Доменико Бекафуми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доменико Бекафуми
„Автопортрет“, ок. 1525 – 1530
„Автопортрет“, ок. 15251530
Роден
Починал
Стил живопис,
Учители майстор Мекеро
Направление маниеризъм
Известни творби

„Благовещение“, „Обричане на Света Екатерина Александрийска“,

скулптури на ангели в Сиенската катедрала
Повлиян Флорентинската школа
Доменико Бекафуми в Общомедия
Светото семейство с младенеца и св. Йоан Кръстител ок.1515 г. Старата пинакотека Мюнхен.

Доменико Бекафуми (на италиански: Domenico di Giacomo di Pace Beccafumi, 1486, Монтаперти, Сиена– 18 май 1551, Сиена) – италиански художник-маниерист Сиенска школа, гравьор, скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син на Джакомо ди Паче, селянин, работещ в имението на Лоренцо Бекафуми. Виждайки способностите на момчето за живопис, собственикът го осиновява и го изпраща да учи при сиенския майстор Мекеро. След кратко пътешествие до Рим през 1509 година, Доменико повече не напуска родния край.

Бекафуми. Христос в първия кръг на ада, детайл

Стил[редактиране | редактиране на кода]

Като художник е под влияние на Флорентинската школа, но съхранява определена провинциалност на стила. За Бекафуми е характерна ексцентричност в трактовката на сюжетите, търсене фантастични цветови ефекти и експерименти с перспективата.

Бекафуми. Благовещение, около 1546

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Освен музеите на Сиена, творби на Бекафуми се съхраняват в пинакотеките на Рим, Флоренция, Пиза, Париж, Мюнхен, Лондон, Мадрид, Лос Анджелес, Нови Орлеан и др. Едно платно („Мистически брак на Света Екатерина", ок. 1521) е в Ермитаж, Петербург.

Сред най-хубавите произведения на Бекафуми от края на второто десетилетие на XVI век е великолепния олтарен образ „Обричане на Света Екатерина Александрийска".

От неговите скулптури най-известни са осем ангели от бронз – в Сиенска катедрала.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Beccafumi e il suo tempo, catalogo, Milano 1990.
  • Alessandro Angelini, Uno studio per il San Damiano del 'trittico' della Trinità: (nota sulla grafica del giovane Beccafumi), in Dal disegno all'opera compiuta: atti del convegno internazionale, Torgiano, ottobre-novembre 1987 / Fondazione Lungarotti. A cura di Mario Di Giampaolo, Perugia, Volumnia Editrice, 1992. ISBN 88-85330-58-4, p. 39 – 50.
  • Marco Ciampolini, Sulla prima versione della „Caduta degli angeli ribelli“ di Beccafumi, in La Diana, 6/7.2000/01(2003), p. 115 – 117.
  • Anna Maria Guiducci, L'arte eccentrica di Domenico Beccafumi, pittore senese, in Il settimo splendore: la modernità della malinconia Palazzo Forti. A cura di Giorgio Cortenova, Venezia, Marsilio, 2007. ISBN 978-88-317-9210-3, p. 304 – 305.
  • Gabriele Fattorini, Domenico Beccafumi e gli affreschi del „nicchio“ del duomo, in Le pitture del Duomo di Siena a cura di Mario Lorenzoni, Cinisello Balsamo, Milano, Silvana Editoriale, 2008. ISBN 88-366-1283-0, p. 71 – 81.
  • L’opera completa del Beccafumi. Milano: Rizzoli, 1977

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]