Доминиканска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Доминиканската република)
Не бива да се бърка с Доминика.
Доминиканска република
República Dominicana
      
Девиз: Dios, Patria, Libertad
„Бог, Родина, Свобода“
Химн: Quisqueyanos Valientes
Местоположение на Доминиканската република
Местоположение на Доминиканската република
География и население
Площ48 670,82 km²[1]
(на 128-о място)
Води0,7%
Климатекваториален
СтолицаСанто Доминго
Най-голям градСанто Доминго
Официален език
Религия66,7% християнство
—44,3% католици
—21,3% протестанти
—1,1% други християни
29,6% нерелигиозност
0,7% други религии
2,0% без отговор
Демонимдоминиканец
Население (2022)10 694 700
(на 87-о място)
Население (2018)10 878 246
Гъстота на нас.214 души/km²
(на 65-о място)
Градско нас.82,5%
(на 37-о място)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентЛуис Абинадър
ВицепрезидентРакел Пеня де Антуня
ОрганизацииООН
Законодат. властКонгрес
Горна камараСенат
Долна камараКамара на депутатите
История
Независимост1 декември 1821 г.
Първа република1844 – 1861 г.
Испанска окупация1861 – 1865 г.
Независимост16 август 1863 г.
Втора република11 юли 1865 г.
Щатска окупация5 май 1916 г.
Трета република12 юли 1924 г.
Гражданска война24 април 1965 г.
Четвърта република1 юли 1966 г.
Конституция13 юни 2015 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)254,99 млрд. щ.д.
(на 65-о място)
БВП на човек (ППС)23 983 щ.д.
(на 68-о място)
БВП (ном., 2022)109,08 млрд. щ.д.
(на 67-о място)
БВП на човек (ном.)10 259 щ.д.
(на 94-то място)
ИЧР (2021)0,767 (висок)
(на 80-о място)
Джини (2020)39,6 (среден)
Прод. на живота73,9 години
(на 90-о място)
Детска смъртност28,0/1000
(на 50-о място)
Грамотност91,8%
(на 109-о място)
ВалутаДоминиканско песо (DOP)
Други данни
Часова зонаAST (UTC-4)
Автомобилно движениедясно
Код по ISODO
Интернет домейн.do
Телефонен код+1 – 809; +1 – 829; +1 – 849
ITU префиксHI
Официален сайтwww.dominicanrepublic.com
Доминиканска република в Общомедия

Доминиканската република или Доминикана (на испански: República Dominicana, МФА [re'puβlika domini'kana]) е страна, която заема две трети от остров Испаньола и граничеща с Хаити[2]. Именно оттук е започнало завладяването на Американския континент.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • 1492 г. – островът е открит от Христофор Колумб и е наречен Еспаньола. Около 1 млн. индианци – кариби, са унищожени за 150 г.;
  • 1496 г. – основан е град Санто Доминго, първият град на американския континент;
  • 1697 г. – западната част е предадена на Франция;
  • 1795 г. – целият остров е завладян от Франция;
  • 1808 г. – Испания отново завладява Санто Доминго;
  • 30 ноември 1821 г. – страната е освободена от испанско господство и става част от Колумбийската федерация;
  • 1822 г. – превзета е от Република Хаити;
  • 1844 г. – антихаитянско въстание и провъзгласяване на Доминиканската република;
  • 1916 – 1924 г. – страната е окупирана от САЩ;
  • 1930 – 1961 г. – Доминиканската република се управлява от диктатора Рафаел Леонидас Трухильо;
  • 1965 г. – въстание против хунтата, намеса на САЩ и намеса на ООН;
  • 1984 г. – демократични избори.

География[редактиране | редактиране на кода]

Доминиканската република е разположена в източната част на остров Испаньола – втория по големина остров от архипелага на Големите Антилски острови. Площта на страната е 48 730 км², което я прави втора по големина измежду всички Антилски държави, след Куба. Столицата на страната е град Санто Доминго, разположен на южния бряг на страната.

На територията на страната са разположени четири важни планински вериги. Най-северната верига е Кордилера Септентрионал, която се простира от северозападното крайбрежно градче Монте Кристи, разположено близо до границата с Хаити, до полуостров Самана на изток. Веригата е успоредна на крайбрежието на Атлантическия океан. Най-високата планинска верига в Доминиканската република, а и в целия Карибски басейн е Кордилера Сентрал. В тази планина са разположени четирите най-високи върха в Карибския басейн – Пико Дуарте (3098 м), Ла Пелона (3094 м), Ла Русиля (3049 м) и Пико Йаке (2760 м). В югозападната част на страната, южно от Кордилера Сентрал, са разположени други две планински вериги. Едната от тях е Сиера де Нейба, а другата е Сиера де Баоруко, която е продължение на планината Масиф де ла Селе в Хаити. Освен тези четири основни планински вериги, в страната са разположени и други, по-малки планини като Кордилера Ориентал, Сиера Мартин Гарсия, Сиера де Ямаса и Сиера де Самана.

Освен с планинските си вериги, Доминиканската република се слави и с долините и равнините си. Между Кордилера Сентрал и Кордилера Септентрионал е разположена богатата и плодородна долина Сибао. В тази важна долина са разположени град Сантяго де Лос Кабайерос и повечето от обработваемите земи на страната. По-малко плодородна е полусухата долина Сан Хуан, разположена южно от Кордилера Сентрал. Още по-суха е долината Нейба, закътана между Сиера де Нейба и Сиера де Баоруко. Районът около град Енрикийо в страната е под морското равнище, с горещ, сух климат и обстановка, наподобяваща пустиня. В страната има също други, по-малки долини като Констанза, Жарабакоа и др.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Президентска република. Глава на държавата и правителството – президент, избиран за 4 години. Законодателната власт принадлежи на Национален конгрес, състоящ се от Сенат (30 члена) и Палата на депутатите (149 члена), избирани за 4 години.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Доминиканската република има 31 провинции и 1 национален (столичен) окръг.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Доминиканската република, според преброяването на ООН през 2007 г., е приблизително 9 760 000 души, което поставя страната на 82-ро място по население сред общо 193 държави в света. През 2007, 5% от населението на страната е над 65-годишна възраст и 35% е под 15-годишна възраст. На всеки 100 жени се падат по 103 мъже. Според ООН, годишният прираст на населението за 2006 – 2007 е 1,5%, с прогноза през 2015 г. населението на страната да се увеличи до 10 121 000 души.

Доминиканското правителство оцени гъстотата на населението през 2007 г. на 192 души/км² и съобщи, че градското население в страната възлиза на 63%. Южните крайбрежни равнини и долината Цибао са най-гъстонаселените места в страната. Столицата, град Санто Доминго има население от 3 014 000 души през 2007. Други важни градове са Сантяго де лос Кабайерос (население 756 000 души), Ла Романа (250 000), Сан Педро де Макорис, Сан Фелипе де Пуерто Плата и Консепсион де ла Вега.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Слабо развита, аграрна страна. Основа на икономиката е селското стопанство, в което са заети 50% от работещите в страната. Основни култури – захар, банани, ориз, какао, кафе, бобови, тютюн. Селскостопанските площи заемат 40 % от територията на страната. Развито е пасбищното животновъдство.
Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на суровини и производство на потребителски стоки. Най-добре развит отрасъл е производството на захар. В последните години се появяват предприятия на химическата промишленост и производството на тъкани от изкуствени влакна. Има залежи на боксити, желязна руда, медна руда, мрамор, злато, кобалт и титан. Известна е и с пурите, които се произвеждат, определяни като едни от най-качествените и скъпи в света.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]