Дора Рипария
| Дора Рипария Dora Riparia | |
Дора Рипария в градчето Кондове, Северна Италия | |
![]() | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Италия Франция |
| Дължина | 101.093[1][2] km |
| Водосб. басейн | 1340.26[3] km² |
| Отток | 27.8 m³/s |
| Начало | |
| Място | Коле дел Монджиневро[4] |
| Надм. височина | ~ 2500[4] m |
| Устие | |
| Място | По в Торино |
| Координати | |
| Дора Рипария в Общомедия | |
Дòра Рипàрия (на италиански: Dora Riparia; на пиемонтски: Dòira Rivaria; на френски: Doire Ripaire) е ляв приток на река По в Северна Италия, с водосборен басейн от 1340 km² и течение, което преминава почти изцяло през долината Вал ди Суза в Метрополен град Торино.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на реката произлиза от латинското Duria minor, използвано в противопоставяне на Duria Maior (дн. Дора Балтеа). На пиемонтски dòira означава „воден поток“ с вариантите си doiron и doirëtta, които стоят в основата на много исторически хидроними и топоними.
Хидронимът dora е с праиндоевропейския корен * dura / duria и е широко разпространен в Европа – например в имената на реките Дуеро в Северна Испания и Дуър в Кент, Англия). Той е особено често срещан в келтските райони, макар келтският му произход му да остава несигурен.[5] Терминът се среща и в лигурския апелатив doria, означаващ „воден поток“ [6][7]
Втората част на името, Riparia, идва от потока Рипа – основен десен приток, който заедно с Пикола Дора („Малка Дора“) формира началото на реката.
Маршрут
[редактиране | редактиране на кода]
Дòра Рипàрия започва при Чезана Торинезе в Котските Алпи от сливането на Пикола Дора, която извира на френска територия близо до прохода Коле дел Монджиневро, и потока Рипа, идващ от долината Арджентера и захранван от Турас. От Чезана до вливането си в По реката изминава малко над 100 km, но дължината ѝ варира според това кой извор се приема за начало: около 110 km, ако се вземе Пикола Дора, и около 125 km, ако се вземе Рипа.
- Течение в планинската част
- При Улкс реката значително увеличава водния си обем благодарение на основния си ляв приток Дора ди Бардонекия и тече в широко каменисто корито.
- Малко преди Суза навлиза в тясна клисура и приема два важни притоци: Галамбра и Чениския.
- След Суза, вече по-пълноводна, поема още няколко по-малки притоци:
- отляво: Гравио (Кондове), Сеси (Каприе), Меса (Алмезе);
- отдясно: Скальоне (Меана ди Суза), Гравио (Вилар Фокиардо)
- Средно течение и излизане в равнината
Реката продължава с по-спокоен ход на югоизток, преминавайки през Бусолено и цялата долина на Суза. След навлизането в равнината тя пресича териториите на Авиляна, Алпиняно, Пианеца и Коленьо.
- Градско течение и вливане в По
В Торино Дора Рипария преминава през парк „Пелерина“, заобикаля от три страни болницата „Амадей Савойски“, след което продължава през северните квартали на града и се влива в По в парк „Колета“.
Основни притоци
[редактиране | редактиране на кода]Ляв хидрографски профил
[редактиране | редактиране на кода]Левият хидрографски профил на Дора Рипария включва шест основни притока, всички идващи от Грайските и Котските Алпи и вливащи се в реката по нейното планинско и предпланинско течение.
- Дора ди Бардонекия (Dora di Bardonecchia) – образува се при Бардонекия от сливането на Рио ди Вале Стрета и Рошмол и се влива в Дора Рипария при Улкс.
- Чениския (Cenischia) — извира при Монченизио и се влива в реката при Суза.
- Пребек (Rio Prebec) – идва от масива Гранд’Уя в Грайските Алпи и достига Дора Рипария при Вернето (Кианоко).
- Гравио (Torrente Gravio) – извира от Пунта Лунела и се влива в реката при Кондове.
- Сеси (Torrente Sessi) – води началото си от Монте Чиврари, източно от прохода Коле дел Коломбардо, и завършва при Каприе.
- Меса (Torrente Messa) – също извира от Монте Чиврари, но западно от прохода Коле дел Лис, и се влива в реката при Авиляна.
Десен хидрографски профил
[редактиране | редактиране на кода]Десният хидрографски профил на Дора Рипария включва пет основни притока, всички идващи от Котските и Грайските Алпи
- Поток Рипа (Torrente Ripa) – извира от Монте Гран Куейрон в долината Арджентера, свързва се с Турас при Бусон (Чезана Торинезе) и заедно с Пикола Дора образува началото на Дора Рипария.
- Поток Турас (Torrente Thuras) – извира от Коле Турас и се влива в Рипа при Бусон (Чезана Торинезе).
- Поток Джерардо (Rio Gerardo) – идва от Коле дел Сабионе и се влива в реката при Бусолено.
- Поток Гравио (Torrente Gravio) – извира от Конка Касафрера и достига Дора Рипария при Вилар Фокиардо.
- Поток Скальоне (Rio Scaglione) – извира във Валоне дели Адрети в природния парк „Орсиера–Рочаврè“.
Хидрологичен режим
[редактиране | редактиране на кода]Режимът на Дòра Рипàрия е е снежно‑дъждовен, със слаби зимни води и ясно изразени късни пролетно‑летни и есенни пълноводия. Средният ѝ отток е около 26 m³/s, но сезонните колебания са силни и реката е податлива на внезапни и разрушителни наводнения.
Хидрологични особености:
- Тип режим: снежно‑дъждовен, с два основни пика – пролетно‑лятно и есенно пълноводие.
- Среден отток: около 26 m³/s, но с големи сезонни амплитуди.
- Зимни нива: ниски, поради ограничено снеготопене и по‑малко валежи.
Дора Рипария е известна с рязко нарастващи дебити при силни валежи, които могат да доведат до катастрофални последици. Два случая са особено значими:
- Октомври 2000 г. – реката достига над 700 m³/s в Торино, причинявайки тежки наводнения в Суза, Бусолено и части от Торино.
- 30 май 2008 г. – нивата се доближават до тези от 2000 г., като отново наводняват община Бусолено.
Тези събития подчертават високата чувствителност на реката към интензивни валежи и сложната хидрология на Вал ди Суза.
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото, където Дора Рипария се влива в По, в римско време възниква днешният град Торино. Още през Средновековието реката е основният енергиен ресурс на града. Водите ѝ се отклоняват в канали, наричани duriae, които задвижват мелници, ковашки механизми и други съоръжения. Това е възможно благодарение на значителния наклон на реката спрямо По при еднакво разстояние, което осигурява по-голяма кинетична енергия.
Паралелно с това, за напояване са изградени множество малки канали, известни като bealere. Те започват нагоре по течението – в райони като Пианеца и Коленьо, и достигат до Венария Реале и Торино, вливайки се в По, в Стура ди Ланцо или обратно в самата Дора. Част от тях функционират и днес.
В зоната, където Дора Рипария и Стура ди Ланцо се вливат в По, някога се е намирал Кралският парк. Той е разрушен по време на Обсадата на Торино (1706), а на негово място днес се простира паркът Колета, важна зелена зона в северната част на града.
Близостта на индустриалните центрове превръща Дора Рипария в една от първите реки в Пиемонт, използвани за производство на електроенергия. Още през 1878 г. водите ѝ захранват металургичните заводи в Бусолено. До 1932 г. в басейна на реката действат 25 електроцентрали, сред които най-мощни са:
- централите при Рошмол (Rochemolles) и Мелзе (Melezet), собственост на Държавните железници;
- централите в Киомонте, Суза, Торино и Венаус.
Този енергиен комплекс играе ключова роля в индустриализацията на долината и на Торино през първата половина на XX век.
През XX век бързото индустриално и градско разрастване води до значително влошаване на екологичното състояние на реката. Замърсяването, канализирането на коритото и загубата на естествени речни зони променят драстично хидроморфологията ѝ.
Сериозни усилия за възстановяване започват едва през 1990‑те години, включително:
- подобряване на качеството на водите;
- възстановяване на речни участъци;
- създаване на защитени природни зони и паркове.

През 1999 г. проби, взети от Регионалните агенции за защита на околната среда (ARPA) в Груляско, показват сериозно екологично замърсяване по цялото течение на Дора Рипария и Сангоне. Тези резултати потвърждават дългогодишното натрупване на индустриални отпадъци, урбанистичен натиск и недостатъчна пречиствателна инфраструктура в долината.
През 2002 г. е създаден Агро‑природният парк на Дора Рипария (Parco agro‑naturale della Dora Riparia), финансиран от община Коленьо и регион Пиемонт. Целта му е двойна:
- опазване на природното наследство на долината;
- интегриране на земеделските територии с речната зона, така че ландшафтът да остане едновременно продуктивен и екологично устойчив.
Паркът се превръща в ключов инструмент за възстановяване на екосистемите, за създаване на зелени коридори и за ограничаване на по-нататъшното застрояване на речните тераси.
От юли 2017 г. насам Дора Рипария е обект на мащабни проекти за природно възстановяване, особено в градската зона на Торино. Тези дейности са част от по-широкия процес на икономическа трансформация и деиндустриализация на града. Най-значимите намеси включват:
- премахване на стоманобетонните покривни плочи, под които реката е била скрита след Втората световна война;
- разкриване на цели участъци от коритото, използвани десетилетия като подземни канали заради нуждите на големите металургични фабрики в квартал „Лученто“ (зоната бул. „Мортара“ – бул. „Умбрия“);
- възстановяване на естествени брегови линии, влажни зони и растителност;
- подобряване на достъпа на жителите до реката чрез нови пътеки, зелени площи и рекреационни пространства.
Тези интервенции не само подобряват екологичното състояние на реката, но и възстановяват историческата ѝ роля като видим и жив елемент от градската тъкан на Торино.
Агро-природен парк на Дора Рипария
[редактиране | редактиране на кода]Пейзажът на Агро‑природния парк на Дора Рипария съчетава интензивно земеделие с останали природни местообитания, оформени от вековното взаимодействие между реката и човешката дейност.
Големи части от парка са заети от обработваеми земи, пресечени от селски живи плетове и гъста мрежа от древни напоителни канали, известни като bealere. Тези канали, създадени през Средновековието, продължават да играят важна роля за напояването и поддържането на традиционния агроландшафт.
По стръмните, дълбоко врязани брегове на Дора Рипария се запазват тесни ивици низинна гора, съставена от дъб (Quercus robur), бял габър (Carpinus betulus), дива череша (Prunus avium). По по-полегатите и пясъчни брегове се срещат характерни за влажните зони видове черна елша (Alnus Glutinosa), бяла върба (Salix alba) и бяла топола (Populus alba).
Въпреки силното земеделско използване, паркът остава важно убежище за едри бозайници, сред които язовец (Meles meles) и лисица (Vulpes vulpes). Гористите брегове поддържат и популации от сънливци, катерици и множество видове гризачи.[8]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Bocco Guarneri, Andrea. Il fiume di Torino – Viaggio lungo la Dora Riparia. Torino, Città di Torino, 2010. ISBN 978-88-86685-89-4.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sito dell'Autorità di bacino del fiume Po Архив на оригинала от 2009-05-14 в Wayback Machine. (достъп май 2013)
- ↑ Става въпрос за дължината на Дора от мястото на вливане на Малката Дора и потока Рипа; към тях, с цел изчисление на общата дължина на речния стълб, се добавят и 23.981 km дължина на Рипа (вж. отново Sibapo)
- ↑ AA.VV., Piano di Tutela delle Acque – Revisione del 1º luglio 2004; Caratterizzazione bacini idrografici, 1º luglio 2004, Regione Piemonte
- 1 2 Ако са извор се смята Малката Дора
- ↑ Dizionario di toponomastica. Torino, UTET, 1990. ISBN 88-02-07228-0. с. 296.
- ↑ Praeromanica. Bern, Francke, 1949. с. 109 – 105.
- ↑ Französisches Etymologisches Wörterbuch. Т. III. с. 192.
- ↑ Il Parco Agronaturale della Dora Riparia // Архивиран от оригинала на 6 юли 2020. Посетен на 6.7.2020. (на италиански)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Официална уеб страница на Агро-природен парк на Дора Рипария Архив на оригинала от 2020-07-06 в Wayback Machine.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dora Riparia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
