Доменико Бекафуми
| Доменико Бекафуми | |
 | |
| Роден | 1484 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Стил | живопис, |
| майстор Мекеро | |
| Направление | маниеризъм |
| Известни творби | „Благовещение“, „Обричане на Света Екатерина Александрийска“, скулптури на ангели в Сиенската катедрала |
| Повлиян | Флорентинската школа |
| Доменико Бекафуми в Общомедия | |
Доменико Бекафуми (на италиански: Domenico di Giacomo di Pace Beccafumi; * 1486, Монтаперти, Сиена, † 18 май 1551, Сиена) е италиански художник-маниерист, гравьор и скулптор от Сиенската школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Джакомо ди Паче –, селянин, работещ в имението на Лоренцо Бекафуми. Виждайки способностите на момчето за живопис, собственикът го осиновява и го изпраща да учи при сиенския майстор Мекеро. След кратко пътешествие до Рим през 1509 г. Доменико повече не напуска родния край.
Стил[редактиране | редактиране на кода]
Като художник е под влияние на Флорентинската школа, но съхранява определена провинциалност на стила. За него е характерна ексцентричност в трактовката на сюжетите, търсене фантастични цветови ефекти и експерименти с перспективата.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Освен музеите на Сиена творби на Бекафуми се съхраняват в пинакотеките на Рим, Флоренция, Пиза, Париж, Мюнхен, Лондон, Мадрид, Лос Анджелес, Ню Орлиънс и др. Едно платно („Мистически брак на Света Екатерина", ок. 1521) е в Ермитажа, Санкт Петербург.
Сред най-хубавите произведения на Бекафуми от края на второто десетилетие на XVI век е великолепният олтарен образ „Обричане на Света Екатерина Александрийска".
От неговите скулптури най-известни са осем ангели от бронз в Сиенска катедрала.
-
Ангел от Сиенската катедрала -
Ангел от Сиенската катедрала -
Ангел от Сиенската катедрала -
Ангел от Сиенската катедрала
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Beccafumi e il suo tempo, catalogo, Milano 1990.
- Alessandro Angelini, Uno studio per il San Damiano del 'trittico' della Trinità: (nota sulla grafica del giovane Beccafumi), in Dal disegno all'opera compiuta: atti del convegno internazionale, Torgiano, ottobre-novembre 1987 / Fondazione Lungarotti. A cura di Mario Di Giampaolo, Perugia, Volumnia Editrice, 1992. ISBN 88-85330-58-4, p. 39 – 50.
- Marco Ciampolini, Sulla prima versione della „Caduta degli angeli ribelli“ di Beccafumi, in La Diana, 6/7.2000/01(2003), p. 115 – 117.
- Anna Maria Guiducci, L'arte eccentrica di Domenico Beccafumi, pittore senese, in Il settimo splendore: la modernità della malinconia Palazzo Forti. A cura di Giorgio Cortenova, Venezia, Marsilio, 2007. ISBN 978-88-317-9210-3, p. 304 – 305.
- Gabriele Fattorini, Domenico Beccafumi e gli affreschi del „nicchio“ del duomo, in Le pitture del Duomo di Siena a cura di Mario Lorenzoni, Cinisello Balsamo, Milano, Silvana Editoriale, 2008. ISBN 88-366-1283-0, p. 71 – 81.
- L’opera completa del Beccafumi. Milano: Rizzoli, 1977
