Дом на инвалидите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дом на инвалидите
Les Invalides
Домът на инвалидите – панорамен изглед от юг с моста „Александър III“ на река Сена.
Домът на инвалидите – панорамен изглед от юг с моста „Александър III“ на река Сена.
Paris department land cover location map.svg
48.855° с. ш. 2.3125° и. д.
Местоположение в Франция Париж
Вид музей, църква, болница, мавзолей
Местоположение Flag of France.svg Париж, Франция
Архитект Либерал Брюан, Жул Ардуен-Мансар
Стил барок
Изграждане 1671 – 1678
Дом на инвалидите в Общомедия
Домът на инвалидите – изглед от запад от Айфеловата кула.
Църквата „Св. Луи на Инвалидите“ в комплекса „Дом на инвалидите“.

Домът на инвалидите (на френски: L'hôtel national des Invalides) е комплекс от здания в Париж, включващ музеи и паметници на военната история на Франция. Известен е още като Дворец на инвалидите или само Инвалидите (на френски: Les Invalides). Той е архитектурен паметник, посветен на френските воини, загинали във войните.

През 1670 г. не съществува нито една институция, която да подслони воините-инвалиди, останали без средства, и били се за Франция. Тогава Луи XIV прави жест към войниците, които са му служили в неговите походи, и решава да построи „един кралски дом, достатъчно голям, за да приеме и подслони всички сакати и остарели офицери и войници и да им осигури един фонд за тяхното съществуване“. На 24 февруари 1670 г. Кралят Слънце издава заповед за започване на строежа.

Това е един от първите (ако не първият) инвалидни домове в Европа. Днес комплексът също приема инвалиди, а освен това в него са разположени няколко музея и некропол на военни.

Построяване[редактиране | редактиране на кода]

Домът на инвалидите е построен от най-известните и големи творци на 18 век по времето на управлението на Луи XIV – Либерал Брюан, Жюл Ардуин-Мансар, Миняр, Коипел, Коисево и Кусту. Куполът на сградата е дело на Ардуин-Мансар. Завършен е през 1706 година. Построяването на Дома на инвалидите е поверено на тогавашния френски военен министър маркиз дьо Лувроа.

Измежду 8-те представени проекта този на Либерал Брюан получава одобрението на краля. Междувременно Либерал Брюан е построил болницата на Салпетриер. Планът на дома е организиран около големия кралски двор, заобиколен от странични дворове и църква отпред, в южната част. Първият камък е поставен на 30 ноември 1671 г., първите пансионери са приети лично от Краля Слънце и се настаняват през октомври 1674 г. Само три години са достатъчни, за да се построи главната сграда и дворовете към нея. Домът на инвалидите е завършен през 18 век от Жул Ардуин-Мансар и един от неговите ученици Робер дьо Коте.

През 1676 г. военният министър дьо Лувроа поверява на 30-годишния архитект Жул Ардуин-Мансар построяването на църквата, която Либерал Брюан не е могъл да построи. Става въпрос за създаването на сграда, където кралят и неговите войници могат да да се наслаждават на меса, като музиката да звучи отвсякъде, както го изисква етикета. Ардуин-Мансар създава една концепция за единство и хармония между кралската църква, наречена „Дом на инвалидите“, и една църква за войниците.

Църквата за войниците е завършена през 1679 г., но Луи XIV открива тържествено дома едва на 28 август 1706 г. Закъснението се обяснява с войните и оскъдицата в резултат от тях. Тези 2 църкви са посветени на Света Троица. Двата религиозни паметника са административно свързани с Музея на Армията от създаването му през 1905 г.

Църквата „Свети Луис на инвалидите“, наричана още Църквата на войниците, чийто свод е украсен с военни фрески, подслонява гробницата, в която почиват множество губернатори на Франция, маршали на Франция и големите военни ръководители. Там се намира и саркофагът на Наполеон Бонапарт.

Големите органи на църквата са конструирани между 1679 и 1687 година и реставрирани от 1955 до 1957 г.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Le plan de l'Hôtel des Invalides

  Купол на Инвалидите   Църква Сен Луи дез Инвалид   Музей на армията   Музей на релефните карти   Музей на Ордена на освобождението

  Национална институция на Инвалидите   Управител на Инвалидите   Военен управител на Париж   Канцелария на Ордена на освобождението   Национален офис на бившите войници и жертви на войната

  • 1. Двор на честта
  • 2. Двор на Ангулем
  • 3. Двор на Аутерлиц
  • 4. Двор на победата Cour de la Victoire
  • 5. Двор на доблестта
  • 6. Двор на Марс
  • 7. Двор на Тулон
  • 8. Двор на Нисм
  • 9. Двор на Мец
  • 10. Двор на лазарета
  • 11. Двор на Оран
  • 12. Двор на мира
  • 13. Двор на Арл
  • 14. Двор на Алжер
  • 15. Двор на свети Луи
  • 16. Двор на свети Йосиф
  • 17. Двор Сен Жак

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]