Домашен акар
| Домашен акар | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| Домашен акар в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Домашният акар (Dermatophagoides pteronyssinus в Европа и Dermatophagoides farinae в Северна Америка) е малко паякообразно животно, представител на разред Акари, което паразитира в човешките жилища, обитавайки т.нар. домашен прах. Счита се за един от най-честите причинители на астма по целия свят.
Среда на обитаване
[редактиране | редактиране на кода]Праховите акари се чувстват най-добре при температура над 25°C и при 75% относителна влажност, докато температура над 60°C за период от 1 час ги убива, също както и замразяване. Съответно те преживяват добре в съвременните човешки жилища, с подове с килими и с двойни стъкла на прозорците, изолирани срещу влага. Практически обитават всички дюшеци, матраци, килими и спално бельо. Акарите в спалното бельо извличат влага от дишането, потта и слюнката на човека.
Устройство и влияние
[редактиране | редактиране на кода]Акарите спадат към тип Членестоноги; възрастните имат осем крака, а ларвите – шест. И мъжките, и женските възрастни домашни акари са с кръгла форма, с неясна сегментация на тялото, кремавобели на цвят, с набраздена кутикула. Женските са с приблизителни размери 420 µm (микрометра) × 320 µm; мъжкият е приблизително 420 µm × 245 µm. Средният цикъл на живот на мъжкия акар е приблизително 19-30 дни; оплоден женски акар може да живее в продължение на 2 месеца, като снася яйца през последните 30 дни от живота си.
Акарите не хапят и не жилят. Хранят се основно с мъртви кожни клетки, предварително смлени от гъбата Aspergillus repens. От човек пада средно 1,5 g мъртва кожа на ден (приблизително 0,3 – 0,45 kg за година), което е достатъчно да изхранят около един милион акара. При елементарния храносмилателен тракт на акарите, голяма част от храносмилането се осъществява външно, чрез смесване на хранителни частици с храносмилателни ензими. Този процес се повтаря няколко пъти преди да се приемат окончателно. В рамките на 10 седмици един прахов микроорганизъм произвежда около 2000 екскремента и още повече частично смлени хранителни частици. Един от най-важните протеини, провокиращи алергична реакция, е DerP1, храносмилателен ензим, намиращ се в екскрементите на акарите. Акарите в домашния прах са един от най-значителните източници на алергени, причиняващи алергична астма, хрема, конюнктивит и дерматит.
Борба с акарите и техните въздействия
[редактиране | редактиране на кода]Срещу домашните акари и техните въздействия могат с относително висок успех да се вземат някои здравословни мерки, включително такива за контрол на домашния прах:
- Редовно почистване на прах (включително с прахосмукачка) от всички повърхности
- Замяна на килимите с балатум или ламиниран паркет
- Покриване на дюшеците и възглавниците с непромокаеми калъфи
- Редовно „замразяване“ на плюшените играчки във фризер за един ден
- Намаляване на относителната влажност до 70%, за да се забави развитието на Aspergillus
- Ползване на специални препарати, например на пробиотичния препарат PIP Allergy free, създаден за намаляване общото въздействие на алергени, причинени от прахови микроорганизми
- Имунотерапия (на такава успешно са подлагани страдащи от сенна хрема и астма)