Стойне Лисийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дончо Лисийски)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойне Лисийски
партизанин и деец на БКП
Роден
Починал
1993 г. (84 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   [1][2]

Стойне Христов Лисийски (Дончо) е участник в комунистическата въоръжена съпротива в България през Втората световна война. Деец на Българската комунистическа партия.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стойне Лисийски е роден през 1908 г. в село Лисия, Горноджумайско. Баща му Христо Стоилков Лисийски е деец на ВМОРО. Семейството се преселва да живее в Горна Джумая (1912).

Учи при майстора железар Никола Тодоров. Под негово влияние започва да посещава клуба на комунистическата партия, където слуша Иван Илиев, Никола Лисичев, Коста Сандев и Димитър Ацев.[4]

Става член на Български комунистически младежки съюз (1922) и на БРП (к) (1931).[3] Секретар на Околийския комитет на комунистическата партия (1931). Преследван от ВМРО е принуден да се укрие в София през 1933 г. След провал на горноджумайската комунистическа организация е осъден на седем и половина години затвор по ЗЗД (1935).[4]

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Заедно със Станке Лисичков, Гроздан Николов, Станой Крекмански и Владо Чимев създава Горноджумайската партизанска чета. Политкомисар е на Горноджумайския партизански отред „Никола Калъпчиев“.[3] Член на щаба на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона на НОВА. Член на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая (1939 – 1944).[3]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. работи в апарата на Околийския и Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая и на Централния комитет на БКП.[3]

По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. се явява като един от свидетелите в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов [5].

След прекратяването на македонизацията в Пиринска Македония Дончо Лисийски заявява:

Хората казват, че нашите бащи и деди не са говорили на този език. Те умираха за Македония, бяха пращани в Солунската крепост, но говореха български език... не бях съгласен с тази постановка за изучаването на македонски език, но нямах куража да го кажа.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стенограма от второто заседание на 6 ВНС
  2. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 9
  3. а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 248. Посетен на 2 септември 2015.
  4. а б Юруков, Кръстан. Рилопиринци щурмуват. София, Военно издателство, 1987. с. 51.
  5. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) – www.archives.bg
  6. Германов, Стоян, Македонския въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 80 – 81.
     Портал „Македония“         Портал „Македония