Дончо Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дончо Лазаров
български революционер

Роден
Починал
25 януари 1950 г. (71 г.)

Етносбългари

Дончо Лазаров Сойтариев (Сойтериов), наричан Даскала[1], е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тиквешката чета на Дончо Лазаров (седнал в средата), 1907 година

Дончо Лазаров е роден в 1878 година в село Ваташа, Тиквешко. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, след което е учител в родния си край. През лятото на 1903 година участва в организирането на нелегална работилница в училището във Ваташа за изработване на облекло за четите на ВМОРО. През септември същата година участва в нападението на чифлика на Азис ага край село Моклище.[6]

През ноември 1904 година Лазаров напуска учителстването си в село Ресава и заедно с Йованче Попантов и Михаил Шкартов става четник в четата на Добри Даскалов. В края на 1905 година е назначен за районен войвода в Тиквеш и остава на този пост с малки прекъсвания до Хуриета през 1908 година. След Младотурската революция се отдава на политическа дейност. През 1909 – 1910 година Дончо Лазаров е един от основателите и активистите на Народно федеративната партия (българска секция).

През юни 1913 година Дончо Лазаров е един от ръководителите на Тиквешкото въстание, а след потушаването му продължава борбата против сръбските власти като войвода в Кратовско.[8]

След 1920 година се заселва в Петрич и работи на някои административни длъжности. През 1921 година за кратко време е кмет на града, а по-късно за известно време е член на Окръжната постоянна комисия. През октомври 1925 година по време на Петричкия инцидент участва в защитата на Петрич от гръцкото нашествие. Към 1930 година е председател на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в града.[9]

Умира на 25 януари 1950 година в Петрич.[10] Името „Дончо Лазаров“ носи улица в Петрич.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91.
  3. Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 25, 185, 234-235.
  4. „Свобода или смърт“, 1927, бр. 52, стр. 2.
  5. „Тиквеш“, 1942, бр. 3
  6. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 340
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  9. Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 868.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 254.
Илия Антонов Кмет на Петрич (1922 – 1922) ?