 г.

Членка е на Социалистическата партия от 1917 г. Сред основателите е на Испанската комунистическа партия (1920), деятелка на испанското и международното работническо движение.

Сътрудничи в работническите вестници под псевдоним Ла Пасионария („Пламенната“). За революционна дейност 6 пъти е арестувана и затваряна. От 1930 г. е член на ЦК, от 1932 г. – на Политбюро на ИКП. Депутатка е в Испанския парламент от 1936 г. През 1937 г. е избрана на подпредседател на парламента.

От 1935 г. е кандидат-член на Изпълнинелния комитет на Коминтерна (ИККИ). Избрана е сред 10-те секретари на Коминтерна, като отговаря за комунистическите партии в Латинска Америка, на мястото на върналия се в Китай Уан Мин.[1]

Заедно с Хосе Диас ръководи борбата на КИП и испанския народ срещу фашисткия режим на генерал Франсиско Франко. Генерална секретарка (1942 – 1959), председателка на Испанската комунистическа партия от 1959 г. Сред организаторите е на Народния фронт в страната.

През 1939 – 1977 г. е в емиграция. Участва дейно в международното антифашистко движение. От 1945 г. е подпредседателка, а от 1958 г. е почетна председателка на Международната демократична федерация на жените.

Носителка е на Ленинска награда за мир (1964).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, „Просвета“, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 195.