Доминик Тийм е роден на 3 септември 1993 година във Винер Нойщат, Австрия, в семейството на Волфганг и Карин Тийм, и двамата треньори по тенис.[3] Има по-малък брат Мориц Тийм, който също е професионален тенисист. Тийм израства в Лихтенвьорт и започва да играе тенис, когато е на шест години.[3] Бащата на Тийм, Волфганг, започва работа като треньор в академията на Гюнтер Бресник във Виена през 1997 г., когато Тийм е само на три години. Бресник става треньор на Тийм официално от деветгодишната му възраст.[4] Бресник е този, който посъветва промяната на бекхенда на Тийм от две ръце, с една ръка, когато Тийм е на 12 години. Практикува бекхенд с една ръка. Най-силният му удар е форхендът, а любимата му настилка е клеят.
При юношите Тийм достига до 2-ро място в световната ранглиста. Той приключва с кариерата си при юношите, печелейки последните 3 турнира на сингъл, в които участва. През 2013 г. Тийм получава уайлд кард за основната схема на турнира в Китцбюел, където стига до четвъртфиналите, побеждавайки четвъртия поставен Юрген Мелцер във втория кръг. Той губи на четвъртфиналите от Алберт Монтанес в два сета. Достига втория си четвъртфинал през годината на турнир от ATP 250 на Erste Bank Open. Той отново играе с уайлд кард, но губи от лидера в схемата – Жо-Вилфрид Цонга в три сета. Първият му финал в тура е отново в Китцбюел през 2014, където той е пети поставен. На четвъртфинала побеждава миналогодишния шампион Марсел Гранойерс в 2 сета, а след това надиграва и Хуан Монако на полуфинала. В последния мач обаче губи от Давид Гофен.
През 2015 г. Тийм печели и своята първа титла от календара на ATP. Това става в Ница, Франция, където последователно побеждава Ник Кириос, Ернест Гулбис, Джон Иснър и Леонардо Майер, за да триумфира. На турнира Croatia Open Umag, поставен под номер 4, Тийм побеждава на полуфинала Гаел Монфис от Франция, както и португалеца Жоао Соуса на финала, за да спечели и втората си титла. Само седмица по-късно той печели и турнира Swiss Open Gstaad, надделявайки над Гофен на финала. След тези 2 спечелени финала той се изкачва до No. 21 в световната ранглиста.
През 2016 г. печели още 4 титли от тура: Argentina Open, Mexican Open, Mercedes Cup и отново турнира в Ница. Същата година австриецът достига и до полуфинал на Откритото първенство на Франция, побеждавайки последователно Иниго Сервантес, Гилермо Гарсия-Лопез, Саша Зверев, Марсел Гранойерс и Давид Гофен, На полуфинала губи от бъдещия шампион Новак Джокович. След това си класиране на полуфинал той се изкачва и до седмата позиция в ранглистата на ATP.
|
П–З |
Година |
Турнир |
Клас |
Настилка |
Опонент |
Резултат |
| Загуба |
0–1 |
2014 |
Австрия Оупън Кицбюел |
250 серии |
Клей |
Давид Гофен |
6–4, 1–6, 3–6 |
| Победа |
1–1 |
2015 |
Ница Оупън |
250 серии |
Клей |
Леонардо Майер |
6–7(8–10), 7–5, 7–6(7–2) |
| Победа |
2–1 |
2015 |
Хърватия Оупън |
250 серии |
Клей |
Жоао Соуса |
6–4, 6–1 |
| Победа |
3–1 |
2015 |
Суис Оупън |
250 серии |
Клей |
Давид Гофен |
7–5, 6–2 |
| Победа |
4–1 |
2016 |
Аржентина Оупън |
250 серии |
Клей |
Николас Алмагро |
7–6(7–2), 3–6, 7–6(7–4) |
| Победа |
5–1 |
2016 |
Мексико Оупън |
500 серии |
Твърда |
Бърнард Томич |
7–6(8–6), 4–6, 6–3 |
| Загуба |
5–2 |
2016 |
Баварски шампионат |
250 серии |
Клей |
Филип Колшрайбер |
6–7(7–9), 6–4, 6–7(4–7) |
| Победа |
6–2 |
2016 |
Ница Оупън |
250 серии |
Клей |
Александър Зверев |
6–4, 3–6, 6–0 |
| Победа |
7–2 |
2016 |
Щутгарт Оупън |
250 серии |
Трева |
Филип Колшрайбер |
6–7(2–7), 6–4, 6–4 |
| Загуба |
7–3 |
2016 |
Мозел Оупън |
250 серии |
Твърда (з) |
Лукас Пуи |
6–7(5–7), 2–6 |
| Победа |
8–3 |
2017 |
Рио Оупън |
500 серии |
Клей |
Пабло Каренио Буста |
7–5, 6–4 |
| Загуба |
8–4 |
2017 |
Барселона Оупън |
500 серии |
Клей |
Рафаел Надал |
4–6, 1–6 |
| Загуба |
8–5 |
2017 |
Мадрид Оупън |
Мастърс 1000 |
Клей |
Рафаел Надал |
6–7(8–10), 4–6 |
| Победа |
9–5 |
2018 |
Аржентина Оупън |
250 серии |
Клей |
Аляж Бедене |
6–2, 6–4 |
| Загуба |
9–6 |
2018 |
Мадрид Оупън |
Мастърс 1000 |
Клей |
Александър Зверев |
4–6, 4–6 |
| Победа |
10–6 |
2018 |
ATP Лион Оупън |
250 серии |
Клей |
Жил Симон |
3–6, 7–6(7–2), 6–1 |
| Загуба |
10–7 |
2018 |
Ролан Гарос |
Голям шлем |
Клей |
Рафаел Надал |
4–6, 3–6, 2–6 |
| Победа |
11–7 |
2018 |
Санкт Петербург Оупън |
250 серии |
Твърда (з) |
Мартин Клижан |
6–3, 6–1 |
| Победа |
12–7 |
2019 |
Индиън Уелс Оупън |
Мастърс 1000 |
Клей |
Роджър Федерер |
3–6, 6–3, 7–5 |
| Победа |
13–7 |
2019 |
Барселона Оупън |
500 серии |
Клей |
Даниил Медведев |
6–4, 6–0 |
| Загуба |
13–8 |
2019 |
Ролан Гарос |
Голям шлем |
Клей |
Рафаел Надал |
3–6, 7–5, 1–6, 1–6 |
| Победа |
14–8 |
2019 |
Австрия Оупън Кицбюел |
250 серии |
Клей |
Алберт Рамос Виньолас |
7–6(7–0), 6–1 |
| Победа |
15–8 |
2019 |
Чайна Оупън |
500 серии |
Твърда |
Стефанос Циципас |
3–6, 6–4, 6–1 |
| Победа |
16–8 |
2019 |
Виена Оупън |
500 серии |
Твърда (з) |
Диего Шварцман |
3–6, 6–4, 6–3 |
| Загуба |
16–9 |
2019 |
Мастърс Къп (Лондон) |
ATP Финали |
Твърда (з) |
Стефанос Циципас |
7–6(8–6), 2–6, 6–7(4–7) |
| Загуба |
16–10 |
2020 |
ОП Австралия |
Голям шлем |
Твърда |
Новак Джокович |
4–6, 6–4, 6–2, 3–6, 4–6 |
| Победа |
17–10 |
2020 |
ОП САЩ |
Голям шлем |
Твърда |
Александър Зверев |
2–6, 4–6, 6–4, 6–3, 7–6(8–6) |
| Загуба |
17–11 |
2020 |
Мастърс Къп (Лондон) |
ATP Финали |
Твърда (з) |
Даниил Медведев |
6–4, 6–7(2–7), 4–6 |
| Загуба |
17–12 |
2023 |
Австрия Оупън Кицбюел |
250 серии |
Клей |
Себастиан Баес |
3–6, 1–6 |