Направо към съдържанието

Долченера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долченера
Dolcenera
италианска певица и авторка на песни
Родена
Емануела Тране
16 май 1977 г. (49 г.)
Националност Италия
Учила въвФлорентински университет
Работилапевица, авторка на песни, мултиинструменталистка
Музикална кариера
Стилпоп
рок
ритъм енд блус
Инструментиглас, китара, пиано, eл. клавиатура, барабани, теремин, флейта, кларинет, хармоника, сурдо
Активностот 2002 г.
ЛейбълАмарена Мюзик/Би Ем Джи Рикорди
Сони Мюзик Италия
И Ем Ай
Юнивърсъл Мюзик Италия
Уебсайтwww.dolcenera.it/site/
Долченера в Общомедия

Долченèра (на италиански: Dolcenera; * 16 май 1977 в Галатина, Италия), псевдоним на Емануела Тране (на италиански: Emanuela Trane), е италианска певица, авторка на песни, мултиинструменталистка и телевизионен персонаж.

След няколко музикални преживявания с различни групи и като беквокалистка и солистка за реклами и телевизионни предавания Долченера постига известност през 2002 г. с участието и победата на програмата Destinazione Sanremo Това ѝ позволява да участва във Фестивала на италианската песен в Санремо през 2003 г., който печели в категорията „Предложения“ с песента Siami tutti là fuori („Ние всички сме там навън“). Две години по-късно тя печели второто издание на Music Farm – шоу за таланти, чийто състав е съставен от известни участници на италианската музикална сцена.

Към 2025 г. има девет студийни албума и за продажби има няколко златни и платинени сертификата, както и един мултиплатинен като член на супергрупата „Обединени изпълнители за Абруцо“. Има пет участия на Фестивала в Санремо: през 2003 г., когато печели наградата на Radio TV Press Room, както и в категорията „Предложения“, през 2006 г. с песента Com'è straordinaria la vita („Колко изключителен е животът“), когато завладяла подиума в категория „Жени“, завършвайки на второ място, през 2009 г. със сингълаIl mio amore unico („Моята единствена любов“), през 2012 г. с песента Ci vediamo a casa („Ще се видим у дома“), която се оказва най-успешната песен от Санремо по италианското радио, и през 2016 г. с парчето Ora o mai più (le cose cambiano) („Сега или никога вече (нещата се променят)“). В кариерата си има и няколко други награди, включително три награди „Лунеция“, една „Санремо Хит“, две музикални награди „Венеция“, две Италиански награди за видеоклипове, един „Сребърен лъв“ и наградата „Де Андрè“.

От 2007 г. стартира и кариера и като кино актриса. През 2016 г. е вокална педагожка в четвъртото издание на шоуто за таланти „Гласът на Италия“.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1977 – 2002: Ранни години и музикален дебют

[редактиране | редактиране на кода]

Роденае през 1977 г. в град Галатина, Южна Италия, в семейство, произхождащо от градчето Скорано (и двата в провинция Лече, Южна Италия).[1] Прекарва детството и юношеството си в Скорано заедно с родителите си Джино и Мима и по-малкия си брат Марко.[2] На 6-годишна възраст започва да учи пиано,[1] към които на 10-годишна възраст се добавят кларинет и пеене.[3] Написва първите си песни на 14-годишна възраст,[4] а малко по-късно започва да свири на живо с първата си група и се присъединява към джаз квартет.[3]

През 1996 г., след като завършва класическа гимназия,[5] напуска Скорано, за да се запише във Факултета по машиностроене на Флорентинския университет.[6] В града тя се запознава с китариста Франческо Сигиери, с когото започва дълготрайно сътрудничество и основава И Кодичи дзеро (I codici zero) – ансамбъл, който включва още Микеле Витули, Франческо Керубини и Емануеле Фонтана.[3] Бандата изпълнява открива турнето на Артиколо 31.[7]

През 2000 г. се запознава с продуцента Лучо Фабри.[6] След тази среща получава първия си договор за звукозапис и избира псевдонима „Долченера“ по заглавието на песен на Фабрицио де Андре, съдържаща се в албума му Anime salve.[8]

Тя също така дава гласа си на някои рекламни джингъли и участва като беквокалистка в телевизионни предавания.[9]

През септември 2002 г. издава Solo tu („Само ти“), първият сингъл в кариерата си.[10][11] Песента ѝ позволява да участва в телевизионната програма Destinazione Sanremo и да влезе в списъка на победителите в програмата, създадена с цел подбор на участници в категория „Предложения“ на 53-ия Фестивал на италианската песен в Санремо.[12]

2003 – 2004: успех на фестивала в Санремо

[редактиране | редактиране на кода]

На 53-ия Фестивал в Санремо тя се представя с Siamo tutti là fuori („Всички сме там навън“), поп песен с фолклорни нюанси на таранта от Салерно, която ѝ носи победата в категорията „Предложения“[13] и наградата на пресцентъра, радиото и телевизията.[14]

Песента, която достига 10-та позиция в класацията на най-продаваните сингли в Италия,[15] е включена в първия ѝ албум Sorriso nucleare („Ядрена усмивка“),[13] който обаче не постига значителен успех в продажбите. От албума са извадени синглите Devo andare al mare („Трябва да отида на море“)[16] и Vivo tutta la notte („Живея цяла нощ“).[11] На 26 юни 2003 г. Долченера, придружена от своята група, започва първото си самостоятелно турне, което продължава през цялото лято и включва участието на Анджело Карара като изпълнителен продуцент.[16]

През 2004 г. представя песентаUn mondo prefetto („Перфектен свят“) пред Художествената комисия на 54-ия Фестивал в Санремо, но песента е изключена.[17] По-късно тя е включена в едноименния ѝ албум, издаден през май 2005 г.[18]

2005: Албум Un mondo perfetto и лансиране в шоуто Music Farm

[редактиране | редактиране на кода]
Долченера по време на шоукейз в Милано на 7 октомври 2005 г.

Подтикната от своя агент,[19] през 2005 г. Долченера участва в риалити шоуто Music Farm, водено от Симона Вентура,[20] печелейки финалната победа в телегласуването срещу Фаусто Леали с 65% от гласовете.[21]

Веднага след победата ѝ в Music Farm излиза вторият ѝ албум, озаглавен Un mondo perfetto („Перфектен свят“).[22] Воден от радио промото Mai più noi due („Никога повече ние двамата“),[3] представено на живо по време на риалити шоуто,[23] а след това от парчето Continua („Продължавай“), издадено като единичен компактдиск през октомври 2005 г.,[24] албумът постига платинен статус[25] с над 150 хил. продадени копия.[26]

На певицата е поверена и композицията на официалния химн на Националното първенство по футбол за младежи[27] озаглавен Domani („Утре“).

През декември тя участва в традиционния коледен концерт във Ватикана в присъствието на папа Бенедикт XVI.[28]

Също през 2005 г. Долченера получава Награда „Де Андрè“,[10] Сребърния лъв като музикално откровение на годината[29] и Признанието за най-добър новоизгряващ изпълнител на Срещата на независимите лейбъли.[10][30]

2006: Албум Il popolo degli sogni и завръщане на Фестивала в Санремо

[редактиране | редактиране на кода]
Долченера с групата си по време на концерт в Кастаньоле деле Ланце на 30 август 2006 г.

На 1 февруари 2006 г. излиза миниалбумът Dolcenera canta il cinema („Долченера пее за киното“), разпространяван заедно с покупката на DVD от Туентиът Сенчъри Студиос.[31] Дискът включва кавъри на пет известни филмови саундтрака, специално изпълнени от Долченера.[32]

През март същата година тя се завръща в конкурса на Фестивала в Санремо, представяйки поп-рок песента Com'è straordinaria la vita („Колко изключителен е животът“).[33] Песента се нарежда на второ място в категорията „Жени“[34] и достига 6-та позиция в класацията на най-продаваните сингли в Италия.[35]

По време на Санремо излиза третият ѝ албум, Il popolo degli sogni („Народът на мечтите“),[36] който получава златен диск за продажби една седмица след излизането си[37] и по-късно достига платинен диск[25] за над 80 хил. продадени копия.[38]

На 1 юни 2006 г. в Йези започва първото европейско турне на Долченера[39] Welcome Tour 2006. То спира в различни германски градове, включително в Хамбург и Берлин.[40] Турнето придружава издаването на компилацията „Перфектен свят“ (Un mondo perfetto). Тя излиза на 29 август 2006 г. само в Германия, Австрия и Швейцария и съдържа 14 песни, взети от италианското издание на едноименния албум и от „Народът на мечтите“ с добавката на нова версия на „Ние всички сме там навън“.[41] Компилацията се задвижва от сингъла Passo dopo passo („Стъпка по стъпка“), придружен от видео, заснето в Париж по време на Fête de la musique.[42]

На 5 август същата година по кината излиза трилърът - филм на ужасите La notte del mio primo amore („Нощта на моята първа любов“) на Алесандро Памбианко, чийто саундтрак включва неиздаваната песен In fondo alla notte („В дъното на нощта“), изпълнена от Долченера (която е и авторка на текста и съавторка на музиката).[43] Песента е издадена впоследствие като страна B на сингъла Piove (condizione dell'anima) („Вали дъжд (състояние на душата)“), пуснат в продажба на 22 септември 2006 г.[44] и достигнал 11-та позиция в официалната класация на най-продаваните сингли в Италия.[45]

2007: Турне в Европа и кино дебют

[редактиране | редактиране на кода]
Долченера на концерт във Фрайбург през 2007 г.

Долченера изпълнява отново извън Италия по време на турнето си Welcome Tour през 2007 г., когато през март 2007 г. заедно с австрийската певица Кристина Щюрмер[44] пее на осем концерта в германски градове като Берлин, Лайпциг, Кьолн и Дрезден.[46] В същия период в Германия, Австрия и Швейцария излиза турне изданието „Един перфектен ден“, което съдържа и няколко песни, записани на живо в турнета през последните две години и което е предшествано от радио сингъла Mai più noi due („Никога повече ние двамата“).[47]

Междувременно Долченера започва да се посвещава на киното. В края на 2006 г. участва в ролята на Бени в комедията Scrivilo sui muri („Напиши го по стените“) на Джанкарло Скаркили.[48] В началото на 2007 г. участва и в записа на игралния филм „Нашият Месия“ (Il nostra Messia) на Клаудио Серугети, в който участва с камео в ролята на таксиметрова шофьорка. Филмът е представен на Фестивала за независимо кино в Рим и излиза по кината на 30 май 2008 г.[49]

През пролетта на 2007 г. Долченера написва и изпълнява италианските адаптации на песните Sei tu („Ти си“) и Mon amour („Любов моя“), първоначално озаглавени Say Yes и Tes petits defauts. Песните са записани за италианската версия на саундтрака на френския филм Le plus beau jour de ma vie („Най-хубавият ден в живота ми“)[50] на режисирьора Жули Липински през 2004 г., излязъл в Италия през юни 2007 г. като Finché nozze non ci separino („Докато сватбата не ни раздели“).[51]

През юли 2007 г. участва и в концерта в чест на 50-тата годишнина от песента на Доменико Модуньо Nel blu dipinto di blu в Римския театър „Беневенто“, излъчен по Rai 1.[52][53]

2008: концертна дейност в Европа

[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Долченера все още се фокусира върху изпълненията на живо в Европа. След като пее само с акомпанимент на пиано в Deutsches Theatre в Мюнхен,[54] тя участва и във вечерта, организирана при Голямата арка в Париж за кандидатурата на Милано за Expo 2015.[55] През април 2008 г. ѝ е поверено откриването с пиано и глас на четири концерта на турнето на Дзукеро All the Best World Tour в Австрия.[56] На 8 май гостува на Олимпийския стадион по случай откриване на празненствата на Рокмузея в Мюнхен – най-големият музей, посветен на рок музиката в Германия, който отделя място на самата певица.[55]

На 14 и 15 юни тя открива концертите на Васко Роси на Стадион „Корнеро“ в Анкона,[57] а месец по-късно участва в Международния фестивал в Картаген, който се провежда в древния римски театър на Адриан в Тунис и е част от годишното събитие, което изследва света на музиката.[3]

На 30 август 2008 г. по покана на правителствения комисар по изложението посланик Клаудио Морено тя изпълнява на живо в италианския павилион на Expo 2008 в Сарагоса различни песни от своя репертоар, включително три адаптирани на испански език.[58]

2009: Албум Dolcenera nel Paese delle Meraviglie

[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. Долченера участва за трети път във Фестивала в Санремо, представяйки се в категория „Изпълнители“ с песента Il mio amore unico („Моята единствена любов“). Елиминирането на парчето след полуфиналното представяне в дует със Сирия[59][60] предизвиква недоволството на публиката в театър „Аристон“.[61]

На 20 февруари 2009 г. излиза албумът ѝ Dolcenera nel Paese delle Meraviglie („Долченера в Страната на чудесата“), продуциран от Роберто Вернети и записан в Лондон на 18 декември 2008 г.[62] Албумът достига 13-то място при дебюта си в италианската класация.[63]

Долеченера на Фестивала в Санремо през 2009 г.

Песента от Санремо достига 5-о място в Топ сингли на Италия[64] и остава три последователни седмици на първа позиция в класацията на Нилсен Мюзик Кънтрол за най-излъчвани песни по италианските радиостанции.[65][66][67] „Моята единствена любов“ също става част от саундтрака на филма Amore 14 на Федерико Моча[68] и получава награда „Лунеция“ за 2009 г. в категорията „Лунеция за Санремо“ заради придаване на литературно-музикална стойност на италианските песни.[69][70] Радиоуспехът на песента позволява на Долченера да получи специалната награда RTL 102.5 на Венециански музикални награди през 2009 г.[71] – събитие, по време на което тя също получава признание като изпълнителка на годината.[72]

През май 2009 г. песента La più bella canzone d'amore che c'è („Най-красивата любовна песен, която съществува“) е избрана за втори сингъл за промоцията на албума. Свързаният с нея видеоклип, режисиран от Гаетано Морбиоли, печели победата в Категория „Жени“ на Италианската награда за видеоклипове 2009 г.[73] Третият сингъл е Un dolce incantesimo („Сладко вълшебство“), по радиото от август 2009 г.[74]

През април Долченера участва в супергрупата „Обединени изпълнители за Абруцо“, която обединява над 50 италиански певци за записа на парчето Domani 21 / 04.2009 на Мауро Пагани, за събиране на средства за населението, засегнато от земетресението в Акуила през 2009 г.[75][76]

За промоцията на албума певицата участва на живо в едноименното турне Dolcenera nel Paese delle Meraviglie tour, което започва в Ливорно на 30 април 2009 г. и достигна до основните италиански градове.[77] На 13 юни 2009 г. турнето пристига и в Германия, с участието на фестивала The Great Wide Open, който се провежда в Мюлдорф на Ин и в който също участват Дийп Пърпъл и Стейтъс Куо.[78][79]

На 18 юни 2009 г. на стадион „Сан Сиро“ в Милано певицата открива миланският етап от Tour of the Universe 2009 на Депеш Мод.[80][81] Три дни по-късно тя изпълнява на стадиона по повод концерта „Приятелки за Абруцо“ (Amiche per l'Abruzzo) в полза на жертвите на земетресението в Акуила, като също се присъединява към квартет с Ирене Гранди, Ноеми и Сирия за изпълнението на песните La tua ragazza sempre („Винаги твое момиче“)[82] и Blowin 'in the Wind.[83] Соловото ѝ изпълнение на песента „Моята единствена любов“ е включено в двойното DVD Amiche per l'Abruzzo, издадено година след концерта.[84]

На 27 ноември 2009 г. тя участва в Q.P.G.A. – дуетен албум на Клаудио Балиони, изпълнявайки с него песента Come sei tu („Както си ти“).[85] На 6 декември участва в Коледния концерт 2009 г., проведен в Катания и излъчен по Rai 2 на 24 декември, като също така се изявява заедно с флейтиста Андреа Гриминели в парчето Fragile на Стинг.[86]

2010 – 2011: Албум Evoluzione della specie

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2010 г. Долченера подготвя музиката за театралната пиеса Schiena contro schiena („Гръб срещу гръб“), в която дебютира на 10 февруари 2010 г.[87] Пиесата е базирана на едноименния роман на Джулия Морело, за който певицата вече е написала предговор.[88]

Между края на 2010 г. и началото на 2011 г. тя участва като гостенка в албумите Donne на а капела групата Нери пер Казо и Chiamami ancora amore на Роберто Векиони, пеейки Il cuore è un zingaro („Сърцето е циганин“) с Нери пер Казо[89] и Il nostro amore („Нашата любов“) с Векиони.[90]

Долченера по време на концерт от турнето „Еволюция на видовете“.

Между юни и декември 2010 г. участва в записите на петия си албум с неиздавани песни.[91] Дискът, озаглавен Evoluzione della specie („Еволюция на вида“) и издаден на 17 май 2011 г. от И Ем Ай Мюзик Италия,[92] е продуциран от Долченера и Роберто Вернети.[93][94] Повлиян от типичните звуци на електронната музика,[95] албумът се занимава с въпроси, въртящи се около желанието да се преодолее страха от бъдещето въпреки усещането за несигурност, причинено от световната икономическа криза.[96] Албумът дебютира на 15-то място в италианската класация за продажби.[97]

Първият сингъл от него е Il sole di domenica („Неделното слънце“), написан в сътрудничество с Финац от група Бандабардò[98] и излязъл по италианското радио на 8 април 2011 г.[99] През лятото на 2011 г. промоцията на албума продължава с турнето Evoluzione della specie tour („Еволюция на вида“), което започва на 9 юни от Фалкаде, провинция Белуно.[100][101]

На 26 август 2011 г. излиза вторият сингъл от албума – L'amore è un gioco („Любовта е игра“).[102] Видеоклипът към песента е направен в сътрудничество със списание „Плейбой“, което през октомври посвещава корицата на Долченера.[103] По време на втората част на турнето, което започва на 12 ноември 2011 г. от Виджевано, провинция Павия, тя играе в различни италиански театри,[104] предлагайки своя репертоар чрез акустичен и електронен комплект.[105]

На 2 декември 2011 г. по радиото е пуснат сингълът на Професор Грийн Read All About It (Tutto quello che devi sapere)(„Прочети всичко за него (всичко, което трябва да знаеш)“), продуциран в сътрудничество с Долченера. Песента, частична италианска версия на сингъла, която британският рапър първоначално изпълнява с Емели Сандè, е издадена в цифров формат на 9 декември.[106] По-късно сингълът става златен в Италия.[107]

2012 – 2013: Санремо, албум Evoluzione della specie² и турне 2012 г.

[редактиране | редактиране на кода]

На 15 януари 2012 г. е обявено участието на Долченера в 62-то издание на Фестивала в Санремо с песента Ci vediamo a casa („Ще се видим у дома“).[108] Песента, включена в саундтрака на едноименния филм на Маурицио Понци,[109] се нарежда на шесто място в крайното класиране.[110] Вечерта на международните дуети певицата изпълнява с Професор Грийн песента My Life Is Mine – частична английска версия на Vita spericolata („Безрасъден живот“) на Васко Роси,[108] както и сингъла Read All About It.[111] По време на полуфинала тя представя в дует с Макс Гацè песента, която се състезава на фестивала.[112]

На 29 март 2012 г. сингълът „Ще се видим у дома“ получава златен сертификат от Италианската федерация на музикалната индустрия за над 15 000 копия, продадени дигитално.[113] Самият сингъл става платинен през ноември 2013 г.[114] Песента е включена и в Evoluzione della specie², преиздание на албума от 2011 г.,[115] от който също е извлечен сингълът Un sogno di libertà („Мечта за свобода“), по радиото от 11 май 2012 г.[116] Излизането на новото издание позволява на диска да влезе отново в италианската класация, достигайки позиция номер 23 през втората си седмица.[117]

Междувременно се провежда турнето Ci vediamo i tour, което популяризира албума чрез серия от концерти в Италия, започвайки на 8 април 2012 г. в Белария-Иджеа Марина.[118] През октомври 2012 г. то достига и до азиатския континент с два концерта в Хонг Конг и Макао, преди да бъде подновено с нова серия от шоута в италианските театри и клубове, включително във Флоренция, Рим, Торино и Милано.[119]

От ноември 2012 г. Долченера е заета с пицането на песни за нов албум, който започва да записва през септември 2013 г.[120][121] На 14 юни 2013 г. тя също участва в концерта в Чезенатико за 50-тата годишнина на група Номади, изпълнявайки с нея песента им Gli aironi neri („Черните чапли“).[122]

2014 – 2017: Албум Niente al mondo, завръщането в Санремо и участие в „Гласът на Италия“

[редактиране | редактиране на кода]

Първият сингъл от новия ѝ албум е „Нищо на света“ (Niente al mondo), издаден на 23 май 2014 г.[123] За парчето е направен видеоклип, заснет в кариерите за мрамор в Карара и публикуван на сайта на вестник „Стампа“ на 3 юни 2014 г.[124] Долченера пее сингъла на Летния фестивал (Summer Festival 2014) в Рим, печелейки втория епизод на събитието.[125][126] През лятото на 2014 г. покорява топ 3 на класацията за най-излъчвани италиански песни по радиото на Earone.

На 5 юни 2015 г. излиза третият сингъл Fantastica („Фантастична“), който предшества албума Le stelle non tremano („Звездите не треперят“). Албумът излиза на 11 септември, а на 26 септември излиза сингълът Accendi lo spirito („Запали духа си“),[127] написан, аранжиран и продуциран от самата изпълнителка. Официалното видео излиза на 21 октомври.[128]

На 28 август излиза четвъртият сингъл Un peccato („Грях“).

На 9 септември певицата пее на Арена ди Верона три свои хита („Нищо на света“, „Ще се видим у дома“ и „Фантастична“) по повод финала на Festival Show 2015 г.

Долченера е един от главните герои на Фестивала в Санремо 2016, участвайки в състезанието в Категория „Шампиони“ с песента Ora o mai più (le cose cambiano) („Сега или никога повече (нещата се променят)“), с която успява да достигне до финала и след това да завърши петнадесета, като печели финалната наградата Premio Finalmente Sanremo RTL 102,5.[129] Песента е част от албума Le stelle non tremano - Supernovae, издаден на 12 февруари 2016 г. за Юнивърсъл Мюзик. Той съдържа, в допълнение към всички песни от „Звездите не треперят“ и песента от Санремо, пет други неиздавани песни и unplugged версия на песента, представена на Санремо 2016.

В началото на 2016 г. певицата обявява, че ще е един от четиримата вокални педагози на четвъртото издание на шоуто за таланти „Гласът на Италия“ (The Voice of Italy) заедно с Рафаела Карà, Емис Кила и Макс Пецали, излъчвано от 24 февруари по Rai 2. В края на програмата тя довежда състезателката от нейния отбор Аличе Паба до победата, с което става първата жена треньорка, триумфирала в Италия.

2018 – 2020: Миниалбум Regina Elisabibbi

[редактиране | редактиране на кода]

20 януари 2018 г. отбелязва завръщането на певицата на сцената след едногодишно отсъствие с публикацията в нейния Ютюб канал на музикално преиздаване на песента Caramelle („Бомбони“) на трап групата Дарк Поло Генг, преинтерпретирана в пиано рок версия.[130] Песента е представена като първата музикална скоба от Долченера, продължена с публикуването на други рапърски кавъри: на 13 февруари е ред на Sciroppo („Сироп“), последвана месец по-късно от Cupido („Купидон“) в сътрудничество с Дъ Анрдрè, и двете първоначално на Сфера Ебаста, докато на 25 април стартира Non cambierò mai („Никога няма да се променя“) на Капо Плаза, а на 15 май Mmh Ha Ha Ha на Янг Синьорино, изпълнен с нов аранжимент, базиран на композицията „Прелюдия или Фуга в до минор“ на Йохан Себастиан Бах.[131][132]

Впоследствие изпълненията са събрани във втория миниалбум на певицата Regina Elisabibbi („Кралица Елизабиби“), пуснато на 21 май и съдържащо, в допълнение към кавъра на Гали Cara Italia („Скъпа Италия“), пиано и гласово премиера на неиздаваната песен Un altro giorno sulla Terra („Още един ден на Земята“), пусната като сингъл от 25 май.[133] За нейната промоция сингълът е представен за първи път на живо по повод шестото издание на Summer Festival в Рим, на който Долченера се състезава в категория Big.[134]

На 16 август в Ютюб канала на Долченера излиза препрочитът на парчето Porto Cervo в дует с неговия първоначален изпълнител Лаца, с което завършва музикалното отклонение на Долченера към музикални преиздания на песни на италиански рапъри.[135]

Долченера пее в дует с Кристина Д'Авена в Giorgie („Джорджи“) – песен от едноименния телевизионен сериал. Песента е включена в албума с дуети на Д'Авена Duets Forever - Tutti cantano Cristina.[136]

На 15 март 2019 г. сингълът Più forte („По-силно“) влиза в радио ротацията, последван от сингъла Amaremare („Даобичашморе“) на 5 юли – песен, родена от артистичен проект на певицата в сътрудничество с Грийнпийс, изпълняваща ролята на саундтрак на екологичния проект Plastic Radar, чието рекламно лице е Долченера.[137] На 27 март 2020 г. е ред на сингъла Wannabe, в който участва и рапърът Laïoung.[138]

Впоследствие Долченера се присъединява към италианската супергрупа Allstars 4 Life, която събира над петдесет италиански изпълнители за записа на песента Ma il cielo è sempre blu (Italian Stars 4 Life) – хорова кавър версия на песента на Рино Гаетано. Приходите от сингъла, издаден на 8 май, са дарени на италианския Червен кръст в подкрепа на Il Tempo della Gentilezza – проект за подкрепа на най-уязвимите, засегнати от пандемията от COVID-19 в периода 2019-2021 г.[139]

Нейната песен е саундтракът към сериала на Rai от 2022 г. „Lea - Un nuovo giorno“, озаглавен Nuovo giorno, nuova luce („Нов ден, нова звезда“), адаптация на „Feeling Good“. Долченера се появява и в шестия епизод на сериала, пеейки Amaremare.

В социалните си канали тя обявява издаването на сингъла „Spacecraft“ на 22 април. Между края на април и края на май тя се появява като вокален педагог в телевизионното предаване „The Band“, шоуто за таланти на Rai 1, водено от Карло Конти. На 29 юли излиза новият сингъл Calliope (Pace alla luce del sole) („Калиопа (Мир на слънчева светлина“)).

Новият й студиен албум, Anima Mundi, излиза на пазара на 9 декември 2022 г., седем години след последния. От 2023 г. новото ѝ турне, наречено „One woman show“, стартира в повече от 50 италиански театри.

През 2024 г. Долченера продължава да промотира албума си с турне, наречено Anima Mundi piano recital teatrale tour, а през септември същата година получава наградата Nuovo Imaie Venice на 81-ия Международен филмов фестивал във Венеция.

През 2025 г. тя участва в 12-тото издание на Експрес Пекин, излъчвано по Sky Uno, заедно с партньора си Джиджи Кампаниле, като се класира на второ място в класацията.

Музикален стил и влияния

[редактиране | редактиране на кода]
Долченера на пресконференцията за стартиране на регистрационната кампания за 2007 г. на италианските радикали, проведена на 15 декември 2006 г.

От музикална гледна точка Долченера е смятана от критиците за еклектична изпълнителка, която през годините многократно променя стила си с различни влияния.[140][141]

Първият ѝ албум Sorriso nucleare се характеризира с поп рок и пауър поп атмосфера,[142] с влияния от R&B[143] и от италианските певци-автори на песни.[144] Вторият сингъл, взет от него – Siamo tutti là fuori също представя типичния ритъм на народния танц пицика от Саленто.[13]

Във вроеия си албум, Un mondo perfetto, Долченера се завръща с повече рок[22] и със стил на писане, който Антонио Орландо от музикалното списание Musica e dischi определя като „твърд мелодичен“, като също така свързва певицата с Лоредана Берте заради блусовите тонове на изпълнение.[145] Приблизително по същото време други музикални критици сравняват нейния музикален стил с този на Джанис Джоплин. В следващия албум, Il popolo dei sogni, продължава да предлага рок стил.[146] Дрезгавият, страстен,[147] топъл и силен[148] глас, с който тя изпълнява песните от албума, кара да бъде сравнявана с Джана Нанини и Васко Роси,[149] а написването на парчетата в диска понякога е считано за доста оригинално в жанра.[146]

В четвъртия си албум, Dolcenera nel Paese delle Meraviglie, певицата изоставя мрачната атмосфера на предходните си два албума, за да се върне с по-въздушни и слънчеви песни, често придружавани от богати струнни аранжименти. Записът, който Катя дел Савио от сп. Musica e dischi определя като „преходно“ произведение,[150] има по-типично поп звучене,[151] но също така е силно повлияно от англосаксонския рок.

Следващият албум Evoluzione della specie е замислен с особено внимание към ритмичната секция[152] и се характеризира с електронно и международно поп-рок звучене. Сред влиянията на диска самата Долченера цитира изпълнители като Phoenix, MGMT[153] и Empire of the Sun.[154] В записа на диска, вдъхновен от Франко Батиато, тя също експериментира с различно използване на гласа си, който самата тя определя като „имплозивен, сдържан, почти глас на разказвач“.[155]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Певицата от години е свързвана с партньора си Джиджи Кампаниле, който е и неин мениджър. Двамата се запознават, когато Долченера е на 18, а Кампаниле на 25 г. Живеят във Флоренция.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Долченера

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2006 – Un mondo perfetto (Германия, Австрия, Швейцария)
  • 2010 – Il Meglio Di Dolcenera

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2006 - Dolcenera canta il cinema
  • 2018 - Regina Elisabibbi

Видеография

[редактиране | редактиране на кода]

Реклами

[редактиране | редактиране на кода]
  • King of the Flow - Toyota C-HR (2016)
  • Deichmann Italia (2018)
  • GreenPeace Plastic Radar (2019)
  • Kellogg’s Extra Match (2020)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Scrivilo sui muri, реж. Джанкарло Скаркили (2007)
  • Il nostro Messia, реж. Клаудио Серугети (2008)
  • Saranno famosi?, реж. Алесандро Сарти (2017)
  • Lea - Un nuovo giorno, regia di Isabella Leoni – рв сериал, еп. 1x06 (2022)

Телевизия

[редактиране | редактиране на кода]
  • La notte vola (Canale 5, 2001) – хористка
  • Testarda io - Iva, le donne, la musica (Rete 4, 2002) – хористка
  • Destinazione Sanremo (Rai 1, 2002) – състезателка победителка
  • Music Farm 2 (Rai 2, 2005) – състезателка победителка
  • The Voice of Italy 4 (Rai 2, 2016) – вокален педагог
  • Fiat Music Studio (Roxy Bar TV, 2017)
  • 105 Take Away (Radio 105, 2018) – постоянен гост
  • The Band (Rai 1, 2022) – вокален педагог
  • Pechino Express 12 (Sky Uno, 2025) – състезателка

Музикални видоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Mai più noi due (2005)
  • Continua (2005)
  • Com'è straordinaria la vita (2006)
  • Piove (condizione dell'anima) (2006)
  • Il mio amore unico (2009)
  • La più bella canzone d'amore che c'è (2009)
  • Un dolce incantesimo (2009)
  • Il sole di domenica (2011)
  • L'amore è un gioco (2011)
  • Ci vediamo a casa (2012)
  • Un sogno di libertà (2012)
  • Niente al mondo (2014)
  • Accendi lo spirito (2014)
  • Fantastica (2015)
  • Un peccato (2015)
  • Ora o mai più (le cose cambiano) (2016)
  • 100 mila watt (2016)
  • Un altro giorno sulla Terra (2018)
  • Più forte (2019)
  • Amaremare (2019)
  • Wannabe (2020)
  • Spacecraft (2022)
  • Calliope (Pace alla luce del sole)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Io, poetessa del rock cresciuta fra la pizzica e la musica ribelle // 18 април 2003. Посетен на 6 дек. 2021.
  2. ↑ Il pulcino con gli artigli // 19 март 2006. Архивиран от оригинала на 17 април 2023. Посетен на 31 март 2012.
  3. 1 2 3 4 5 MTV. Dolcenera - Biografia // 18 април 2003. Посетен на 31 март 2012.
  4. ↑ Dolcenera: biografia e discografia essenziale // Посетен на 6 дек. 2021.
  5. ↑ Dolcenera - Biografia e canzoni // Посетен на 6 дек. 2021.
  6. 1 2 Gloria Pozzi. Dolcenera: Sì alla musica gratis da Internet. I discografici s'infuriano, però non c'entro // 9 март 2003. Архивиран от оригинала на 30 август 2012.
  7. ↑ Maria Volpe. Macché sexy come la Bardot. Solo Baccini mi ha visto così // Архивиран от оригинала на 1 април 2009.
  8. ↑ Dolcenera: La musica? Una continua sfida con me stessa // Архивиран от оригинала на 1 ноември 2006.
  9. ↑ Dolcenera - Vincitrice di Music Farm 2005 // Архивиран от оригинала на 2 ноември 2008.
  10. 1 2 3 Sanremo 2012 - Artisti in gara - Dolcenera // Архивиран от оригинала на 2 април 2012.
  11. 1 2 Dolcenera - Discografia // Архивиран от оригинала на 16 март 2009.
  12. ↑ Ecco le nuove proposte del Festival di Sanremo 2002 // 20 дек. 2002. Посетен на 6 дек. 2021.
  13. 1 2 3 Dolcenera ha il Sorriso nucleare // 9 март 2003. Посетен на 6 дек. 2021.
  14. ↑ Sanremo: a Patrizia Laquidara e a Dolcenera i premi della Critica e di Radio e TV // 8 март 2003. Посетен на 6 дек. 2021.
  15. ↑ Italian Charts - Dolcenera - Siamo Tutti Là Fuori (song) // Посетен на 6 дек. 2021.
  16. 1 2 Comunicato Stampa: Dolcenera in tour // Посетен на 6 дек. 2021.
  17. ↑ Sanremo: la rabbia di Dolcenera // 7 април 2004. Посетен на 6 дек. 2021.
  18. ↑ Elia Perboni. Dopo l'incubo reality, mi faccio un regalo // 28 май 2005. Архивиран от оригинала на 26 юни 2015.
  19. ↑ Dolcenera, tutto il male che mi sono fatta // 12 февр. 2009. Архивиран от оригинала на 1 юни 2009. Посетен на 6 дек. 2021.
  20. ↑ Music Farm: ecco la lista degli undici musicisti in gara // 24 февр. 2005. Посетен на 6 дек. 2021.
  21. ↑ Music Farm, Dolcenera ha vinto il reality show dei cantanti // 7 май 2005. Посетен на 6 дек. 2021.
  22. 1 2 Dolcenera presenta Un mondo perfetto: Dopo Music Farm torno cantautrice // 18 май 2005. Посетен на 6 дек. 2021.
  23. ↑ Music Farm - Sfida al femminile // Архивиран от оригинала на 22 юли 2011.
  24. ↑ Comunicato Stampa: Dolcenera presenta 'Continua' alle Messaggerie Musicali // 5 окт. 2010. Посетен на 6 дек. 2021.
  25. 1 2 In Piazza Bovani, a ingresso gratuito, Dolcenera per incantare Varazze. La cantante proporrà anche i brani del suo ultimo album Il popolo dei sogni // Архивиран от оригинала на 11 ян. 2013.
  26. ↑ Comunicato Stampa: Natale in Vaticano - Concerto per le Missioni d'Oriente // Посетен на 6 дек. 2021.
  27. ↑ Sanremo, le donne in gara // Архивиран от оригинала на 30 окт. 2013.
  28. ↑ Comunicato Stampa: Natale in Vaticano - Concerto per le Missioni d'Oriente, // 10 ноември 2005. Посетен на 6 дек. 2021.
  29. ↑ Dolcenera a RadioitaliaLive 2012 // Архивиран от оригинала на 2 април 2012.
  30. ↑ Comunicato Stampa: Mei 2005, dall'Indie rock all'Indie pop // 8 ноември 2005. Посетен на 6 дек. 2021.
  31. ↑ Comunicato Stampa: Dolcenera canta il cinema // Посетен на 16 май 2006.
  32. ↑ Comunicato Stampa: Dolcenera canta il cinema // 31 ян. 2006. Посетен на 6 дек. 2021.
  33. ↑ Sanremo, non solo romanticismo. Anche una parolaccia per Dolcenera // 10 февр. 2006. Архивиран от оригинала на 30 август 2012.
  34. ↑ Sanremo 2006: categoria Donne, vince Anna Tatangelo // 5 март 2006. Посетен на 6 дек. 2021.
  35. ↑ Italian Charts - Dolcenera - Com'è straordinaria la vita (song) // Посетен на 6 дек. 2021.
  36. ↑ Sanremo 2006, Dolcenera: Ecco il popolo dei sogni, // 27 февр. 2006. Посетен на 6 дек. 2021.
  37. ↑ Nuovi album - Dolcenera, Il popolo dei sogni è. // Архивиран от оригинала на 2 април 2012.
  38. ↑ Festa - Dolcenera // Архивиран от оригинала на 25 април 2012.
  39. ↑ Via le taglie piccole. Donne basse in rivolta // 1 юни 2006. Посетен на 6 дек. 2021.
  40. ↑ Musica: Dolcenera per la prima volta in Europa con Welcome Tour // 9 юни 2006. Посетен на 6 дек. 2021.
  41. ↑ Dolcenera - Mondo perfetto - Overview // Посетен на 6 дек. 2021.
  42. ↑ Sanremo 09 - Le biografie - Dolcenera // Архивиран от оригинала на 30 март 2012.
  43. ↑ Un inedito di Dolcenera nella colonna sonora di un film horror // 2 април 2012. Посетен на 6 дек. 2021.
  44. 1 2 DOLCENERA ESTATE 2006 // 8 септ. 2006. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2008. Посетен на 6 дек. 2021.
  45. ↑ Italian Charts - Dolcenera - Piove (Condizione dell'anima) (song) // Посетен на 6 дек. 2021.
  46. ↑ Comunicato Stampa: Tour in Germania per Dolcenera // 7 март 2007. Посетен на 6 дек. 2021.
  47. ↑ Dolcenera, Album Tour Edition e Tour in Germania // Архивиран от оригинала на 10 дек. 2008.
  48. ↑ Dolcenera debutta da attrice in un film sul mondo dei writer // 7 април 2009. Посетен на 6 дек. 2021.
  49. ↑ Il nostro messia - Esordio italiano alla regia, coraggiosamente indipendente e con un cast d'eccezione, // Архивиран от оригинала на 22 юли 2011.
  50. ↑ Dolcenera al cinema con Finché nozze non ci separino, // 24 май 2007. Посетен на 6 дек. 2021.
  51. ↑ Film Finché nozze non ci separino (2004), // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  52. ↑ Concerto tributo a Domenico Modugno - Un uomo in Frac // Архивиран от оригинала на 5 април 2011.
  53. ↑ Rai Uno: Un uomo in frac, il ricordo di Domenico Modugno // 13 юли 2007. Посетен на 6 дек. 2021.
  54. ↑ Dolcenera a Sanremo canta Il mio amore unico // Архивиран от оригинала на 7 юли 2012.
  55. 1 2 Dolcenera, eliminata e contenta // 8 март 2009. Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  56. ↑ Dolcenera aprirà il concerto di Vasco // 29 май 2008. Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  57. ↑ Dolcenera con Vasco ad Ancona, su radioitalia.it, Radio Italia solomusicaitaliana // Архивиран от оригинала на 2 юни 2008.
  58. ↑ Dolcenera : Es esencial que te escuchen en vivo // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  59. ↑ Mario Luzzatto Fegiz, Le pagelle // 21 февр. 2009. Посетен на 6 дек. 2021.
  60. ↑ Sanremo 2009: eliminati Dolcenera e Gemelli Diversi // Архивиран от оригинала на 22 юли 2011.
  61. ↑ Arisa vince tra i giovani, fuori Dolcenera e i Gemelli Diversi Denuncia di Bonolis: bambini malati senza assistenza // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  62. ↑ Discografia - Dolcenera nel paese delle meraviglie, // Архивиран от оригинала на 16 март 2009.
  63. ↑ Artisti - Classifica settimanale dal 20/02/2009 al 26/02/2009 (Negozi specializzati), // Архивиран от оригинала на 22 януари 2015.
  64. ↑ Dolcenera - Il mio amore unico (song) // Посетен на 6 дек. 2021.
  65. ↑ Airplay radiofonico: la rivincita di Dolcenera, prima in classifica con Il mio amore unico // 27 март 2009. Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  66. ↑ Airplay radiofonico: Dolcenera sempre in testa, cinque donne nei primi cinque posti // 3 април 2009. Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  67. ↑ Classifiche musicali: Renato Zero il più venduto, Dolcenera la più trasmessa // Архивиран от оригинала на 19 май 2009.
  68. ↑ Recensione: Amore 14 e gli adolescenti di Moccia // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  69. ↑ Premio Lunezia-L'albo d'oro // Архивиран от оригинала на 15 ян. 2010.
  70. ↑ Premio Lunezia 2009 a Aftherhours, Dolcenera, Pacifico. il programma della tre giorni // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  71. ↑ Ci vediamo in tour con Dolcenera // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  72. ↑ Venice Music Awards 2009 - Tutte le immagini della serata // Архивиран от оригинала на 30 ян. 2010.
  73. ↑ Premio Videoclip Italiano: i vincitori delle sezioni mainstream e indipendenti // Посетен на 6 дек. 2021.
  74. ↑ Un dolce incantesimo, terzo singolo per Dolcenera, // Архивиран от оригинала на 4 март 2006.
  75. ↑ Domani 21 aprile 2009 - Artisti uniti per l'Abruzzo // Архивиран от оригинала на 30 юни 2012.
  76. ↑ Tutti insieme, un'emozione forte // Архивиран от оригинала на 2 юли 2010.
  77. ↑ Grande successo per Dolcenera // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  78. ↑ Come prosegue il tour di Dolcenera? Ma tra Italia e Germania // Архивиран от оригинала на 4 март 2016.
  79. ↑ Dolcenera: la mia lunga estate on the road! // Архивиран от оригинала на 1 юни 2012.
  80. ↑ Live Report - Depeche Mode - 18 giugno 2009 // 18 юни 2009. Посетен на 6 дек. 2021.
  81. ↑ Dolcenera ospite dei Depeche Mode // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  82. ↑ , Voci di donne, festa a San Siro. 57mila dalle Amiche per l'Abruzzo // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  83. ↑ Recensioni live: San Siro e la magia di Amiche per l'Abruzzo // Архивиран от оригинала на 6 декември 2021. Посетен на 6 декември 2021.
  84. ↑ Amiche per l'Abruzzo - Various Artists - Overivew // Посетен на 6 дек. 2021.
  85. ↑ Claudio Baglioni Q.P.G.A. // Архивиран от оригинала на 9 септ. 2012.
  86. ↑ A Catania il concerto di Natale 2009: Malika Ayane, Mario Biondi, Gigi D'Alessio, Alex Britti, Dolcenera e molti altri // Архивиран от оригинала на 27 март 2010.
  87. ↑ Recensioni musicali - Schiena contro Schiena, concerto - reading portato in giro assieme alla cantautrice Dolcenera // Архивиран от оригинала на 6 декември 2021. Посетен на 6 дек. 2021.
  88. ↑ Schiena contro schiena, in scena chi è sempre in ombra // 10 март 2009. Посетен на 6 дек. 2021.
  89. ↑ Neri per caso, non c'è gusto senza le donne // 3 ноември 2010. Посетен на 6 дек. 2021.
  90. ↑ Roberto Vecchioni - Chiamami ancora amore - Recensione // Посетен на 6 дек. 2021.
  91. ↑ Dolcenera: uscirà nel 2011 il nuovo album // 30 ноември 2010. Посетен на 6 дек. 2021.
  92. ↑ Dolcenera - da venerdì 8 aprile torna in radio con Il sole di domenica, primo singolo del nuovo album Evoluzione della specie // Посетен на 6 дек. 2021.
  93. ↑ Il ritorno di Dolcenera // 8 април 2011. Посетен на 6 май 2011.
  94. ↑ Evoluzione della specie, la nuova era di Dolcenera // Архивиран от оригинала на 24 август 2012.
  95. ↑ Musica: Il sole di domenica di Dolcenera è primo tormentone estivo // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  96. ↑ L'evoluzione di Dolcenera // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  97. ↑ Italian Charts - Dolcenera - Evoluzione della specie (album), // Посетен на 6 дек. 2021.
  98. ↑ Dolcenera - Evoluzione della Specie - EMI // 23 май 2011. Посетен на 7 дек. 2021.
  99. ↑ Musica: domani 'Dolcenera' torna in radio con 'Il sole di domenica' // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  100. ↑ Dolcenera, tra il tour estivo e quello nei teatri. I ragazzi dei talent? Non vengono trattati come musicisti // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  101. ↑ Musica: il «concerto spaziale» della nuova Dolcenera debutta a Falcade // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  102. ↑ Per Dolcenera L'amore è un gioco // 24 август 2011. Архивиран от оригинала на 7 декември 2021. Посетен на 7 дек. 2021.
  103. ↑ Dolcenera nuda su Playboy // 23 септ. 2011. Посетен на 7 дек. 2021.
  104. ↑ Dal 12/11 il tour teatrale di Dolcenera // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  105. ↑ Dolcenera tra pianoforte ed elettronica // Архивиран от оригинала на 26 юни 2015.
  106. ↑ Dolcenera: Che ci fa con Professor Green? // Посетен на 7 дек. 2021.
  107. ↑ Certificazioni - Archivio // Архивиран от оригинала на 6 октомври 2014. Посетен на 6 декември 2021. избери седмица n. 15 от 2013, напиши Professor Green feat. Dolcenera в полето Artista и натисни Avvia la ricerca.
  108. 1 2 Sanremo 2012, ecco la lista dei big e dei duetti // Архивиран от оригинала на 4 окт. 2013.
  109. ↑ Cinema: Dolcenera canta Ci vediamo a casa per Maurizio Ponzi // 30 ян. 2012. Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  110. ↑ Festival Sanremo 2012, Noemi, Arisa e Emma le tre finaliste // Архивиран от оригинала на 20 февр. 2012.
  111. ↑ Sanremo 2012: Live Blogging della terza serata // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  112. ↑ Sanremo 2012, l'ordine di uscita dei cantanti di venerdì // Посетен на 7 дек. 2021.
  113. ↑ Dolcenera, Ci vediamo a casa ottiene digital download oro // Архивиран от оригинала на 18 юли 2012.
  114. ↑ Certificazione - Singoli Digitali dalla settimana 1 del 2009 alla settimana 28 del 2014 // Архивиран от оригинала на 27 юли 2014.
  115. ↑ Evoluzione della specie 2 // 20 февр. 2012. Посетен на 19 май 2012.
  116. ↑ Nuovi singoli: Dolcenera canta Un sogno di libertà // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  117. ↑ Artisti - Classifica settimanale dal 20/02/2012 al 26/02/2012 // Архивиран от оригинала на 27 февр. 2014.
  118. ↑ Dolcenera, Ci vediamo a casa ottiene il Digital Download d'Oro // Архивиран от оригинала на 19 май 2012.
  119. ↑ Dolcenera sbarca in asia: due live a Hong Kong e Macao // Архивиран от оригинала на 13 окт. 2012.
  120. ↑ Dolcenera in tour. Cerco nuovi suoni, su ecodibergamo.it, L'Eco di Bergamo // Архивиран от оригинала на 16 юни 2013.
  121. ↑ Verso il nuovo album! // Архивиран от оригинала на 17 1ли 2013.
  122. ↑ Musica: Nomadi, il miracolo del cinquantenario. Noi e il nostro pubblico, una cosa sola // Архивиран от оригинала на 16 юни 2013.
  123. ↑ Dolcenera: L'intervista per Niente al mondo // 19 юни 2014. Архивиран от оригинала на 26 1ни 2014.
  124. ↑ Anteprima Dolcenera. Ecco Niente al Mondo, su lastampa.it, La Stampa // 3 юни 2014. Архивиран от оригинала на 20 юни 2014.
  125. ↑ Coca Cola Summer Festival: Dolcenera dal vivo è speciale. Le pagelle della seconda puntata // Архивиран от оригинала на 15 юли 2014.
  126. ↑ Coca Cola Summer Festival, seconda puntata: Marco Carta, Dear Jack, Emis Killa, Emma, Alessandra e... // 14 юли 2014. Архивиран от оригинала на 20 юли 2014.
  127. ↑ Radio Italia - News - “Accendi lo spirito” è il nuovo singolo di Dolcenera
  128. ↑ Dolcenera: Avrei preferito essere uomo - Personaggi - D - la Repubblica // Архивиран от оригинала на 26 септември 2017. Посетен на 6 декември 2021.
  129. ↑ La vincitrice della Classifica Campioni è: Dolcenera // Архивиран от оригинала на 14 февр. 2016.
  130. ↑ ‘Caramelle’ da Dolcenera, faccia a faccia con la Dark Polo Gang // 22 яануари 2018. Архивиран от оригинала на 24 май 2018.
  131. ↑ DOLCENERA In Attesa Del Nuovo Album Si Diverte A Coverizzare SFERA EBBASTA E La DARK POLO GANG // Посетен на 7 дек. 2021.
  132. ↑ Dolcenera rifà la Trap italiana, da Young Signorino a Sfera e Dark Polo Gang, e vince la sfida // Посетен на 7 дек. 2021.
  133. ↑ Dolcenera: In Attesa Dell’album Un Nuovo Singolo E Un EP. Ecco L’ascolto! // Посетен на 7 дек. 2021.
  134. ↑ Video Intervista A Dolcenera Dal Wind Summer Festival 2018: “La Musica D’estate Deve Parlare Di Cose Leggere Ma Io…” // 23 юни 2018. Посетен на 7 дек. 2021.
  135. ↑ Un’altra cover per Dolcenera: questa volta canta Porto Cervo con Lazza [VIDEO] // 17 август 2018. Архивиран от оригинала на 18 август 2018. Посетен на 7 дек. 2021.
  136. ↑ Cristina D’Avena canta le sigle dei cartoni con 16 big: “Sogno un concertone per grandi e piccini” // 20 ноември 2018. Посетен на 7 дек. 2021.
  137. ↑ DOLCENERA: FUORI “AMAREMARE”, IN COLLABORAZIONE CON GREENPEACE (TESTO E AUDIO) // 5 юли 2019. Посетен на 7 дек. 2021.
  138. ↑ DOLCENERA FEAT LAIOUNG: UNA SANA PAURA CHE SPINGE A VIVERE CON RISPETTO NEL SINGOLO “WANNABE” // 25 март 2020. Посетен на 7 дек. 2021.
  139. ↑ Fuori "Ma Il Cielo È Sempre Più Blu" Italian Allstars4life. Ecco Testo, Audio, Video E Cantanti // 8 май 2020. Посетен на 7 дек. 2021.
  140. ↑ Evoluzione della specie Dolcenera // Архивиран от оригинала на 27 юни 2015. Посетен на 19 май 2012.
  141. ↑ Dolcenera duetta con Professor Green // 5 ян. 2012. Архивиран от оригинала на 15 февр. 2012.
  142. ↑ Gianni Sibilla. Dolcenera - Sorriso Nucleare - Recensione // 19 март 2003. Посетен на 7 дек. 2021.
  143. ↑ Marinella Venegoni. A sorpresa Nicola Arigliano ha aperto la serata dedicata ai debuttanti. Sanremo Giovani, è Dolcenera la vincitrice. La superminorenne Alina e gli Zurawski si classificano seconda e terzi // 8 март 2003. Посетен на 3 март 2013.[неработеща препратка]
  144. ↑ Rocker e cantautrice serata con Dolcenera // 25 март 2004. Посетен на 7 дек. 2021.
  145. ↑ Antonio Orlando. Dolcenera - Un mondo perfetto // юли 2007. Посетен на 19 май 2012.
  146. 1 2 Paola Maraone. Dolcenera - Il popolo dei sogni - Recensione // 4 април 2006. Посетен на 7 дек. 2021.
  147. ↑ Dolcenera – Il popolo dei sogni // Архивиран от оригинала на 4 март 2016.
  148. ↑ Antonio Orlando. Dolcenera - Il popolo dei sogni // април 2006. Архивиран от оригинала на 26 юни 2015.
  149. ↑ Gianluca Capaldo. Il popolo dei sogni di Dolcenera. L'energia malinconica di una voce viscerale // 11 март 2006. Посетен на 7 дек. 2021.
  150. ↑ Katia Del Savio. Dolcenera - Dolcenera nel paese delle meraviglie // Посетен на 19 май 2012.
  151. ↑ Dolcenera nel paese delle meraviglie - Dolcenera // Архивиран от оригинала на 26 april 2011.
  152. ↑ Dolcenera - Evoluzione della Specie // Посетен на 7 дек. 2021.
  153. ↑ Dolcenera: Mi sono regalata un disco libero per battere la paura del futuro // Архивиран от оригинала на 19 март 2012.
  154. ↑ Dolcenera. Ecco il mio nuovo ritmo // Архивиран от оригинала на 2 окт. 2015.
  155. ↑ Dolcenera, il suo nuovo album L'evoluzione della specie ed un tour italiano // 19 май 2011. Посетен на 7 дек. 2021.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dolcenera в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долченера&oldid=12699391“.