Дончо Ватах

Дончо Ватах
български войвода
Роден	Копривщица Османска империя
Починал	1860 г. Копривщица Османска империя

Чешма от Дирекция на музеите в памет на 110 г. от гибелта на Дончо Ватах войвода

Дончо Ватах е български хайдутин от първата половина на XIX век. Четник на дядо Никола Кърджалията. Дончо войвода хайдутува близо трийсет години. Подвизава се из Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Одринско и Димотишко. Главното поле на неговата дейност била Средна гора, а зимно време – Одринско, а байрактар му е Петко Янтахта.

Биография

Константин Иречек пише за него в История на българите:

„

Най-бележит юнак измежду всички български хайдути бил Дончо Ватах от Копривщица, вероятно съратник на гонителя на кърджалиите Дядо Никола. Живеейки ту по балканските и родопските височини, ту край устието на Марица, той преследвал еднакво както грабителите турци, така и султановия низам, па и чорбаджии българи. Придобитите пари раздавал на бедни, както християни, тъй и мохамедани: купувал им волове и им изплащал дълговете. Затова той се ползвал с такова уважение сред българското, гръцкото и турското селско население, че никой нищо не можел да му направи. В 1848 г. против него били изпратени 200 низами от Одрин, от които само 60 се върнали живи. Оттогава чиновниците го оставили на мира. За него разказват, че той притежавал свръхестествени – вълшебни – сили, толкоз повече, че често прекарвал край Узункюприйския мост и дори спял под сводовете му; казвали, че там се срещал със самодиви. Турските войници били преизпълнени със суеверен страх пред него. Както едно време албанците за гръцкия клефт Никоцар на Олимп, така сега низамите разказвали за Дончо, че той е неуязвим, и дори твърдели, че те виждали как отскачат от него куршумите. До каква степен всичко напомняло средните векове, се види от това, че одринският паша, честен стар турчин, освободил хванатия веднъж и доведения при него Дончо, защото му станало жал да погубва такъв храбър юнак.

“

Дончо войвода може да произхожда и от село Кладница, където фамилията Ватах е често срещана през 13 – 19^-ти век. В този край прякорът „ватах“ в превод от турски език означава съдебен чиновник, надзирател. Има друга версия, че думата „ватах“ е с прабългарски корен и означава вожд, предводител или главатар на русалийска чета. Отделно думата „ватах“ е спомената във Виргинската грамота, писана след битката при Траянови врата от 986 г.

Според местна легенда, на младини той живеел в Кладница. Изкарвал на паша из Витоша голямо стадо овце, където хранил местните хайдути. Турците веднага заподозрели, че Дончо е с тях, направили му засада, уловили го, а после затворили в манастира над селото. Там от двамата с манастирския калугер поискали пари за откуп. Свещеникът паднал пред турците на колене и започнал да им се моли:

„Пуснете човека – той е беден. Аз имам тежко имане, ала сега е в къщи. Пуснете ме да се покача на високото, па да запея една песен. Аз имам жена къщовница, щом зачуе гласа ми, ще дойде и ще поръчам да донесе имането“. Пей, гяурино! С тежка въздишка монахът заредил тъжна песен. Като я свършил седнал да чака. Не се минало много дълго време и на манастирските тежки порти някой похлопал припряно. Турците помислили, че стопанката идва с откупа и отворили вратата. Наместо това вътре нахлули Дончовите страшни хайдути и го освободили.

Дончо войвода имал сестра на име Станка, която станала годеница на другаря му Детелин. След едно от посещенията си в Белград Детелин донесъл на Дончо ценен и скъп дар – пушка, два пищова, две паласки за патрони, силях и една сабя-дамаскиня. Техните хайдушки дружини върлували из вековните гори на Витоша. Манастирите „Св. Никола“ край Кладница и „Св. Йоан Богослов“ край Ковачевци често давали подслон на бунтовниците.

Един кадия (съдия) от Филибе отвлякъл годеницата на Детелин, Станка, за да я вземе в харема си за наложница. В опит да я спасят, Детелин и Дончо направили дързък опит да я освободят, нападайки къщата на кадията. Начинанието пропада и на 21 септември 1839 г. Детелин и Станка загиват, а Дончо е арестуван. Въпреки, че е осъден на смърт, той успява да избяга и възстановява дружината си.

Четата му нападала и местните турски власти и големци, които имали безчовечно отношение към българите, като безмилостно ги избивала. Наказвала е не само вилнеещи турски шайки, но и български чорбаджии за техни противонародни дела. Взетите от обрани турски пощи раздавал на сиромаси хора, за да си платят данъците и борчовете (задължения) към лихварите, пък и да имат пари за зестра на момичетата им.

Дончо войвода загива в бой с турците близо до Копривщица през 1860 г. Погребват го на връх Влък в Средна гора по стар, хайдушки обичай: без погребален саван и опело.

Добра войвода

Добра мома войвода е посестрима и верен другар в борбите на неговата дружина, на които помагала при всички случаи. Загинала в битка с турска потеря. Четата на войводката действа от към 1825 до 1855 – 1860 г.

Дончо Ватаха в народното творчество

Песен за Дончо Ватах войвода
Дончо, българско коляно,
я си запаши сабята
и си нарами пушката,
па иди в гора зелена,
събери момци юнаци –
да си земята отнемем,
да си децата откупим,
да си жените избавим,
да си бащите поменем,
да си за майките отмъстим!
Л. Каравелов, Събрани съчинения, Т. I, стр. 146

Семейство

Жени се за Пена Каблешкова. След смъртта на Стойка – съпруга на брат ѝ хаджи Лулчо Дончов Каблешков и майка на Тодор Каблешков, „мама Пена“ се грижи за Тодор Каблешков и петте му братя и сестри.