Дончо Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дончо Лазаров
български революционер
Роден
Починал
Етнос българи
Тиквешката чета на Дончо Лазаров (седнал в средата), 1907 година

Дончо Лазаров Сойтариев (Сойтериов), наричан Даскала[1], е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дончо Лазаров е роден в село Ваташа, Тиквешко. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, след което е учител в родния си край. През лятото на 1903 година участва в организирането на нелегална работилница в училището във Ваташа за изработване на облекло за четите на ВМОРО. През септември същата година участва в нападението на чифлика на Азис ага край село Моклище.[6]

През ноември 1904 година Лазаров напуска учителстването си в село Ресава и заедно с Йованче Попантов и Михаил Шкартов става четник в четата на Добри Даскалов. В края на 1905 година е назначен за районен войвода в Тиквеш и остава на този пост с малки прекъсвания до Хуриета през 1908 година. След Младотурската революция се отдава на политическа дейност. През 1909 – 1910 година Дончо Лазаров е един от основателите и активистите на Народно федеративната партия (българска секция).

През юни 1913 година Дончо Лазаров е един от ръководителите на Тиквешкото въстание, а след потушаването му продължава борбата против сръбските власти като войвода в Кратовско.[8]

След 1920 година се заселва в Петрич и работи на някои административни длъжности. През 1921 година за кратко време е кмет на града, а по-късно за известно време е член на Окръжната постоянна комисия. През октомври 1925 година по време на т. нар. Петрички инцидент участва в защитата на Петрич от гръцкото нашествие. Към 1930 година е председател на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в града.[9]

Умира на 25 януари 1950 година в Петрич.[10] Името „Дончо Лазаров“ носи улица в Петрич.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91.
  3. Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 25, 185, 234-235.
  4. „Свобода или смърт“, 1927, бр. 52, стр. 2.
  5. „Тиквеш“, 1942, бр. 3
  6. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 340
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  9. Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 868.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 254.
Илия Антонов Кмет на Петрич (1922 – 1922) ?
     Портал „Македония“         Портал „Македония