Дория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дория
Coat of arms of the House of Doria.svg
Информация
Страна Flag of Genoa.svg Генуезка република
Coat of arms of Judicate of Arborea.svg Юдикат Арбореа
Coat of arms of the House of Doria.svg Господарство Онеля
Coat of arms of the House of Doria.svg Княжество Онеля
Coat of arms of the House of Doria.svg Господарство Долчеакуа
Coat of arms of the House of Doria.svg Маркграфство Долчеакуа
Flag of Cross of Burgundy.svg Неаполитанско кралство
Flag of Savoie.svg Сардинско кралство
Flag of the Papal States (pre 1808).svg Папска държава
Титли Croix pattée.svg Дож на Генуа (ненаследствена)
Croix pattée.svg Съдия или Крал на Арбореа
Croix pattée.svg Вицекрал на Сардиния (ненаследствена)
Croix pattée.svg Княз на Арбореа
Croix pattée.svg Принц на Мелфи
Croix pattée.svg Княз на Онеля
Croix pattée.svg Княз на Валмонтоне
Croix pattée.svg Княз на Ангри
Croix pattée.svg Херцог на Турси
Croix pattée.svg Херцог на Еболи
Croix pattée.svg Маркиз на Долчеакуа
Croix pattée.svg Маркиз на Ториля
Croix pattée.svg Маркиз на Маро
Croix pattée.svg Маркиз на Чирие
Croix pattée.svg Граф на Гочеано
Croix pattée.svg Граф на Капачо
Croix pattée.svg Граф на Ториля
Croix pattée.svg Граф на Сасокорваро
Croix pattée.svg Граф на Монталдео
Croix pattée.svg Виконт на Бас
Croix pattée.svg Господар на Долчеакуа
Croix pattée.svg Господар на Онеля
Основател Ардуин Нарбонски
Основана 10 век
Националност Флаг на Италия Италия
Кадетски линии

Герб на Дория върху гоблен в Палацо дел Принчипе в Генуа

Дория, Д'Ория[1] (на италиански: Doria, D'Oria[2][1]) е древен благороднически род, произхождащ от Генуа, Северна Италия, с чиято история често се преплита и идентифицира една и съща фамилна история.[1]

До 14 век Дория превъзхождат, в турнири и съперничество, другите големи феодални родове като Спинолагибелини като тях, Фиески (гвелфи) и Грималди (гвелфи). След установяването на властта на дожа (1339) те губят политическото си господство, но запазват своите военни и военноморски традиции и функции.

С Андреа Дория родът се издига до върха на комуналния живот и въпреки че тази преобладаваща функция е загубена, те винаги запазват голямо значение и авторитет заради броя, богатството и съюзите си, а в по-ново време и в решителни моменти имат почти управителна функция.[1]

През различните епохи родът дава кардинали, архиепископи и епископи на Католическата църква и шест дожи на Генуезката република: Джовани Батиста Дория (15371539), Николо Дория (15791581), Агостино Дория (16011603); Амброджо Дория, избран на 4 май 1621 г. и починал на 12 юни преди да бъде коронясан, Джовани Стефано Дория (16331635) и Джузепе Дория (17931795) – предпоследен дож на републиката.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Дория не са от феодален произход, подобно на повечето знатни генуезки фамилии, техните корени могат да се проследят трудно и не по-рано от 10 век. Те се губят в предположения, граничещи с легенда. Съществува обаче анекдот, който поради своята разпространение би могъл да крие зрънце истина: според „Вулгатата“, родена вероятно от нуждата да се припише прочут и феодален произход на даден, с голяма вероятност коренен род, който от търговията достига до политическа власт и синьории, Дория произхождат от Ардуинвиконт на Нарбон. Виконтът, преминавайки през Генуа по пътя си към Йерусалим като кръстоносец, се разболява тежко. След като е настанен в дома на вдовица от рода Де Волта и излекуван, той се влюбва в една от двете ѝ дъщери – Ориета, наречена Ория. Тя му ражда син Ансалдо, който е наречен по името на майка си Син на Ория (на итал. figlio d'Oria). Имената, с които генуезците посочват синовете, а след това и потомците им, са „на Аурия“ (Auriae) и „на Ория“ (D'Oria).[3] Този родителен падеж след първото име е именно формата, използвана от летописците на комуната на Генуа за посочване на отделните членове на семейството. За колективното определяне на рода като клан те обаче използват illi de Auria: синове на Ория, т.е. D'Oria. С течение на времето обаче започва да преобладава договореното наименование Дория, с което е познат родът.

Трябва да се отбележи, че терминът „семейство" в случая с Дория, както и с други генуезки семейства от онова време, трябва да се разбира не толкова в ограничения смисъл на съжителство на семейното ядро, а по-скоро като голяма група хора, съставена от различни семейни ядра в съвременния смисъл на думата. Те споделят общ произход, връзки по интерес или политическа обвързаност, район на местообитание и понякога, както в конкретния случай, дори фамилно име. Моделът на този тип асоциации е т. нар. „Благороднически консорциум“ (на итал. Albergo dei Nobili),[4] типичен не само за Генуа, но и за други райони на Лигурия и на средновековен Пиемонт. В тази връзка трябва да се вземе в предвид, че някои генеалози идентифицират до 40 линии в рода и че 250 представители на Дория[5] участват в битката при Мелория през 1284 г. между Генуезката република и морска република Пиза. В Дория обаче кръвните връзки винаги са силни предвид постоянния навик на сключване на бракове в семейството.

Първите представители на Дория, за които има информация, са Ансалдо Дория,[3] роден в нач. на 12 век, и децата му, сред които Симоне Дория.[6] По онова време семейството вече притежава големи територии в Генуа в района на Пиаца Сан Матео, върху които в бъдеще се издигат неговите дворци.

Източниците описват първите представители на рода като водещи лица в живота на Генуезката комуна от онова време: важни търговци, действащи в различни области на Средиземно море, въоръжени мъже, готови да защитават и разширяват своите интереси, и политици, ангажирани в градските магистратури, като напр. консулството. По-специално политическата дейност на Дория е ориентирана към две цели: участие в политическия живот на Генуезката комуна и придобиване на феодални владения в области, често независими от Генуа (напр. в случая с т. нар. „Имперски феоди“) и подчинени само на рода. Първоначално тези феоди са в Лигурия, по-специално в географския район на Riviera di Ponente, а след това се разширяват в южната част на Пиемонт и в Сардиния.

13 – 15 век[редактиране | редактиране на кода]

Още през 13 век родът заема видни позиции в управлението на Генуа, където традиционно представлява партията на гибелините. Тази му позиция го поставя за дълго време на страната на други с родове със същата ориентация като Спинола, и в опозиция на родовете гвелфи като Фиески и Грималди. През този период Пиетро Дория (* ок. 1233, † 1278) става важен корабособственик, финансист и търговец; той е баща на Оберто Дория, Ламба Дория и Якопо Дория.[7]

Оберто Дория (* 1230, † 1295) е Народен капитан и диарх на Генуа, посредник в генуезката политика по онова време.

Якопо Дория (* 1233, † 13 век) е адмирал и летописец.

Ламба Дория (* 1245, † 1323) е, заедно с потомъка си Андреа Дория, най-известният генуезки адмирал. Той е родоначалник на процъфтяващите клонове на маркизите Дория Ламба и на маркизите Дория Колона, и двата патриции на Генуа. Ламба печели победа над венецианците в битката при Курцола през 1298 г., където сред затворниците му са адмирал Андреа Дандоло, който в отчаянието си се самоубива, и мореплавателят Марко Поло, който диктува „Милионът“ в затвора. В битката венецианците губят 85 кораба: 18 от тях са заловени, а останалите, в знак на неуважение, са изгорени. Връщайки се триумфално в Генуа, адмирал Ламба получава като дар от Комуната дворец на Пиаца Сан Матео – традиционната зона на местожителство и власт на рода Дория в града, и други владения в Савона (където и до днес все още се намира дворецът Д'Ория Ламба), Генуа и Пиемонт. Освен това градът го провъзгласява за Народен капитан. Той е назначен за адмирал на 40 галери от името на император Хайнрих VII.

През следващия век важни представители на рода са адмиралите Пагано Дория,[8] който побеждава венецианците и каталунците в битката при Босфора през 1352 г., и венецианците в битката при Сапиенца през 1354 г., и Лучано Дория, който печели победа над Ветор Пизани в Пула през 1379 г.

Триумф на Дория, Генуа, 15 век

Паралелно с нарастването на политическото влияние на рода се създават и първите феодални владения. Оберто Дория купува Графство Лоано през 1263 г. благодарение на прехвърлянето му от епископа на Албенга. То е почти остров в земята, вклинен между териториите на Генуа („Loano isola del Ponente“). Владението е предадено на потомците на Оберто – от сина му Корадо I на Корадо III, който през 1505 г. го продава на рода Фиески. След конспирацията на Фиески император Карл V дава Графство Лоано на Андреа Дория, от когото преминава към наследниците му – Принцовете на Мелфи, които го държат до упадъка на феодализма. От 1297 до 1361 г. Дория ди Лоано държат и Сан Ремо заедно с рода де Мари.

Подобна на съдбата на Графство Лоано е и тази на Маркграфство Ториля: навремето то е притежание на рода Фиески, впоследствие е дадено от император Карл V на Андреа Дория, който го дава на Принцовете на Мелфи.

През 1270 г. Оберто Дория купува и Долчеакуа, което преминава към сина му Андреоло и оттогава до упадъка на феодализма е в ръцете на Дория. Дория ди Долчеакуа изчезват в началото на 20 век.

Онеля (днес част от град Империя) се свързва с Дория за първи път през 13 век чрез Бабилано Дория,[9] чиито потомци управляват господарството заедно; сред тях е и бащата на Андреа Дория – Чева Дория. През 1488 г. те преотстъпват Онеля на Дория от различна линия – тази на Джан Доменико Дория.[10] През 1576 г. племенникът му Джан Джероламо отстъпва Онеля на Савойския херцог, получавайки в замяна Маркграфство Чирие, като така се поставя началото на линията Дория ди Чирие. Тя продължава до Томазо, който умира без наследници в Първата световна война през 1918 г.

През 14 век Дория придобиват Господарство Морнезе в Монферат, чиито едноименен замък държат у до днес.

Дория в Сардиния[редактиране | редактиране на кода]

От 12 век родът Дория има доста интереси в Сардиния и по-специално в Юдикати Торес (Логудоро), Арбореа и в по-малка степен в Галура. Името им се свързва с градове като Алгеро (за който се смята, че е основан от тях), Кастелсардо, Киарамонти, Монтелеоне Рока Дория и Валедория. Сред Дория, действащи в Сардиния, са Николо Дория († 1276) и Бранка Дория (* ок. 1233, † 1325) – действащо лице в Дантевия „Ад“, с потомците му, включително племенника му Бранкалеоне Дория, който се жени през 14 век за Елеонора – господарка на Арбореа, и баща на Федерико Арборейски и Мариано V Арборейски. С тях завършва политическата значимост на присъствието на Дория в Сардиния, победени от нарастващата сила на арагонските крале.

Дория имат интереси и в Корсика, която дълго време е подчинена на Генуа. Там действа първият граф на Монталдео – Джорджо през 16 век. Някои клонове на рода се заселват на острова и остават там до Модерната епоха.

Андреа Дория и Принцовете на Мелфи[редактиране | редактиране на кода]

Андреа Дория на картина на Себастиано дел Пиомбо (ок. 1526)

Андреа Дория (* 1466, † 1560) няма деца, но изгражда около себе си семейно ядро от наследници, добре о дефинирани чрез фигурите на племенниците му, по-специално синът на братовчед му Томазо – Джанетино I Дория (* 1510, † 1547),[11] и първият син на съпругата му Перета. Тя е вдовица на Алфонсо I Дел Каретомаркиз на Финале, от когото ражда сина си Маркантонио, по-късно осиновен от Андреа.

След смъртта на Джанетино, убит в заговора на Джанлуиджи Фиески, най-големият му син Джовани Андреа Дория[12] поема поста заместник управител на Андреа в неговата политическа и военна роля. Тогава той е наследник на различни активи на чичо си, в допълнение към флота, включително Двореца на принца във Фасоло (днешен квартал „Сан Теодоро“ в Генуа), който разкрасява с различни интервенции.

Лигурските имперски феоди, включително господарства Лоано и Ториля[13] са дадени на по-малкия брат на Джовани Андреа – Пагано Дория,[14] който също развива военна кариера и умира в битка в Тунис през 1574 г. От феодите в Южна Италия, които император Карл V дава на Андреа Дория в знак на признание за услугите, които получава, Джовани Андреа има Графство Турси, а Маркантонио Дел Карето – Княжество Мелфи, бивше владение на рода Карачоло, с Лагопезоле (днешно Кастел Лагопезоле – подселище на град Авиляно), Лачедония и Кандела.

Бракът между Дзанобия Дел Карето Дория, дъщеря на Маркантонио Дел Карето, и Джовани Андреа Дория обединява тези два клона, позволявайки раждането на линията Дория – Принцове на Мелфи с най-големия им син Андреа II (* 1570, † 1612), който е наследник и на лигурските феоди, принадлежали на рода Пагано.

Княжество Мелфи под властта на Дория, 1600 – 1650, Мелфи, Национален археологически музей на Провинция Мелфи, Квадрерия Дория

В началото на 17 век синът на Андреа II – Джовани Андреа II (* 1607, † 1640) се жени за Мария Полисена Ланди – принцеса на Валдитаро. Благодарение на този брак са придобити наследството, името и отличителните знаци на рода Ланди, присъстващи и до днес в семейния герб, който оттогава се нарича Дория-Ланди. През 1688 г. Дория препродават Държава Ланди на рода Фарнезе, запазвайки титлите.

Тясно свързан с Андреа Дория, макар и не негов близък роднина, е адмирал Филипино Дория (* 1480 ?, † 1558 ?),[15] победител през 1528 г. в морската битка при Капо д'Орсо (между Амалфи и Виетри сул Маре) срещу французите и решаващ съюзник на Андреа в реакцията срещу заговора на Фиески.

През този век за първи път за кардинал е назначен един от представителите на рода – Джироламо Дория.

Друг забележителен клон на рода, който има своя апогей през 16 век, може да бъде проследен до Джовани Батиста Дория – близък сътрудник на Андреа Дория, който през 1537 г. става първият дож от рода Дория. Дожове са и братята Николо Дория (номиниран през 1579) г. и Агостино Дория (през 1601) г. – синове на брата на Джовани Батиста. Дож (1633 г.) е и Джовани Стефано Дория – син на Николо. Този клон, заедно с клона, произхождащ от Джанетино, се смята за този с най-големите финансови възможности, а Джовани Стефано е считан за най-богатият човек в Италия по онова време.

Други феодални владения на Дория в Кралство Неапол[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към Княжество Мелфи Дория имат и други важни феодални владения в Кралство Неапол благодарение на привилегированите си отношения с Испания от 16 век нататък.

Карло Дория – син на Джовани Андреа и по-малък брат на Андреа II Дория наследява от баща си графство, впоследствие Херцогство Турси и получава Княжество Авела от Фелипе III Испански.[16] За него баща му купува от Грималди разкошния генуезки дворец, известен оттогава като Дория-Турси. Карло дава началото на линията Дория дел Карето – херцози на Турси и принцове на Авела. Тя изчезва в края на 18 век с брака с представителка на рода Колона ди Палиано[17]; последните като наследници на титлите понякога използват фамилното име Дория заедно със собственото си фамилно име.

През 1612 г. Маркантонио Дория[18] купува феода Ангри,[19] издигнат през 1636 г. в княжество от краля на Испания. Към него се добавя и Херцогство Еболи, по-рано принадлежащо на рода Грималди, чрез наследството на съпругата му, като по този начин се създава имение с голяма площ в района на Салерно, останало непокътнато до упадъка на феодализма. Маркантонио се мести в Неапол, където семейството живее и до днес. Той вдига някои важни сгради в града, включително двореца „Дория д'Ангри“ през 18 век. През 19 век по волята на друг Маркантонио (вероятно негов племенник) е издигната и Вила „Дория д'Ангри“. Последният княз на Ангри е Маркантонио VI, който умира през 1985 г.

Дория ди Мелфи в Рим[редактиране | редактиране на кода]

През 1671 г. принцът на Мелфи Джовани Андреа III Дория Ланди (* 1653, † 1737) се жени за Анна Памфили – дъщеря на принц Камило Франческо Мария Памфили. Когато Памфили изчезват през 1760 г., техен наследник става Джовани Андреа IV (* 1705, † 1764), който приема името и титлите им. През 1767 г. синът му Андреа IV Дория Памфили Ланди[20] мести резиденцията си в Рим, в Палацо Памфили на Корсо, заедно със съпругата си Леополда Савойска-Каринян. Оттогава родът, който става римски, е известен като Дория Ланди Памфили, или просто като Дория-Памфили.

През 16 век сред представителите на този клон има вече един кардинал – Джовани Дория или Джанетино, син на Джавани Андреа I. Към него между края на 18 и началото на 19 век се добавят Антонио Мария Дория Памфили, Джузепе Мария Дория Памфили и Джорджо Дория Памфили Ланди.

През 19 век Филипо Андреа V Дория Памфили е изпълняващ длъжността кмет на Рим (декември 1870 – март 1871) и по-късно сенатор. Синът му Алфонсо Дория Памфили Ланди също е активен в администрацията на Рим и сенатор. Последният принц на Мелфи е Филипо Андреа VI Дория Памфили – първи кмет на Рим след освобождението през 1944 г., който умира през 1958 г., оставяйки само една дъщеря Ориета.

Дория Колона

Семейство Дория Колона живее в Рим и произлиза по права линия от големия адмирал Ламба Дория.

Дория в Генуа след 16 век[редактиране | редактиране на кода]

Родът Дория продължава да бъде активен в обществения живот на генуезците дори след апогея на властта си през 16 век. В допълнение към споменатите имена те дават и още един дож – Амброджо Дория, номиниран през 1621 г., и Джузепе Мария Дория, номиниран през 1793 г. През 18 век Синибалдо Дория е номиниран за кардинал.

Дория, които се установяват в Корсика, често поддържат връзки с техния роден град. Сред тях са братовчедите Антонио Дория[21] и Раймондо Дория[22] от Сан Коломбано, действащи сред Карбонарите в началото на 19 век.

Съвременен период[редактиране | редактиране на кода]

Линията на рода Дория, която остава в Генуа чак до наши дни, е тази на графовете на Монталдео. Този феод, навремето в държавата на Милано, е купен през 1567 г. от Джорджо Дория[23] – син на Мелкиоре Дория, който от своя страна е брат на Антонио Дория – адмирал и сътрудник на Андреа Дория.[24]

През 19 век друг Джорджо Дория[25] е предприемач, политик и сенатор първоначално на Кралство Сардиния, а след това и на Италия, подобно на синовете си Амброджо Дория и Джакомо Дория.

Към тази линия принадлежат и Джорджо Дория (* 1929, † 1998) – заместник-кмет на Генуа през 70-те години на 20 век и синът му Марко Дория – лявоцентристки кмет на Генуа (20122017).[26]

В Генуа все още присъстват Дория, които са директно потомци на Ламба Дория; те добавят към фамилното си име и името на известния адмирал.

Владения на Дория[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът на Дория в Портовенере

Родът Дория има или е имал владения из цялата италианска територия.

Църкви под патронажа на Дория[редактиране | редактиране на кода]

Видни представители на рода[редактиране | редактиране на кода]

Кардинали[редактиране | редактиране на кода]

В скоби – годината на номинирането:

10 век[редактиране | редактиране на кода]

11 – 14 век[редактиране | редактиране на кода]

15 – 16 век[редактиране | редактиране на кода]

18 век[редактиране | редактиране на кода]

20 век[редактиране | редактиране на кода]

  • Марко Дория (* 1957) – академик и политик, кмет на Генуа (2012 – 2017).

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Vito Antonio. Doria. // Enciclopedia Italiana. 1932. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  2. Famiglia Doria. // Nobili napoletani. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  3. а б Giovanni Nuti. Ansaldo Doria. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  4. Emilio Pandiani. Albergo dei nobili. // Enciclopedia italiana. 1929. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  5. Vito Antonio Vitale. Doria. // Enciclopedia italiana. 1932. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  6. Giovanni Nuti. Doria, Simone. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  7. Giovanni Nuti. Doria, Pietro. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  8. Giovanni Nuti. Doria, Pagano. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  9. Giovanni Nuti. Babilano, Doria. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  10. Carlo Bitossi. Doria, Giovanni Girolamo. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  11. Maristella Cavanna Ciappina. Doria, Giannettino. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  12. Rodolfo Savelli. Doria, Giovanni Andrea. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  13. Този имперски феод, намиращ се в Лигурските Апенини, зад Генуа, е предоставен от император Карл V на Андреа Дория с титлата „Маркиз“, след като е отнет от рода Фиески след заговора им през 1547 г. На 13 май 1760 г. феодът става княжество и остава такъв до упадъка на феодализма през 1798 г.
  14. Maristella Cavanna Ciappina. Doria, Pagano. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  15. Maristella Cavanna Ciappina. Doria, Filippo. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  16. Maristella Cavanna Ciappina. Doria, Carlo. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  17. заради брака на Фабрицио (III) Колона ди Палиано с Бианка Дория дел Карето, от които се ражда Аспрено I Колона или Колона – Дория
  18. Той е син на някой си Агостино, според някои Агостино Дория – дож на Генуа от 1691 г. Това роднинство с ресурсите и взаимоотношенията на семейството би се вписало добре в биографията на Маркантонио. Други обаче отхвърлят тази хипотеза и идентифицират по различен начин Маркантонио, син на дожа Агостино. Вж. Maristella Cavanna Ciappina – Doria, Marcantonio, in Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41 (1992)
  19. I Doria. // Comune di Angri. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  20. Marina Formica. Doria Pamphili Landi, Andrea. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  21. Giuseppe Monsagrati. Doria, Antonio. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  22. Giuseppe Monsagrati. Doria, Raimondo. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  23. Rodolfo Savelli. Doria, Giorgio. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  24. Rodolfo Savelli. Doria, Antonio. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  25. Giovanni Assereto. Doria, Giorgio. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 41. 1992. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  26. Marco Doria, chi è il nuovo sindaco. // Comune di Genova. 31 май 2012. Посетен на 2 март 2021. (на италиански)
  27. Частна собственост на Дория Памфили до 1992 г., след което става собственотс на Викариата на Рим, вж. Moro, don Todescato: „I miei ricordi custoditi a Sant'Agnese in Agone“. // 23 февруари 2015. Посетен на 2 март 2021.

Библиография на италиански[редактиране | редактиране на кода]

  • Natale Battilana, Genealogia delle famiglie nobili di Genova, Pagano, Genova 1925.
  • Teresa Luzzatto Guerrini, I Doria, Nemi, Firenze 1937.
  • Giuseppe Meloni, Insediamento umano nella Sardegna settentrionale. I possedimenti dei Doria alla metà del XIV secolo, in "Atti del XIV Congresso di Storia della Corona d'Aragona", Sassari-Alghero, 19 – 24 maggio, 1990, vol. II, La Corona d'Aragona in Italia (secc. XIII-XVIII), 1, Il “regnum Sardiniae et Corsicae” nell'espansione mediterranea della Corona d'Aragona, tomo II, Sassari, 1995, pp. 573 – 593.
  • Antonio Arecco, Lo scudo della galea e le Zecche dei Doria, Litografia Ligure, Loano 2000.
  • Paolo Lingua, I Doria a Genova, Frilli, Genova 2007.
  • Bruno Giontoni, Franca Balletti, I Feudi imperiali della Val Trebbia – Società e territorio tra Genova e Piacenza, De Ferrari Editore, Genova 2019, ISBN 978-88-5503-057 (88-5503-057-4)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Doria“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История