Доростолска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доростолска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Силистра
Катедрална църкваСв.св. Петър и Павел
Архиерейски наместничества Тервел
Дулово
Дата на основаване ок. 390
Предстоятел Амвросий
Сан митрополит
Брой манастири 2
Брой църкви 51
Доростолска епархия в Общомедия

Доростолската епархия на Българската православна църква е със седалище в Силистра и архиерейски наместничества в Силистра, Тервел и Дулово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Доростолската епархия е сред най-старите епархии по българските земи. Тя е създадена около 390 г. Първият известен епископ е Авксентий, ученик и последовател на св. Вулфила.

Митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Силистренски митрополити[редактиране | редактиране на кода]

  • Леонтий (оловен печат от ок. 1055 г., споменат в 1072 г.)[1]
  • Христофор (оловен печат от ок. 1085 г.[2], споменат през 1082 г.[1])
  • Лъв (споменат през 1166 г.)[2]
  • Захарий (споменат в 1360 г.)[3]
  • Калист (споменат в 1438-39 г.)[4]
  • Партений (споменава се през 1564,[5] януари 1565 и април 1580[6] г.)
  • Григорий (споменава се през май 1590[7] и юни 1591[8] г.)
  • Йоасаф (споменат през януари 1605 г.)[9]
  • Митрофан (избран през август 1618 г.)[10]
  • Йоаким (споменат на 27.06.1618,[11] отстранен през април 1628 г.[12] и наново през 1633[13] г.)
  • Мелетий (споменат в 1622,[14] отстранен през 1626[15] г.)
  • Антоний (избран през август 1623, споменат на 24.09.1628)[16]
  • Григорий (споменат през 1631 г.)[17]
  • Антоний (избран на 22.03.1633, свален през 1637 и повторно август 1643[18] г.)
  • Еремия (избран през октомври 1637 г.)[19]
  • Паисий (избран в края на 1647 г.)[20]
  • Антоний (до 16.03.1650 г.)[21]
  • Макарий (избран през юли 1651,[22] отстранен през март 1674[23] г.)
  • Дионисий (избран на 21.03.1674)[24]
  • Макарий (споменат през март 1677[25] и октомври 1684[26] г.)
  • Генадий (споменат в 1682[27] и 1683[28] г.)
  • Партений (споменат през февруари 1687-март 1689 г.)[29]
  • Атанасий (споменаван от юли 1691 до октомври 1710 г.)[30]
  • Йеротей, светско име Йоан Комнин[31] (избран в 1710,[32] починал в Букурещ през 1719[33] г.)
  • Серафим (1719-1725)[34]
  • Константин (1725-1734)[35]
  • Вартоломей (избран през ноември 1734,[36] преместен през 1764[37] г.)
  • Кирил (избран и починал в 1764 г.)[38]
  • Партений (избран през юли 1764, отстранен в 1790 г.)[39]
  • Григорий Ι, бивш варненски митрополит (избран през декември 1790, оттеглил се през 1800 г.)[40]
  • Григорий ΙΙ, бивш варненски митрополит (избран през септември 1800, оттеглил се през януари 1806 г.)[41]
  • Кирил (избран през януари 1806, напуснал към април 1813 г.)[42]
  • Калиник (избран през април 1813, преместен през 1821 г.)[43]
  • Антим (избран през март 1821, напуснал през септември 1836 г.)[44]
  • Григорий (избран през ноември 1836, починал в 1839/40 г.)[45][46]
  • Йероним (избран през януари 1840, починал в 1851 г.)[47]
  • Дионисий II Доростолски (избран на 18.11.1851,[48] до 1867[49] г.)
  • Матей (септември 1867-октомври 1876 г.)[50]

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)[редактиране | редактиране на кода]

Амвросий Доростолски

Доростолски митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Доростолска епархия има 2 манастира:

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

Доростолската епархия има 51 църковни настоятелства[51].

    • Храм „Св. Тройца“ – с.Айдемир
    • Храм „Св. Димитрий“ – с.Калипетрово
    • Храм „Св. пророк Илия“- с.проф.Иширково
    • Храм „Св. пророк Илия“ – с.Бабук
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – с.Българка
    • Храм „Св. Димитрий“ – с.Срацимир
    • Храм „Св. Троица“ – с.Кайнарджа
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ – с.Светослав
    • Храм „Св. Димитрий Солунски“ – с. Гарван
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Попина
    • Храм „Рождество на Пресвета Богородица“ – с. Поляна
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Сребърна
    • Храм „Св. Димитрий“ – с. Ветрен
    • Храм „Св. Йоан Рилски“ – с. Сърпово
    • Храм „Св. Петка Еливатска“ – с. Брадвари
    • Храм „Св. Йоан Кръстител“ – с. Смилец
    • Храм „Св. вмчк. Георги“ – гр. Дулово
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Прохлада
    • Храм „Рождество на св. Йоан Кръстител“ – с. Козяк
    • Храм „Св. Архидякон Стефан“ – с. Секулово
    • Храм „Св. вмчк. Димитър“ – с. Межден
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Окорш
    • Храм „Св. Успение Богородично“ – с. Грънчарово
    • Храм „Св. Възнесение Господне“ – с. Искра
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Ирник
    • Храм „Св. Кирил и Методий“ – с. Добротица
    • Храм „Св. Димитрий“ – с. Ситово
    • Храм „Св. Константин и Елена“ – с. Слатина
    • Храм „Св. Троица“ – гр. Алфатар
    • Храм „Св. вмчк. Димитър“ – с. Цар Асен
    • Храм „Св. вмчк. Георги“ – с. Васил Левски
    • Храм „Св. Димитрий“ – гр. Тервел
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – гр. Тервел
    • Храм „Св. Троица“ – с. Карапелит
    • Храм „Св. Троица“ – с. Безмер
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Алеково
    • Храм „Св. Петка“ – с. Честименско
    • Храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ – с. Жегларци
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Нова Камена
    • Храм „Св. вмчк. Димитрий“ – с. Кладенци
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Кутловица
    • Храм „Св. Успение Богородично“ – с. Кочмар
    • Храм „Св. Кирил и Методий“ – с. Орляк
    • Храм „Св. мъченици Марк и Юли Доростолски“ – с. Господиново
    • Храм „Св. мчца Неделя“ – с. Майор Ценович
    • Храм „Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов“ – с. Казимир
    • Храм „Успение Богородично“ – с. Грънчарово
    • Храм „Вси Светий“ – с. Окорш

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gouillard, J. Le procès officiel de Jean l′Italien. Les actes et leurs sous-entendus. – Travaux et Mémoires, 9, 1985, 137, 141.
  2. Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237
  3. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  4. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996. № 10472
  5. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 343
  6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 137
  7. Γερμανός, 137
  8. Fedalto, 343
  9. Γερμανός, 137
  10. Γερμανός, 137
  11. Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 250.
  12. Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 400.
  13. Γερμανός, 138.
  14. Fedalto, 343
  15. Γερμανός, 138
  16. Fedalto, 343
  17. Fedalto, 343
  18. Γερμανός, 138; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 173 – 174, 400, 417.
  19. Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 418.
  20. Fedalto, 343
  21. Fedalto, 343
  22. Fedalto, 344; срв. Γερμανός, 138-139
  23. Γερμανός, 139; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 372-373.
  24. Γερμανός, 139
  25. Γερμανός, 139
  26. Fedalto, 344
  27. Γερμανός, 139
  28. Fedalto, 344
  29. Γερμανός, 139
  30. Γερμανός, 139; Miladinova, N. The Panoplia Dogmatike by Euthymios Zygadenos: A Study on the First Edition Published in Greek in 1710. Leiden, 2014, 79-83.
  31. Cicani, O., Cernovodeanu, P. Contribution a la connaissance de la biographie et de l'oeuvre de Jean (Hierothée) Comnène (1668-1719). – Balkan Studies, 12, 1971, 143-186; Nicol, D. The Doctor-Philosopher John Comnen of Bucharest and His Biography of the Emperor John Kantakouzenos. – Revue des études sud-est européennes, 9, 1971, 511-526.
  32. Fedalto, 344
  33. Γερμανός, 139
  34. Fedalto, 344
  35. Fedalto, 344
  36. Fedalto, 344
  37. Γερμανός, 140
  38. Γερμανός, 140
  39. Γερμανός, 140
  40. Γερμανός, 140
  41. Γερμανός, 140
  42. Γερμανός, 140-141
  43. Γερμανός, 141
  44. Duminica, I. Date noi despre Mitropolitul de Silistra Antim (1778−1836). – Revista de etnologie şi culturologie, 16, 2014, 105-113; Думиника И. Иностранное духовенство в Бессарабии первой половины XIX в.: Силистренский митрополит Анфим (1778−1836). – Русин: международный исторический журнал, 4, 2013, 53-64 53-64.
  45. Γερμανός, 141
  46. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 54. Посетен на 12 август 2014.
  47. Γερμανός, 141
  48. Γερμανός, 140-141
  49. Fedalto, 344
  50. Fedalto, 344
  51. Доростолска епархия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]