Доменико ди Бартоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доменико ди Бартоло. „Мадона с младенец на трон“. ок. 1432-44 г.г. Принстън, Музей на университета

Доменико ди Бартоло (на италиански: Domenico di Bartolo; род. ок.1400 г., Асчиано, – ум. после 1445 г., Сиена) – италиански художник, Сиенска школа.

Джорджо Вазари в своите „Жизнеописания на знаменитите живописци“[1] съобщава, че Доменико ди Бартоло е племенник и ученик на художника Тадео ди Бартоло, „бил скромен и приятен и отличавал се изключителна любезност и учтивост“, като твърдението за племенник не е потвърдено. Несъмнено, Доменико се учи от Тадео ди Бартоло, и дори известно време някои от неговите произведения са приписвани на учителя му.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

В сиенските документи името на Доменико ди Бартоло за първи път се появява в 1420 г. в качество на участник по работи в Сиенската катедрала, които в документа не са назовани, а в списъка на Гилдията на сиенските художници неговото име се появява през 1428 г. В същата година Доменико отива в Рим и вижда работите на Пизанело в църквата Сан Джовани ин Латерано, който е считан за проводник на флорентинските художествени новации, които се проявяват у Доменико още с първите му работи.[2]

Влиянието на Филипо Липи може да се забележи в „Мадона с младенец на трон“, Музей на университета в Принстън.

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

Най-значимото произведение на Доменико ди Бартоло без съмнение са фреските на сиенската болница „Санта Мария дела Скала“. Над фреските той работи вече в зряла възраст. Две сцени на източната стена са посветени на събития, свързани с историята на болницата, за което под всяка фреска има пространствен коментар – „Разширение на привилегиите на болницата от папа Целестин III“ (1442 г.) и „Разширение на болницата“ (1443 г.). В тях цари дух на тържественост, съответстващ на това важно събитие.[3]

На противоположната стена Доменико изписва четири фрески, и в тях цари съвсем друга атмосфера: „Хранене на беден“ (1444 г.), „Женитба на сираче“ (1442 г.), „Приемане на пилигрими, и раздаване на милостиня“ (1442 г.), и „Грижа за болните“ (1442 г.). На тези фрески е изобразен всекидневния живот на болницата-приют за страдащите, каквато е „Санта Мария дела Скала“, и в тях няма нито религиозна възвишенност, нито историческа помпозност. В тези фрески има удивително разнообразие на сюжети, пози и лица.[4]

Доменико ди Бартоло. „Разширение привилегиите на болницата от папа Целестин III“, детайл, фреска. 1442 г. „Санта Мария дела Скала“.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Точната дата на смъртта на художника е неизвестна. Последният път когато неговото име се споменава в документите е през 1445 година, т.е. скоро след като свършва работата си над фреските в болница „Санта Мария дел ла Скала“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джорджо Вазари „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
  2. Steffi Roettgen. Italian Frescoes of Early Renaissans 1400 – 1470. Abbeville Press Publishers 1996.
  3. Timothy Hyman, Sienese Painting The Art of a City-Republic (1278 – 1477), pagine= pp164-165, Thames and Hudson 1993
  4. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissans Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2007.