Домлян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Домлян
Общи данни
Население 419 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,676 km²
Надм. височина 384 m
Пощ. код 4357
Тел. код 031396
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 22931
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Домлян
Мано Несторов
(ГЕРБ)

Домлян (старо име: Долни Омарбас) е село в Централна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Домлян се намира в планински район,в полите на северния склон на централна Средна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война през 1912 година 2-ма души от Долни Омарбас са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Едноименният язовир, намиращ се в близост, е привлекателно място за отдих, туризъм и риболов. В миналото е център по водни спортове, като редица местни състезатели по водни ски са били дори и Републикански шампиони.

Кукерски празници в Домлян[редактиране | редактиране на кода]

Те се провеждат на Сирни Заговезни. На Сирната неделя преди обяд малките бабури обикалят с кошнички по къщите. В 12 часа на Сирната неделя на площада засвирва на живо народен оркестър. От 13 часа до тъмно има празник на площада с хоро, конкурс за маски с жури и награди, кукерски игри, бабури и сценка. До 20 часа се палят олалии (огньове) на всички височини около селото. Слага се празнична вечеря във всеки дом,като е традиции са вземането на прошка и "Хамкане"

ПРЕДИ СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

Три или четири седмици преди празника, в петък и събота, старците се разиграват вечер из селото - лопките поръждясват и е нужно да се обиграят. Ако учат и живеят някъде извън Домлян, играят там, където са. Слагат само колана и звънците. В петък маскирани минават по къщите, където домакините ги черпят.

В НЕДЕЛЯ СИРОПУСНА В неделя преди обяд малките бабури обикалят с кошнички по къщите и събират яйца, сладки, плодове и други лакомства. Празникът започва на обяд. Програмата винаги включва хоро, награди за маски и сценка. Към 12 часа засвирва жива музика от народен оркестър. Следва представяне на маските пред публиката и журито. Журито включва ръководителя на кукерите, кмета и някой друг по-компетентен, обикновено мъж. "Гледат кой не е прегърбен, кой е по-висок, кой е по-строен." Докато качулките натежат при играта и ги свалят, кукерите са вече оценени. Хората се хващат на хоро, водено с българското знаме. Хорото временно прекъсва, докато играят старците. През времето, когато не играят, те също са в тълпата между хората. На хорото са и възрастните бабури. Цялото им тяло е закрито с някакви стари дрехи: нощници, пижами, стари рокли, шлифери и други. Редуват се хоро, старци, хоро, сценка, хоро. Щом хората започва да намаляват и гостите - да си тръгват, кметът обявява победителите и наградите. Хорото продължава, докато се стъмни и хората отидат на олалията (огъня). Нанизани на голям кол гуми се палят на всички височини в Домлян и най-вече на тази срещу кметството. Мъжете си носят ракия и вино и се черпят. Олалиите завършват по тъмно, около 20 часа

Вечерта във всеки дом След това всеки се прибира за традиционната вечеря. Традиционните ястия са петел и полети яйца (чукнати върху вряща вода яйца, после сложени върху извара, поляти с пържено масло и се поръсени с червен пипер). По традиция се събира цялото семейство, а в Домлян на този ден обикновено имат много гости от региона и от страната. Правят обичая Хамкане за децата. Някога са целували ръка и са искали прошка от по-възрастните близки, но сега не се прави.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Домлян
  • България Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, заболял от холера[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.